/Поглед.инфо/ Ако конфликтът между Иран и Израел започне да се развива спираловидно, икономическите последици за целия свят ще бъдат много по-сериозни от сегашните. Експертите говорят за два тежки сценария. При сценарий със средна тежест Русия може да спечели по някакъв начин, но най-тежкият сценарий може да се сравни само с шока от петролната криза от 1973 г. Каква цена ще плати светът за пълномащабна война в Близкия изток?

Конфликтът между Иран, който възстанови производството на петрол преди санкциите, и Израел вече повиши цените на петрола. За два дни - 1 и 2 октомври - цените скочиха от 70 на 76 долара за барел, възвръщайки половината от загубите от септември. В Европа само на 2 октомври борсовите цени на газа се повишиха с 3%, тъй като Израел спря два производствени проекта.

„Русия и руският бюджет са облагодетелствани от тази ситуация, тъй като със слабата рубла, а днес рублата се търгува около 95 рубли за долар, и високите цени на енергията, руският бюджет получава допълнителни приходи от петрол и газ“, отбелязва проф. Алексей Валериевич Грищенко от Висшето училище по мениджмънт на Финансовия университет към правителството на Руската федерация.

Благородните и цветните метали също поскъпнаха с 1,5-2,5% за два дни, тъй като металите са необходими при производството на оръжие. Акциите на оръжейните компании се покачват. Но златото не поскъпна и доларът остана невъзмутим. Фондовите пазари също не падат много.

Като цяло реакцията все още не е толкова „ужасна“. Икономическите последици обаче могат да бъдат много по-значими, ако конфликтът между Иран и Израел прерасне в пълномащабна война. Кой може да спечели от това, кой ще спечели от ескалацията на конфликта и кой ще бъде неизбежният губещ?

Средният тежък сценарий е, когато страните нанасят удари по конкретни цели, а Израел решава да нанесе удари по петролни и газови съоръжения в Иран.

„Тук има няколко варианта. Израел може да атакува самите нефтени полета или пристанищната инфраструктура, за да попречи на Иран да изнася петрол. Въздействията върху находищата са по-лоши, тъй като те са по-трудни за възстановяване и отнема повече време. Но находищата са географски разпръснати, така че ще трябва да ударят много цели. Пристанищната инфраструктура е концентрирана на едно място, по-лесно е да се удари, но е по-лесно да се ремонтира и ще отнеме по-малко време. Но от гледна точка на намаляването на приходите на Иран, разбира се, по-логично е Израел да удари петролната инфраструктура, а не газовата инфраструктура, тъй като именно износът на петрол носи валутни приходи на страната. Газовата инфраструктура в Иран не е толкова голяма и се изнасят малки количества“, казва Игор Юшков, експерт във Финансовия университет към правителството на Руската федерация и Фонда за национална енергийна сигурност.

Всички световни потребители на петрол ще пострадат от намаляването на износа на петрол от Иран, тъй като цените ще се покачат и те ще трябва да плащат повече за всяко черно гориво.

След санкциите от 2018 г., наложени от Доналд Тръмп срещу иранския петрол, Иран възстанови производството на петрол до нивото отпреди санкциите от 3,4 милиона барела на ден и изнася 1,5-17 милиона барела на ден. Китай ще пострада най-много от загубата на този износ, тъй като той всъщност е единственият купувач на ирански петрол. „Китай ще загуби два пъти. Първо, той ще загуби възможността да купува ирански петрол с отстъпка от пазарната цена и ще трябва да купува алтернативен петрол на реална цена. Второ, всеки петрол на света ще поскъпне поради този конфликт“, казва Юшков.

В крайна сметка всички купувачи на петрол ще пострадат от нарастващите цени. „Това са доста големи обеми на износа, дори ако само половината от този обем напусне световния пазар, това вече ще бъде чувствително и цените ще се повишат“, казва експертът на ФНЕС.

Ето защо САЩ са яростен противник на това Израел да се насочи към петролните съоръжения на Иран.

„Сегашната администрация на САЩ изобщо не се нуждае от ескалация на конфликта, в техен интерес е да спрат конфронтацията. Защото буквално след месец ще има президентски избори и ако цените на петрола скочат сега, то точно преди изборите бензинът и дизелът на американските бензиностанции също ще поскъпнат. А за един американец това е незабавен сигнал, че демократите не работят добре“, смята Игор Юшков.

„Администрацията на Байдън вероятно ще настоява Израел да смекчи подхода си към Иран, тъй като ескалирането в пълноценна война може да принуди Иран да затвори Ормузкия пролив и тогава потребителите в САЩ ще видят много неприятни цени на бензиностанциите в навечерието до президентските избори“, допълва той.

Най-тежкият сценарий предполага, че конфликтът върви по спирала, страните започват да си разменят все по-остри удари и се стига до най-радикалния сценарий от гледна точка на въздействие върху петролния пазар. Това е затварянето на Ормузкия пролив, през който минават до 20% от целия нефт в света и около 20% от целия втечнен природен газ.

„Често се говори за затваряне на Ормузкия пролив, но това се възприема като крайна мярка. Ако ръководството на Иран почувства екзистенциална заплаха, че съвременният Иран може да бъде унищожен, тогава те наистина биха могли да затворят Ормузкия пролив. Ако бъде блокиран дори за няколко дни, това, разбира се, ще доведе до световна енергийна криза. Защото 20 милиона барела на ден ще бъдат затворени в Персийския залив. Това е по-голямата част от петрола от Саудитска Арабия, ОАЕ, Кувейт, Иран, Иран. Газовата индустрия също ще изпадне в тежка криза, тъй като целият ВПГ от Катар ще бъде блокиран, а това са колосални обеми. В този случай можем да видим 120 и дори 140 долара за барел и няколко хиляди долара за хиляда кубически метра газ“, описва последствията Юшков.

„Разбира се, всички ще пострадат, а не само потребителите на петрол. Това ще бъде сравнимо с енергийната криза от 1973 г., когато арабските страни спряха да доставят петрол на Запада. Сега ще има абсолютно същия ефект – мигновен шок на световните пазари“, казва Юшков.

„В случай на широкомащабна регионална война с участието на САЩ, когато Иран атакува различни израелски военни бази, цените на петрола ще се покачат от 95 на 120 долара за барел. Все още ще бъде възможно да се продава петрол в този диапазон. Защото ако цените надхвърлят 150 долара за барел, тогава никой няма да купува петрол. Това означава рецесия в световната икономика. Инфлацията ще расте навсякъде. Ако инфлацията в развитите страни достигне 15%, тогава инфлацията на храните ще бъде 30-35%, а това е наистина глобално опустошение. Доларът ще бъде изправен пред девалвация, докато златото ще поскъпне като защитен актив в криза. В Китай ще започне хранителна криза, която ще бъде причинена от липсата на енергийни ресурси. Китай ще започне по-активно да преминава към алтернативни форми на енергия. Такава война като цяло ще провокира по-бърз преход към нови източници на гориво в целия свят“, чертае последиците от най-лошия сценарий Мурад Садигзаде, президент на Центъра за близкоизточни изследвания, гост-преподавател във ВШИ.

Разрастването на конфликта до такова високо ниво всъщност не е изгодно за никого в света, освен за радикалните сили в Иран и самия Израел, които също са за ядрени бомбардировки, казва Юшков.

Военните конфликти, разбира се, са от полза за основните компании, които доставят оръжия в Близкия изток - това са американски, френски, британски и германски компании, чиито акции растат, отбелязва Мурад Садигзаде.

По някакъв начин Русия и Северният морски път може да получат някои ползи. „Напрежението в Близкия изток ще доведе до прекъсване на веригите за доставка на стоки, така че ще има нужда от по-активно развитие на северните маршрути през Централна Азия, през Русия, през Северния морски път“, отбелязва Мурад Садигзаде.

Като цяло обаче за Русия, като продавач на ресурси, също е неизгодно да доведе конфликта до такъв мащаб. И ето защо.

„Ние, разбира се, ще получим много пари в момента, но свръхвисоките цени убиват търсенето, така че ще видим срив в световното потребление както на петрол, така и на газ. В това отношение Русия е по-изгодна в ситуация, в която Израел извършва ограничени атаки срещу петролната инфраструктура на Иран, така че цените да се покачат до 90 долара за барел. Такава световна цена няма да убие търсенето, докато петролът ни ще поскъпне до над 70 долара за барел, което ще ни позволи да спечелим добри пари и да попълним бюджета“, обяснява Юшков.

Ако се реализира вече очертаният от Банката на Русия неблагоприятен сценарий „Глобална криза“, БВП на Русия може да спадне до 3-4%, а инфлацията ще остане над 10% за дълго време. Следователно бързото разрешаване на конфликта в Близкия изток е изгодно за Русия от всички гледни точки и преди всичко от икономическа“, е съгласен Сергей Гришунин, управляващ директор на рейтинговата служба НРА.

Иран всъщност също не иска особено да бъде въвлечен в този конфликт, защото току-що е възстановил петролната си инфраструктура и обемите на производство и износ и едва ли би искал да получава удари срещу тях.

Следователно, докато експертите все още са оптимисти, подобно на пазарите, и вярват, че конфликтът ще стихне, защото иначе може да струва много скъпо на целия свят.

Превод: В. Сергеев