/Поглед.инфо/ Още през лятото забелязах как един ден моето устройство на „Епъл“ отказва да ми показва някои канали в „Телеграм“, обосновавайки това с доста странната формулировка за несъответствието с правилата. При това правилата не на самия „Телеграм“, а с правилата именно на производителя на това устройство, което държах в ръка. Не се смятам за пророк, но картинката на информационния концлагер, която ми се появи в цялата си красота в тъкмо настъпилата година, си я представях още лятото.

Наистина, не можех да си представя, че „завинтването на гайки“ в свободния интернет ще се развърти с такава скорост и наглост. Уж си мислех, че ще бъдат по-умни, че ще отделят повече време за пропаганда. Но не, започнаха челно. Блокирането на Тръмп, който големите технологични корпорации продължиха да преследват и в другите приложения като „Парлър“, унищожавайки всички несъгласни по своя път, а днес и посолството на Китай. От гледна точка на въпросните информационни гиганти всяко изказване срещу „свободното общество“, което е равно на неуважаване на условията на цензурата, например от „Епъл“ води до поразяване на правата на всички в света на компанията, на всичките ѝ площадки, а ако сме по-конкретни, на всяко приложение, което допуска наистина свободно мнение. То просто ще бъде изтрито от фирмения „АпСтор“, площадката за изтегляне на нужните за „Айфон“ приложения.

Какво пък, както се казва „всички хора са свободни, а други са по-свободни от другите“. Ние се сблъскахме челно със ситуация, когато родената, в това число и духовно в Америка компания по производство на компютри и телефони, благодарение на разрастването на международното чудовище и локомотив на глобализма, започва да прокарва ценностите на своята „тотална уравниловка“ и смесването на всичко в единния котел на „политическата коректност“ и свободата на словото под знамето на световния хегемон САЩ. Подобни прецеденти ни карат да погледнем към бъдещето, където новите стандарти за получаване на „Оскар“ ще се разпространяват и на създателите на приложения, автори на канали, групи и чатове.

Поне един от създателите на канала трябва да бъде черен гей за обективното поднасяне на информацията на свободното общество“. Смешно е, но именно така се смяхме преди няколко години над възможното превземане от „толерантността“ на киноиндустрията и нейното сърце Холивуд.

В сравнение с подобен тип цензура, вчерашните „евразийски“ експерименти като китайския файъруол и още повече родния „Роскомнадзор“ са просто детска игра.

Блокирането в Русия на сайтовете днес се заобикаля от всеки първокласник – достатъчно е да се качи едно от стотиците приложения по смяна на АйПи-адреса. Много по-страшна е ситуацията, която започна да расте от „Ябълката“ – когато в света на техниката и икономиката основният монополист започва да диктува правилата и – какво може да се чете на неговото устройство и какво не. „Това е полезно, това е вредно, не бъркай!“. Включването на такива репресивни мерки и у останалите американски либерал-глобалистки компании като „Гугъл“ е въпрос на време – оказва се доста малко.

Глобалистичният проект с въпросните искания за цензура от „Епъл“ и подобните корпорации показва едновременно и своето истинско лице на пика на триумфа, и своя крах - пипалцата на транснационалният капитал и единната идеологическа система просто налагат дневен ред и ценности на своята цивилизация, а не даряват със свобода. Поредното подобно атакуване срещу „Телеграм“ и други „неугодни“ приложения, а така и над целия мултикултурен (в истинския смисъл на дулата) и свободен свят, е в същото време поредната цепнатина в сградата на еднополюсния либерален свят. Твърде много започва да стърчи липсата на свобода иззад стилните марки. Именно затова за свой основен враг САЩ сега провъзгласиха именно Китай, който се опитва да бъде независим играч на политическата арена чрез създаването на свой алтернативен технико-комуникативен свят, играейки в полето на световния капитал. При цялата си несимпатичност Китай в този спор изглежда наистина като силата, която показва възможността за оцеляване и изграждане на алтернативна система, включително във века на технологията и информацията. Чрез условния „Хуавей“ да създаде своя алтернативна „субкултура“, която не се подчинява на световните правила. И тук беше нанесен удар, който съответства на нашата епоха – изключването на компанията от услугите на „Гугъл“. А как да действа апарат с оперативна система „Андроид“ без тях? Без „Гугъл Плей“, аналог на „АпСтор“ става просто парче желязо за потребителя. В случая продуктът на световно равнище става жертва на зависимостта от платформата-доставчик на световно равнище ,която изцяло се намира в ръцете на тези, с които Китай и „Хуавей“ спорят за лидерство в света.

Съдбата на свободна национална държава днес се крие най-малкото в създаването на такава технологична алтернатива, а максимално в износа на подобни технологии и системи, свързани с тях, на световния пазар, за разлика от тоталитарната хегемония на „правилните“ САЩ. Без такава алтернатива, държавата-народ винаги ще бъде „под капака“ на най-силните културни хегемони. В известен смисъл целта на националната държава е „суверенизация на информацията и интернет“, но не под формата, в която Путин я е предприел. Служителят на КГБ Путин и системата за управление на страната, изградена при неговите другари, просто по своята същност не могат да оценят дълбочината и мащаба на предизвикателствата на времето и да дадат сериозни стратегически отговори и решения за тях. Решихме да се включим в борбата срещу Запада, но какво да правим? Трябва да направим държавата си независима в информационното пространство, но как? В този случай главният служител по сигурността чува звъненето, но не знае откъде идва. Отговорът на системата на Путин е да блокира уебсайтове, шпиониране на кореспонденцията на гражданите и пръскане на пари за търсачката „Спутник“. А също умственото равнище на „палките“ – средното звено на работниците в специалните служби.

Докато за истинска „национализация на информацията“ са нужни не хора в пагони, знаещи само „как да забранят“, а учени хора, които знаят „как да създадат“, „как да развият“, нужни са технологии и мащабна технологична индустрия със свързаните с нея видове производство, на чиято основа може да се осъществи по-нататъшното развитие в постиндустриалната епоха и да се използват за борбата срещу глобализма.

Единственият проблем е, че всичко това не се дължи на политиката на властите. И следователно Руската федерация ще остане само придатък на световни хегемони, най-голямата държава от „Третия свят“, като от време на време получава само санкции за военните си авантюри, които, отново, се провеждат напълно в съответствие с мисленето от ХХ-ти век, приключил преди 20 години.

Всъщност човек може да си представи какво ще се случи, ако колективният Запад наистина иска да „притисне“ Руската федерация в областта на интернет технологиите - страната просто ще се озове в каменната ера, безсилна пред монополите на западните технологични компании. Вместо да изгражда „руския свят“ в интернет и световни технологии, правителството се придържа към вчерашния ден, привличайки вниманието към исторически образи и победи, към които те нямат нищо общо (Руска империя, СССР, Втората световна война, враговете наоколо, ние сме избрани от Бог). В света на транснационалните корпорации и световния капитал опитите да се обяви собственият суверенитет и определени ценности чрез наливане на милиарди в отбранителната индустрия са просто неконкурентоспособни. „Излизането на ринга“ с такава подготовка е възможно, може би, срещу страни като Мозамбик или Ангола, но по никакъв начин срещу САЩ.

Превод: В. Сергеев

Стани приятел на Поглед.инфо във facebook и препоръчай на своите приятели