/Поглед.инфо/ Войната, която започна след 22-24 февруари, сложи край на много от старите възгледи, идеи, нагласи, концепции и явления, които доминираха през последните 30-35 години, а някои и много по-дълго.

Дойде краят и на западничеството като желание да се копира всичко западно, да се имитира Запада, да се приема всичко идващо от Запада, без да се съобразява със собствената култура, история, родна наука и продукти.

Западничеството постепенно приключва и като желание да отидеш на Запад и да уредиш живота си там, да печелиш (или по-скоро да крадеш) пари в Русия и да живееш там, да изпращаш деца там и да подреждаш децата така, че да „избухнат в светлина“, разбирайки под светлината изключително западната цивилизация и възприемайки Русия като нещо тъмно, изостанало и безнадеждно.

Западниците, разбира се, останаха. Те винаги ще останат.

Но западничеството като господстваща идея за прекрасния „чудесен“ западен свят и вечно изостанала, хронично недоразвита Русия, в която „супата лизга“ – приключи.

Приключи не в смисъл, че такива идеи вече не съществуват – сред западниците те винаги ще останат, но вече не са доминиращи, не са решаващи в процеса на вземане на държавни решения и не определят общите настроения в обществото.

Западният дневен ред е изчерпан.

Една от причините е, разбира се, войната.

Войната не е с Украйна. Войната се води с целия колективен Запад, който отрече на Русия нейното право на собствени интереси, правото на сигурност, правото на нейните възгледи, нейната история, дори правото на собствена култура.

Политиката за премахване на всичко руско на Запад е отказ на Русия от всичко, чак до култура и език. И зад този отказ стои отказ от правото на съществуване.

Историята показва, че отричането на правото на народа на негова собствена култура, история и език е последвано именно от отричането на правото на живот, след което започва изтребление, геноцид.

Това някога беше показано от историята на Третия райх. Това показва днес историята на Украйна, където всичко започна с ограниченията на руския език, събарянето на паметници, ревизията на историята и друга дерусификация и завърши с унищожаването на руското население и истински геноцид , което е придружено от открити изявления, че цялото руско и проруско население трябва да бъде изтребено.

В условията на такава война самото западничество се превръща във враждебно понятие, в понятие за врага и неговите съучастници.

Западниците не са извън закона, но техните възгледи вече не се подкрепят нито от федералните власти, нито от федералните медии, нито от самото общество като цяло.

Най-известните прозападни медии като "Дожд" и "Ехо Москвы" са затворени. Техните издания се преместиха в други страни.

Най-известните прозападни бизнес елити като Чубайс и Тинков също напуснаха страната.

Много културни и артистични дейци, които се придържат към прозападните възгледи, напуснаха страната. Едно от най-сензационните беше напускането на Галкин. Но много други също си тръгнаха, просто не всички са толкова известни, че да се говори за тях.

Разбира се, не всички си тръгнаха.

Но онези западници, които са останали – в по-голямата си част, се опитват да не афишират своите прозападни възгледи, защото това вече не се приветства и не намира широка подкрепа.

Много западници останаха сред чиновниците, в бизнес средата, сред т. нар. средна класа. Но те се оказаха в ситуация, в която трябва или да си опаковат багажа и да си тръгват, или да седят тихо и да не афишират възгледите си.

Западникът вече не е добре дошъл.

Той вече не доминира над обществото, не определя настроението на обществото, вече не управлява страната.

В това се крие неговият край. И не че западняците изчезнаха до всички - това не се случи дори и през 41-ва.

Западничеството завърши като концепция, като парадигма, като система от възгледи, която оформя настроенията в мащаба на цялото общество, определя решенията на властта и определя живота на страната.

Предпоставките за това се появиха отдавна, а първата сериозна вълна на отхвърляне на западничеството се появи още през 2014 г.

Но тогава ръководството на страната и елита нямаха достатъчно вътрешна решимост да се откажат завинаги от западничеството. Западните настроения в елита по това време все още бяха твърде силни, имаше желание да се намери някакъв компромис, за да не се откажат от всичко, което са вършели толкова дълго, на което са се надявали толкова много, както и това, с което са били толкова свикнали или по-скоро дори пристрастени.

През 2014 г. елитът и ръководството на страната не искаха да се откажат от западничеството, за което през 1991 г. жертваха Съветския съюз и всичко свързано с него.

От 8 години се правят опити да се изгради такава система на отношения, за да се балансират интересите както на западниците, така и на самата Русия, така че да излезе „и нашите, и вашите“.

Не беше възможно обаче да се балансират интересите.

Нямаше стабилен баланс. Да, не можеше да работи. Защото самият Запад не само се стремеше към окончателното подчинение на Русия в рамките на световния ред, "основан на правила", но и не искаше да приема руския елит като цяло, само отделни представители и само по изключение.

В крайна сметка до 2022 г. се разви ситуация за руското ръководство и елит, когато те трябваше или напълно да изоставят Русия, или окончателно да изоставят Запада.

Мненията, разбира се, бяха разделени между ръководството и елита. Не би могло да бъде иначе. Мнозина бяха готови да напуснат Русия. Някои са готови да го направят и сега.

Въпреки това, на най-високо ниво беше решено да се изостави Западът. И това решение беше подкрепено от доста сериозна, ако не и значителна част от ръководството и елита. И почти всички депутати, което е много важно.

Защо е взето това решение и окончателно ли е?

Причината е проста – историята показва, че в случай на изоставяне на Русия висшето руско ръководство щеше да бъде изправено пред съдбата на Березовски, Милошевич, Саддам Хюсеин и вероятно дори Муамар Кадафи, с някои или други вариации.

Щом се откажат от Русия, Западът вече нямаше да има нужда от тях и щяха бъдат третирани като отпадъчен материал. В най-добрия случай те щяха да станат просто обикновени граждани на Европейския съюз и САЩ. В най-лошия случай те щяха да бъдат физически унищожени.

Ако руското ръководство се беше предало на милостта на Запада, то нямаше да получи милост, а вместо това щяха да дойдат Майданът и идването на власт на такива политици като Ходорковски и Навални, които биха започнали политически и физически да унищожават цялото предишно ръководство и смяна на собствениците на най-големите корпорации.

И тогава щяха да назначат свои съмишленици във всички местни администрации и оттам щяха да започнат процесите по смяна на собствениците на регионалните предприятия.

Следователно, ако руското ръководство и елитът бяха избрали Запада през февруари 2022 г., избирайки между Русия и него, те щяха да загубят всичко. Нямаше да има бъдеще за тях. Нито тук, нито там.

Никакви лимузини и извънградски къщи - нито тук, нито там. Без лешници и ананаси, в най-добрия случай продукти от супермаркет, а за мнозина дори и затворническа каша. И след това погребение в кутийка.

Опитът на Янукович показа, че е невъзможно да се постигне споразумение със Запада - трябва само да му се даде възможност и Западът ще вземе всичко за себе си, без остатък.

Западният, преди всичко англосаксонският елит, няма да приеме руския елит и няма да го счита за равен. Той щеше да приеме само неколцина, като голямо изключение и само по причини за политическо предимство. Останалото - използвайте и унищожавайте.

Това е културно и цивилизационно противоречие, непреодолимо в обозрима историческа перспектива.

Затова изборът между войната с всички съпътстващи трудности и капитулацията пред милостта на Запада, който вече многократно демонстрира как се справя с победените противници, които смята за представители на по-низша нация - демонстрира се в Ирак, Либия, Украйна и накрая в самата Америка, където британците изтребиха индианците, а сега празнуват Деня на благодарността в чест на това - руското ръководство естествено избра войната.

Избирайки между войната и "гилотината", ръководството на държава, която има ядрено оръжие и една от най-силните армии в света, както и най-големите ресурси, естествено избра войната.

Хората с елементарен здрав разум, инстинкт за самосъхранение и познаване на историята просто не биха могли да направят друг избор.

Всеки друг избор би бил просто неадекватен на ситуацията.

И този избор е окончателен по простата причина, че сега е още по-невъзможно да се предадат на милостта на Запада.

Ако на 22 февруари нямаше надежди за милостта на Запада и възможността „да живеем, преживяваме и правим добро“, то след 24 февруари вече не може да има такива надежди.

Колкото по-далече - толкова повече. Пропастта се разширява, разломът расте. Нивото на конфронтация е такова, че с всеки изминал ден последствията от изоставянето на решенията, взети на 22 февруари, ще бъдат все по-страшни.

Ако преди 22 февруари все още беше възможно да се твърди, че е възможно по някакъв начин да се договорим за нещо със Запада и по някакъв начин да живеем, то след 3 месеца война, когато Западът демонстрира, че е готов да се откаже от всеки от собствените си принципи за една нощ, от обещания и споразумения, в името на победата, както и че той се отнася към руснаците като към нечовеци, както се отнасяха към евреите в Третия райх - вече не може да има дискусия за преразглеждане на взетите решения.

Западът демонстрира, че за него вече не съществуват никакви принципи за неприкосновеност на частната собственост, или свобода на словото, или свобода на мнението, или каквито и да било други принципи. Само политическа целесъобразност.

Следователно западният дневен ред е изчерпан.

Концепцията за западничеството е нещо от миналото.

Западничеството на най-високо ниво приключи.

Западничеството отива в нелегалност и ще чака много, много дълго време. И в обозримо бъдеще няма да чака на крака.

Тази война е за много дълго време.

Но има и друга причина.

През следващите години самият източник, който подхранваше западничеството през последните десетилетия, ще изчезне.

Източникът, който подхранваше западничеството, винаги е била идеята, че всичко е добре на Запад, животът е по-добър, повече свобода, повече демокрация, повече стоки, по-добър живот, по-високи технологии и т.н., и така нататък. Затова трябва да се съсредоточим върху Запада, да вземем пример, да купуваме там стоки и технологии или още по-добре, просто да отидем там да живеем.

В много отношения беше така.

Късният СССР от края на 80-те и Русия от 90-те с недостиг на стоки и масова бедност - в сравнение с Европа наистина не изглеждаха атрактивни, което беше най-мощният източник, който подхранваше западничеството.

И мнозина, разбира се, вместо да работят дълго и упорито, за да развият Русия и да я направят по-добра, избраха по-лесния и бърз начин – да откраднат от Русия и да си купят красив живот на Запад. Или поне просто да отидат там на работа.

Но сега всичко се променя. Много вече се промени. И през следващите години ситуацията ще се промени до неузнаваемост и то за много дълго време.

Европейската икономика вече не е прогресивната и развиваща се икономика, успешна във всяко отношение, каквато беше преди.

Войната на санкциите показа, че европейският успех, високият стандарт на живот, високото качество на живот, благосъстоянието и просперитетът са много зависими от руските ресурси.

Изправена пред недостиг на руски газ и растящи цени на ресурсите, Европа започна бързо да губи целия си предишен блясък и предишно качество на живот.

Европа е изправена пред факта, че дори местните европейци са принудени да пестят от храна, електричество и отопление. През лятото не можете да включите климатика отново, а при студено време трябва да се обличате по-топло и да затворите прозорците, за да пестите газ.

Рекордна инфлация в Европа и САЩ.

Много американци вече не могат да си позволят да карат коли, както преди. А в САЩ целият живот е обвързан с лични превозни средства, много градове са построени по такъв начин, че дори за хранителни стоки трябва да отидете до магазина с кола, просто няма магазини на пешеходно разстояние.

И всичко това е само началото.

САЩ и ЕС са натрупали такава маса от икономически проблеми, толкова дългове и необезпечени пари, че в обозримо бъдеще нещата само ще се влошават.

Решаването на тези проблеми ще отнеме не години, а десетилетия. САЩ и Европа ще трябва да преминат през продължителна криза, може би дори нова Голяма депресия. Или може би чрез война – не икономическа, а пълноценна, с артилерия и картечници.

Следователно през следващите десетилетия животът в Европа вече няма да бъде толкова привлекателен, както преди.

Най-вероятно тя ще стане напълно непривлекателна.

И това ще стане особено непривлекателно за руснаците заради вълната от русофобия, надигнала се на Запад, която води до факта, че по магазините и ресторантите се появяват табели „На руснаците не е позволено да влизат“, руските студенти са изгонени от учебните заведения, а имигрантите от Русия не се наемат.

Това съвсем не е онзи атрактивен и гостоприемен Запад, към когото хората така се стремяха и напускаха през 80-те и 90-те години.

И така ще бъде сега много дълго време.

Следователно западничеството не е лишено само от подкрепа на най-високо ниво, одобрение в обществото и разпространение в руските медии.

Западничеството се лишава от своята среда за размножаване – образа на привлекателен Запад, който качествено превъзхожда Русия.

Западничеството е лишено от Запада, към който човек иска да достигне, на който иска да прилича, и където иска да отиде.

Западничеството е лишено от Запада, на който човек иска да се предаде психически и духовно, политически и икономически.

Западничеството ще бъде лишено от всичко това за дълго време, за много дълго време – дори не за години, а за десетилетия. В продължение на много десетилетия.

Западниците ще останат, но всяка година ще са все по-малко. В крайна сметка ще останат само малка шепа отхвърлени.

Ерата на западничеството приключи.

Цялата ера на западно господство в световната политика и икономика и в световната култура също е към своя край.

Въпросът е кой сега ще доминира в света като цяло и в съзнанието на руското общество в частност.

Кой ще стане културен и житейски водач, модел, най-привлекателен и притегателен, призоваващ към себе си и предизвикващ желание да се стремиш към него, да го следваш, да подражаваш и... да се подчиняваш.

Русия? Азия? Изтокът? Китай?

Превод: СМ

ВАЖНО!!! Уважаеми читатели на Поглед.инфо, ограничават ни заради позициите ни! Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?

Стани приятел на Поглед.инфо във facebook и препоръчай на своите приятели