/Поглед.инфо/ Президентът на Молдова Мая Санду който е на официално посещение в Полша, благодари на Варшава за „постоянната подкрепа на европейския път на Молдова“, изрази сериозна радост от отпускането на 600 милиона евро финансова помощ от Европейската комисия и също така подкрепи Присъединяването на Молдова към полско-американския проект „Триморие”, който ще се превърне, според президента Мая, в допълнителен фактор за стабилност по границите на Европейския съюз.

Изненадани сме доколко външнополитическа дейност за президента Санду надминава подобната дейност на нейния предшественик на този пост, президент Додон!

Анджей Дуда, след като изслуша Мая Санду, от своя страна я увери, че Полша живее „с Молдова в сърцето“ и е готова да ѝ помогне в интеграцията в Европейския съюз и НАТО.

Ръководителят на Бюрото за международна политика на президента на Полша Кшищоф Щерски, коментирайки срещата на двамата президенти, отбеляза: „Демократичната и проевропейска Молдова може да бъде ключов партньор на Полша в стратегически важен регион, който днес представлява един вид граница между евроатлантическия свят и сферата на руското влияние. Молдова е много важен фактор за сигурност в тази част на света. Ние винаги ще подкрепяме териториалната цялост на Молдова и ще се противопоставяме на стремежите на Русия да доведе тази страна до федерализация. "

Полша е дългогодишен политически партньор на Румъния. И двете страни са членки на НАТО и по правило Варшава винаги координира своята източна политика с Букурещ. Полските политически анализатори наричат Полша държава, "затворена между Черно море, Балтийско море, Одер, Днепър и Дунав". Същите географски характеристики са важни за Румъния. Влиянието на Румъния в Молдова и в южната част на Украйна (Бесарабия) дава на Полша непряк контрол над Дунав и Черно море. Влиянието на Полша в Украйна и балтийските държави дава на Румъния непряк контрол над Днепър и Балтийско море.

Естествено, има, така да се каже, разделение на геополитическите отговорности между Букурещ и Варшава. Те работят заедно, за да контролират сухопътния коридор между Балтийско и Черно море (т.нар. Балтийско-Черноморски мост). Букурещ нарича това пространство Морско-Балтийско (ponto-baltic), Варшава - Балто-Черноморско (bałto-carnomorski).

През април тази година и двете страни тържествено отпразнуваха 100-годишнината от Конвенцията за отбранителен съюз между Полша и Кралство Румъния, подписана от правителствата на Йозеф Пилсудски и крал Фердинанд I. По повода беше заявено, че двустранният военен съюз въплъщава на практика проекта на Пилсудски по създаването на блок от държави между Балтийско море и Адриатическо море и Черно море. Този блок е замислен като бастион за сдържане на Русия и днес е представен като предшественик на проекта Триморие със същите функции. Идеята за Триморие е внушена на поляците и румънците от американците.

С надеждата да ограничи достъпа на Русия до океаните през Северното и Средиземно море, Полша поема функцията да задържа Русия в Балтийско море, а Румъния в Черно море. Румънските стратези поставят границите на Триморието между Адриатическо, Черно и Каспийско море. Този формат е по-скоро в съответствие с опитите на Букурещ да засили влиянието си в по-широкия регион на Черно море. Регионът се простира от Балканите до Кавказ, включително разделителната линия на цивилизациите, определяна от румънските стратези: Балтийско море - Днестър - Приднестровие - Одеса - Босфор. От едната страна на тази линия е евроатлантическата зона, от другата страна е руският свят.

Полша и Румъния провеждат координирана експанзионистична политика в източната посока. Първата лелее за мита за „Източните креси“ (Западна Украйна, Западна Беларус, югоизточна Литва), а втората има претенции за „втория румънски народ“ в Молдова.

Вдъхновен от примера на древноримския империализъм, Букурещ официално обявява румънците за наследници на римляните. Описвайки геополитическото положение на страната, румънските автори често прибягват до латински термини, наричайки Румъния Trio confinium (кръстовището на границите на три цивилизации - западно християнство, източно християнство и ислям), и определят Pontul Euxin като посока на своято геополитическа експанзия, т.е. Черно море. И това се обяснява с историческото право на „наследниците на римляните“ да доминират в източните граници на бившия латински свят, както и с необходимостта от изтласкване на Русия от Черноморския регион.

Букурещ смята, че това е предпоставка Румъния да постигне регионално лидерство. Крайната цел е да превърне Румъния във водеща политическа и икономическа сила в Югоизточна Европа, транзитен пункт за петрол и газ от Каспийско море през Кавказ и Румънска Констанца до Западна Европа, както и по поречието на Рейн-Майн-Дунав към страните от Северна Европа.

В тази конфигурация на Молдова е отредена ролята на спомагателен плацдарм, чието овладяване ще позволи да се изтласка източния фланг на НАТО още по-на изток.

В навечерието на предсрочните парламентарни избори в Молдова на 11 юли Букурещ създава отдел за връзки с Молдова, а в структурата на румънското правителство се появява специален отдел за работа с чуждестранни румънци. Подобен отдел за работа с чуждестранни поляци съществува в Полша отдавна. За Букурещ „обектът“ тук е Молдова, за Полша - Украйна.

И никой не смее да си спомни, че в исторически план молдовците са се появили преди румънци, а румънската идентичност е второстепенна по отношение на молдовската. По същия начин поляците в Украйна са чужд елемент. Букурещ и Варшава не трябва да се отнасят към тези страни, сякаш те са продължение на Румъния и Полша.

Превод: В. Сергеев

Стани приятел на Поглед.инфо във facebook и препоръчай на своите приятели