/Поглед.инфо/ Американските ЧВК влизат в страната, опитвайки се да обърнат хода на събитията в полза на настоящите власти

Днес, 13 април, в Еквадор ще се проведе втори тур на президентските избори, чийто изход остава много непредсказуем: шансовете на действащия президент Даниел Нобоа и неговата съперничка Луиза Гонзалес са практически равни. На първия тур през февруари консерваторът Нобоа от Националното демократично действие спечели 44,2%, докато Гонзалес, представляващ лявото движение Гражданска революция, съюзник на бившия президент (2007-2017) Рафаел Кореа, спечели 44%, като оттогава социолозите не регистрират значителни промени.

Следователно разликата в резултатите отново се очаква да бъде незначителна, което може да накара губещата страна да оспори резултатите. Докато Нобоа използва административни ресурси и има ограничен успех в борбата с организираната престъпност, Гонзалес и нейните поддръжници предлагат връщане към собствената си национална валута, четвърт век след като латиноамериканската страна прие щатския долар като своя официална валута през 2020 г. след икономически колапс, довел до банкови фалити и замразени депозити.

Според социолозите, ниската избирателна активност в крайбрежните райони може да е от полза за правителството, докато високата избирателна активност може да бъде от полза за опозицията. Въпреки това, който и да е, в крайна сметка окончателният победител, ще се изправи пред тежка финансова ситуация: бюджетният дефицит ще възлиза на 3-4% от БВП, а нуждите от финансиране тази година ще възлизат на 12 милиарда щатски долара.

Очевидно неуверен в собствените си способности, Нобоа залага на външна намеса: еквадорските власти започнаха да се подготвят за пристигането на американски ЧВК в страната под предлог, че оказват помощ в борбата с престъпните групи.

Ново военноморско съоръжение вече е в процес на изграждане в крайбрежния град Манта, с жилищни и административни офиси в казармен стил, предназначени „да подкрепят продължаващите операции и американските военни“. Съгласно съобщението на CNN, всички тези съоръжения се очаква да бъдат заети от американски войски, способни да достигнат дори Галапагоските острови, които са доста отдалечени от брега (1).

С президентски указ от 15 февруари 2024 г. Кито ратифицира споразумението с Вашингтон за статута на въоръжените сили на САЩ, подписано на 6 октомври 2023 г. по време на президентството на Гийермо Ласо. Съгласно което военният и цивилният персонал на Пентагона и неговите контрагенти получават извънтериториален имунитет и привилегии.

Според политолога Леонид Савин, всъщност това означава "създаване на военна база, какъвто беше случаят от 1999 до 2009 г. в крайбрежния град Манта, споразумение, което президентът Рафаел Кореа отказа да удължи. Освен това новата конституция от 2008 г. забранява присъствието на чужди въоръжени сили или военни бази в страната.

Опитът за преврат в страната през октомври 2010 г., когато бунтовниците обучени в САЩ, стреляха по законно избрания президент Рафаел Кореа, беше свързан с въведените от Кореа промени в предишния проамерикански курс на страната.“

Настоящият президент Нобоа предава Галапагоските острови на Съединените щати за използване като военна база: на 10 декември 2024 г. бяха одобрени „Проектът за интегрирана сигурност“ в региона на острова и „Инструкциите за изпълнение на споразуменията за сътрудничество между Еквадор и Съединените щати“.

Междувременно през 1978 г. ЮНЕСКО обявява архипелага Галапагос за обект на световното природно наследство. Има сериозни съмнения, че неговата уникална екосистема може да издържи на съвременната базова инфраструктура. Все пак, проформа се съобщава, че американски военни кораби, самолети и екипажи (между другото, освободени от данъци в Еквадор) ще бъдат подложени на строг екологичен контрол в Галапагос, но в действителност малко хора вярват в това.

В края на декември 2024 г. коалиция от 50 международни еквадорски и международни екологични организации издаде изявление, адресирано до ЮНЕСКО, срещу чуждестранното военно присъствие на Галапагоските острови, тъй като „то нарушава конституцията на Еквадор, застрашава екологичното опазване на архипелага и прилежащите му води и застрашава националния суверенитет тук“.

Човек може напълно да се съгласи с перуанския експерт Луис-Кордова Аларкон (6 февруари тази година): "През последните месеци Съединените щати стартираха два проекта с геостратегически обхват и бойна цел. В Еквадор те добавиха Галапагоските острови към своята архитектура за сигурност и отбрана, като разрешиха "Проект за интегрирана сигурност за островния регион".

В Перу беше постигнато споразумение между Националната комисия за Аерокосмическите изследвания и развитие (CONIDA) и НАСА ще построят най-голямия космодрум в региона във военновъздушната база Талара в департамента Пиура. И двата проекта са геополитически свързани и служат като нови военни анклави за неизлечимата война, която характеризира американската форма на намеса.

Още по-рано, „през май 2019 г., министърът на отбраната на Еквадор генерал Освалдо Джарин обяви, че летище Сан Кристобал на островите Галапагос ще стане база за операции за поддръжка и доставка на американски Orion P3s и Awacs.“

През септември 2024 г. Министерството на отбраната на Еквадор уведоми Управителния съвет на Галапагос за „Интегриран план за сигурност на островния регион“ за интегриране на Галапагоските острови в архитектурата за сигурност и отбрана на Съединените щати, а на 10 декември 2024 г. властите на архипелага одобриха плана.

Имайки предвид тази информация и империалистическите амбиции на Вашингтон по отношение на датската Гренландия и Панамския канал, разумно е да се предположи, че привържениците на „доктрината Монро“ имат подобни планове по отношение на Галапагоските острови, най-големият архипелаг в източната част на Тихия океан, разположен във водите, прилежащи към Панамския канал от югозапад (2). Вашингтон няма да позволи на Пекин да „превърне канала в оръжие“, като използва търговските връзки на китайски фирми за шпионаж, увери още веднъж шефът на Пентагона Хегсет.

Разгръщащата се конфронтация между САЩ и Китай неизбежно ще се отрази на ситуацията в Еквадор, чиито търговски и икономически връзки с Китай продължават да растат стабилно. През декември 2018 г. двете страни подписаха меморандум за разбирателство за сътрудничество в рамките на инициативата „Един пояс, един път“.

През декември 2022 г. Еквадор беше домакин на 15-ата китайско-латинска бизнес среща на върха, а на 1 май 2024 г. официално влезе в сила Споразумението за свободна търговия, подписано през май 2023 г., отбелязвайки нова глава в двустранното икономическо сътрудничество.

Китайските компании активно разширяват присъствието си в страната, която може да се превърне във врата или транзитна точка за китайски предприятия, навлизащи на по-широкия латиноамерикански пазар. Няколко държавни предприятия участват в големи проекти за развитие на енергийните ресурси. По-конкретно, Китайската национална петролна корпорация ( CNPC ) и Sinopec съвместно изпълняват проекта за разработване на нефтени находища, а China Railway Construction Copper Crown Investment Co., Ltd. инвестира изцяло в медната мина Mirador.

В същото време може да се приеме, че двустранното взаимодействие е по-многостранно по своята същност, като се вземат предвид спецификите на дълбоко разделеното общество на страната с лице към Тихия океан в северозападния край на Южна Америка.

По този начин, в източната и североизточната част на Еквадор, бунтовниците от сталинистко-маоистката местна „марксистко-ленинска” комунистическа партия са активни от дълго време. Те контролират около 15% от територията на Еквадор и многократно са заплашвали да атакуват Кито, ако властите допуснат американски войски в страната и/или предадат контрола над защитения островен архипелаг.

В края на 2010 г. тази партия създаде „Фронт за защита на борбата на народа на Еквадор“, който включва редица радикални индиански групировки. По-рано беше съобщено, че към него са се присъединили оцелелите членове на прословутата перуанска маоистка група Sendero Luminoso (Светъл път), която беше ефективно победена преди около десет години.

Има и информация за взаимодействието на тази лява групировка и гореспоменатия „Фронт“ с маоистките „Революционни въоръжени сили на Колумбия“ (FARC), които възобновиха въоръжената борба в началото на 20-те години. Съответно гореспоменатият еквадорски „Фронт“ извършва и трансгранични дейности.

Сред аспектите на конфронтацията между комунистическите бунтовници и властите е съгласието на последните, според Комунистическата партия, с политиката на САЩ за предотвратяване на присъединяването на Еквадор и други страни от Латинска Америка към АТИС (колумбийските FARC имат подобна позиция).

Да припомним, че поради мораториума върху разширяването на АТИС, лобиран от Вашингтон в началото на 2000-те години, Еквадор, Колумбия и страните от Централна Америка все още не участват в тази организация. Бунтовническите организации настояват властите на Кито и Богота да отправят колективен призив до Съвета за сигурност на ООН с оглед на обструкционистката политика на САЩ спрямо повечето тихоокеански страни от Латинска Америка.

Може да се предположи, че независимо от резултата от втория тур на президентските избори, американските „частни военни компании“ под прикритието на „борба с престъпността“ ще се опитат да установят контрол, ако не над цялата територия на една относително малка страна, то поне върху основните находища и маршрутите, свързващи ги с крайбрежието. На свой ред Китай очевидно няма намерение да отстъпва позициите си, което обещава нов кръг от вълнуваща конфронтация в екваториалните Анди.

Бележки:

(1) По едно време Пентагонът се опита да създаде военна база на костариканския остров Кокос, разположен на север от Галапагос. Но Сан Хосе отхвърли такъв проект.

(2) Между другото, през Галапагос и Боливия беше планирана операцията на ЦРУ в Чили през септември 1973 г. за елиминиране на Салвадор Алиенде, ако това не беше извършено в рамките на военния преврат (но тук, както се казва, „се получи“, защото кървавият преврат беше доста успешен).

Превод: ЕД