/Поглед.инфо/ От няколко дни с подаването от висшето ръководство на Армения обсъждат съобщения за обкръжението и котела, в който се твърди, че е попаднал азербайджански военен корпус. Арменският премиер Никол Пашинян дори заяви за "ключов момент" всички военни действия, които се водят в момента в региона. Защо тези твърдения звучат изключително съмнително?

Късно вечерта на 7 октомври арменският министър-председател Никол Пашинян обяви, че командването на арменската армия е предприело "безпрецедентна операция" в южния сектор на фронта (Джабраил-Физули). Пашинян отбеляза, че съдейки по получената информация, замисълът за военните сили в Карабах е сработил. Армията на отбраната на Карабах "предприе тактически стъпки в южната част на републиката, напусна коридора и примами там военен корпус на Азербайджан", подчерта премиерът.

„Буквално в тези секунди този корпус получава съкрушителни удари. И мисля, че това ще бъде ключовият момент от цялата операция. В тези минути според наличната ми информация се полага истинска основа за окончателната победа на армията на Карабах ", каза ръководителят на арменското правителство и добави: “Много е важно, че там от страна на Азербайджан е влязла много техника. Повечето от нея е унищожена или просто изоставена от бягащите азербайджанци. "

На следващия ден, 8 октомври, се очакваше потвърждение на тази информация. Това се отрази, наред с други неща, в активното разпространение на слухове за котела чрез социалните мрежи. Факт е, че по-рано карабахци вече два пъти съобщават за подобна операция: в Мадагиз на север и на юг - близо до Джабраил. Съответно видео беше публикувано своевременно за събитията в района на Мадагиз, въпреки че впоследствие арменските войски все пак трябваше да се оттеглят от съседното село Талиш. Що се отнася до операцията в южния сектор на фронта, все още не е получено визуално потвърждение.

Какво всъщност се случи?

Съвместният корпус на азербайджанската армия под командването на генерал-майор Маис Баркударов бавно се придвижва в продължение на десет дни през степта по долината на река Аракс и границата с Иран. Той успя да окупира почти цялата степна зона на региона на Джабраил с много малки села и да отиде директно до града. След това арменското командване публично обяви тактическо отстъпление от района към подножието, за да "избегне ненужни жертви".

В момента собствеността върху град Джабраил остава спорна. Азербайджанската страна твърди, че го е превзела отдавна, но изглежда, че това не е напълно вярно. Може да са влезли, но да се закрепят под прекия огън на арменската артилерия е друг проблем. Баку демонстрира видео от руините на околните малки населени места, а Ереван в отговор - склоновете на планините, покрити с телата на азербайджански войници. По някое време корпусът на генерал Баркударов се сблъска с плътната отбрана на арменците, спря и започна да търпи големи загуби. Няколко пъти азербайджанските войски попадат в един и същи капан: те напредват и попадат под обстрела на РСЗО и артилерията на карабахците.

Преди три дни корпусът на Баркударов смени тактиката и вместо челна атака в подножието, изведнъж тръгна в Геянската степ по границата с Иран по долината на река Аракс. Така азербайджанците просто окупираха свободна територия, която никой изобщо не защитаваше, но флангът на тяхната офанзива беше открит. С известни усилия арменската страна успява да пресече тесния коридор от Джабраил до иранската граница и да затвори в чувал предните части на азербайджанския корпус.

В Донбас, на първия етап от войната през 2014 г., такъв трик се превръща в класически елемент от мобилната защита на милицията срещу хаотично бързащите украински части в целия регион. Веднага след като украинските десантчици влизат твърде дълбоко в територията, те незабавно са притиснати срещу руската граница и принудени или да се предадат, или унищожени от артилерията.

Очевидно такава хипотетична операция е имал предвид Никол Пашинян. Друго нещо е доколко успешна е била в действителност. В момента няма потвърждение, че положението на фронта в Карабах в южно направление някак се е променила. През последните два дни не е отбелязан напредък и от двете страни.

Можем само да кажем със сигурност, че арменската страна е успяла да използва тактическата техника, която вече използва няколко пъти: на азербайджанските части е позволено да достигнат разстояние, на което могат да бъдат покрити с огън от РСЗО, и след като се струпват, са удряни. Като цяло азербайджанците се опитват да избегнат директен контакт с огъня, но не могат да си откажат желанието да издигнат знаме пред камерата над поредните руини на села. Следователно „куманската тактика“ с „принудително отстъпление“ дава добри резултати.

Според непотвърдени съобщения става дума за около двеста загинали азербайджански военнослужещи и няколко десетки единици военна техника, загубени в резултат на използването на подобни тактики от Карабах в южния сектор на фронта. Отделен ред са загубите на азербайджанците в артилерията. Изглежда, че в южния сектор арменската страна е успяла да удари няколко батареи с гаубици Д-30, които азербайджанците са доближили твърде близо.

И все пак е малко вероятно да се говори за поражението на корпуса на Баркударов и за някаква радикална промяна в хода на военните действия. Партенките за предполагаемото залавяне на генерал Баркударов също са неверни. Тези слухове очевидно са разпространени дори не от арменската страна, а от недоброжелателите на генерала вътре в Азербайджан. Наистина има успех на местно ниво за Армения, но това е успех в пасивната защита. В същото време корпусът на Баркударов не е отивал никъде и през целия ден на 8 октомври и първата половина на 9 октомври азербайджанците продължават да се опитват да атакуват арменските позиции в района над и на север от Джабраил.

Въпреки това може да се твърди, че напредването на азербайджанската армия в южния сектор на фронта практически е спряло.

Азербайджан е достигнал максимално възможното в този регион - с изключение на теоретичното превземане на град Физули като негова цел номер едно. С известен оптимизъм може да се каже, че фронтът се стабилизира в южния сектор, тъй като азербайджанската страна не е готова да щурмува планинската зона и границата на настъпление по река Аракс е изчерпана. Арменската страна обективно все още няма капацитета да проведе мащабно контранастъпление. Арменската страна няма достатъчно сили и средства дори за маневрена отбрана, иначе наистина би могла да приключи с азербайджанския корпус, изтласквайки го в Аракс.

Постигането на естествената граница на способностите на двете армии естествено тласка Баку и Ереван към началото на политически диалог. Азербайджан е в по-изгодна позиция поради тактически успехи и завземане на част от територията, но арменската страна трябва да измисля неочаквани ходове в такава среда. Надценените очаквания от „тактическия капан“ са свързани с твърде претенциозната реч на Никол Пашинян и общия тон на информационната война.

Пашинян не е военен. Има основания да се вярва, че той най-вероятно е прибързал с обявяването на победата. Преди да започнат политическите консултации за прекратяване на огъня в Москва, двете страни трябва да демонстрират своя успех. Това води до вълна от непроверена информация за „котела“ и „поражението“ на азербайджанския корпус.

Превод: В. Сергеев