/Поглед.инфо/ Проблемът на съвременната лява идеология е, че на практика /като съвременна/ я няма. Основните теоретични положения са написани от Маркс и Енгелс в средата на XIX век, преди повече от век и половина. И те описват тогавашните реалности. Ленин адаптира и развива теорията към началото на ХХ век, но това също е вече на повече от сто години. Сталин основно се занимава с практически въпроси от локален характер – как да реши един или друг проблем.
Оттогава теорията е замряла и не се развива.
Маркс и Енгелс изначално описват немските, френските и английските реалности. Те са слабоприложими към Русия. Маркс откроява и именува „азиатския начин на производство“, но не успява да го опише. И всички опити да се довърши тази работа може да се изброят с палците на едната ръка.
Има ги, разбира се, трудовете на Чомски по лингвистика и контрол на мисленето с нейна помощ. Има ги и трудовете на Валерстайн по анализ на световната система, развиващи ученията на Ленин за империализма. Има ги и трудовете на Гилбрайт по „зрелите“ корпорации и новия социализъм (трансформационен и еволюционен, но не революционен).
Но „православните“ ги отричат, окачвайки етикетите „ревизионист“ и категорично отказват да разглеждат и аргументират съдържанието.
Всъщност в постсъветското пространство комунистическата идеология се превръща в религиозно вярване, нароило се в десетки секти, начело на всяка от които стои собствен малък пророк/гуру, който в по-голямата част от времето се държи като някакъв проповедник-евангелист. „Не искате ли да поговорим за нашия господ-бог Капитала?“. „Няма друг бог освен Капитала, а Маркс е неговият пророк“. „Алилуя, другари! Донесох ви блага вест за марксизма!“
При това той се занимава с клики и извличане на печалби от запазената си марка. Също както проповедниците-евангелисти извличат печалби от християнството (в което повечето те сами не вярват).
Кой влиза в подобни секти? С една дума – прокрастинаторите. Оправдаващи своето бездействие с довода: „Ако революцията е утре, а аз съм уморен?“. Защо да се учат, защо да си повишават квалификацията, защо да си повишават професионализма, защо да търсят по-добри условия на труд, ако може просто да очакват настъпването на комунизма?
Защо се случва това? Защо лявата теория не се развива. Колегата Колташов смята, че именно защото социалистическата революция вече е минала и повечето цели, описани в „Манифеста на Комунистическата партия“ вече са постигнати.
Нека видим десетте изброени в „Манифеста“ цели.
-
Експроприация на поземлената собственост и превръщането на поземлената рента за покриване на държавните разходи. Във връзка с урбанизацията и развитието на селското стопанство проблемът частично е загубил актуалността си.
-
Висок прогресивен данък. Такъв действа в много страни.
-
Отмяна на наследственото право. Всички са против. Дори и в социалистическите страни не въвеждат нищо подобно.
-
Конфискация на имуществото на всички емигранти и метежници. Не е актуално.
-
Централизация на кредита в ръцете на държавата чрез национална банка с държавен капитал и с изключителен монопол. До голяма степен е осъществено в Русия (където над 70% от банковата сфера е държавна).
-
Централизация на целия транспорт в ръцете на държавата. До голяма степен е осъществено в Русия.
-
Увеличаване на броя държавни фабрики, оръдия за производство, разчистване и подобряване на земите по общ план. В Русия това е осъществено.
-
Еднакви трудови задължения за всички, учредяване на промишлена армия, особено за земеделието. Във връзка с развитието на технологията това губи актуалността си.
-
Обединяване на земеделието с промишлеността, съдействие за постепенно отстраняване на различията между града и селото. Урбанизацията и развитието на телекомуникациите помагат тази точка да се осъществи.
-
Обществено и безплатно образование за всички деца. Отстраняването на децата от фабричния труд. Направено.
Ако обобщим, то социалните движения през последните век и половина са огромни. Равенство на правата и унищожаване на съсловията. Намаляване на продължителността на работния ден, подобряване на условията на труда, наличие на собствено жилище (в Русия такова имат над 90% от населението), личен транспорт, възможности за почивка и развлечение, достъп до културните ценности. Безплатно образование, достъпна медицина, пенсионно осигуряване, помощ за инвалидите, помощ за многодетните, майчински капитал и така нататък.
Много от целите са постигнати. Положението на работниците не е такова, каквото е било в средата на по-миналия век, когато могат да загубят единствено веригите си. Няма конфронтация на равнище „или ще победим, или ще ни унищожат“ (макар в риториката при някои маргинални неадекватници има, но всъщност няма нищ подобно). Ако се оценява обективно, то хората в Русия не са живели никога толкова добре, колкото днес.
Старите цели са постигнати, а нови няма. Няма ясни критерии що е то комунизмът. Как да се определи дали „вече сме построили комунизма или все още не“? Никой не знае.
Както пишат други изследователи, според учението на Маркс „след ликвидирането на капиталистическите отношения диктатурата на пролетариата ще се изчерпи и трябва да отстъпи място на „асоциация на индивидите“. Но в „Манифеста“ не определят същността на тази асоциация, нейните принципи на организация и функциониране.
Подчертаваме, че няма описание на комунистическото общество. Никъде. Иван Ефремов и братя Стругацки се опитват, но нямат конкретика.
Кой ще лови престъпници и маниаци? Кой ще организира производствените вериги? Кой ще ръководи спасителните и възстановителните мероприятия при стихийни бедствия? Кой и как ще взема решения при криза? Каква ще бъде мотивацията за труда? Как да се предотвратят пиянството и наркоманията? И така нататък.
Кропоткин пише, че анархисткият идеал е непостижим, защото за него е нужно общество, 100% състоящо се от високо осъзнати индивиди, но това е нереално.
Толкова много въпроси, толкова малко отговори. Може би Маркс би могъл да им отговори, но не го прави. Той изчислява и предсказва крайността на капитализма, но няма време да посочи какво следва. Най-обидното е, че настоящите „леви“ дори не се опитват да отговорят на тези въпроси, дори не се замислят по темите. Имат си ненавистта към „буржоата“ (към които се опитват причислят всички, които не им харесват, а това са повечето наоколо, особено тези, които са по-успешни от тях) и това им е достатъчно. Никакъв комунизъм, никакво по-добро общество те не искат да градят.
Имаше такъв чичко - Жан Фреско. Той иска да изгради по -добро общество и цял живот го проектира и изобретява. Практически отговаря на въпросите "как трябва да изглежда?", "Как да го направим?"
А сегашните рамо до рамо се занимават изключително с пропаганда на омраза. Само ако фашистите пропагандират омраза на расова или етническа основа, те я пропагандират на „класова“ основа. Освен това, ако перифразираме Гьоринг, „аз самият ще определя кой принадлежи към кой клас“.
Klassenkampf uber alles никога не е социализъм. Класовата борба е средство. А някои я превръщат в самоцел. И истинската цел на социализма е преходът от сферата на необходимостта към сферата на свободата, възможно най -пълно реализиране на творческия потенциал на човека.
Впрочем в „Манифеста“ (раздел втори, ако не ми вярвате) в прав текст е написано: „Пролетариатът използва своето политическо господство, за да откъсне поетапно от буржоазията целия капитал, за да централизира всички инструменти за производство в ръцете на държавата, тоест пролетариата, организиран като управляваща класа, и да увеличи сумата от производителните сили възможно най -бързо. "
Изключително ясно.
Механизмът е централизирана държава, която притежава средствата за производство.
Целта е да се увеличат производителните сили.
Тоест, за настъпването на комунизма човек не трябва да чака, докато стане възможно най -зле, както микрофюрерите на левицата го вещаят, а напротив, правят всичко, за да увеличат производителните сили.
Защото ако ситуацията се влоши, тогава е по вероятно човечеството да се плъзне в новото Средновековие, феодализма и тъмните векове, а не в комунизма. За да се проявят по -високите нужди на пирамидата на Маслоу от знания и творчество, трябва да се задоволят по -ниските.
Но за някои това е твърде трудно, те не се нуждаят от прогрес, те не се нуждаят от просперитет, те се нуждаят от вечна революция, непрекъснато движение и война.
P.S. Тази трета статия се занимава повече с така наречената „несистемна левица“, която заема изключително маргинални позиции в руския политически живот. Но в Комунистическата партия на Руската федерация присъстват такива кадри, които се опитват да предизвикват Майдани и да завземат шумотевицата, като разпалват недоволството и крещят „Всичко е лошо!“