/Поглед.инфо/ Литовските политици са сериозно разтревожени от мащаба на отмъщението, което Китай организира срещу тази страна. От една страна търсят застъпничество от ЕС, а от друга се преструват, че положението не е толкова лошо. Има обаче признаци, че сме изправени само пред началото на процес, който ще има глобални последици за целия свят.
Когато стана известно, че китайските митници са заличили Литва от цифровите си регистри, литовските политици реагираха на тази новина по различни начини.
Някои - с престорен патос. Така министърът на финансите на Литва Гинтаре Скайсте каза, че литовската икономика няма да претърпи особени загуби. „Нашият износ за Китай представлява само около 1% от целия литовски износ. Всъщност това не е особено голям наш партньор, следователно не очакваме особено въздействие върху икономиката и бизнеса на Литва “, каза весело министърът. Така тя отговори на въпроса дали държавният бюджет за следващата година ще включва средства за компенсиране на литовския бизнес от възможни загуби в Китай. В същото време Скайсте посъветва литовския бизнес да „претегли рисковете“, които според нея могат да възникнат „в сътрудничество с Китай, и с Беларус, и с други държави“.
Според статистическия отдел на Министерството на финансите на Литва републиката е продавала зърно на КНР за 69,3 млн. евро годишно, мебели - 38,7 млн., оптика, измервателни уреди, медицинско оборудване - 33,8 млн. Общо Литва е внасяла от Китай електронно оборудване и неговите компоненти - с 226 млн. евро, метални изделия - със 143,1 млн., текстил - 104,7 млн. евро.
Но не забравяйте, че преди няколко години във Вилнюс правиха големи планове за Китай, надявайки се да получат от сътрудничеството с него многократно повече от сега.
Литовският икономист Александър Изгородин наскоро определи Китай като седмия най-голям търговски партньор на страната си. „Литва се интересува от КНР както в контекста на вноса, така и на износа. Общият търговски оборот се оценява на 1,5 милиарда евро. Китай продаде стоки на стойност 1,2 милиарда, Литва е изнесла 0,3 милиарда. Можете да се откажете от такъв партньор, но за закупуването на същите стоки от трети страни, като Германия или Полша, ще трябва да надплатите “, отбелязва Изгородин.
Икономистът Мариус Дубниковас заявява, че без сътрудничество с Китай ще стане много по-скъпо за Литва да въведе 5Г и други технологични иновации, както и да подмени компоненти за високотехнологични системи, произведени в Китай, които вече са в републиката. „Тези трудности ще създадат допълнителни проблеми за местния бизнес. Конкурентоспособността ще намалее “, предупреждава Дубниковас.
Икономистът на “Шведбанк” Нериюс Мачулис обаче е по-оптимистичен и призовава литовците да не се притесняват твърде много. „След оттеглянето на Китай – дори ако добавим влиянието на американските санкции върху транзита на белоруски торове! - това ще бъде загуба от само 0,5% от растежа на БВП “, казва Мачулис. Той призовава "да не се драматизира" ситуацията с разрушаването на икономическите връзки на Литва с Китай и Беларус.
От друга страна, според Мачулис, Литва ще може да извлече голяма полза от своята "принципна позиция" по отношение на Тайван. „Вече чухме, че в Литва може би планират да построят завод за производство на микропроцесори и полупроводници с помощта на тайвански специалисти. Ако тези планове на стойност 2,5-3 милиарда евро се сбъднат, тогава такава печалба ще бъде многократно по-голяма от загубите “, уверява литовският икономист.
Не всички литовски политици обаче споделят този оптимизъм – някои не могат да скрият объркването си. Президентът Гитанас Науседа изрази "съжаление" за последните действия на китайските митнически служители. „Надявам се, че правителството, след като прецени ситуацията, ще подготви средства за компенсации, които ще помогнат на нашия бизнес да избегне тежки последици“, каза Науседа.
И министърът на икономиката Аусрине Армонайте посъветва за ходатайство към Европейския съюз. Речено-сторено: литовският външен министър Габриелюс Ландсбергис публично обяви, че Вилнюс разчита на подкрепата на други страни от ЕС. „Това е безпрецедентен случай, когато санкциите са частично наложени на една от държавите в ЕС. Не можем да налагаме ответни санкции, защото не можем да изтрием това или онова китайско предприятие от митническата система. Митническите системи се регулират от Европейската комисия. Затова смятаме, че европейските институции трябва да се намесят в този въпрос и да представляват Литва“, каза Ландсбергис.
Редица литовски политици, без да очакват застъпничеството на Брюксел, се опитаха да организират диалог със самите китайци. Откакто Китай отзова посланика си от Литва преди няколко месеца, група депутати от Сейма се срещнаха с временно повереният в делата Ку Байхуа. Литовските медии бързо обявиха, че разговорът се е състоял „по взаимна инициатива“. На срещата присъства бившият премиер на Литва Алгирдас Буткявичюс (член на местната Социалдемократическа партия, сега в опозиция). Той откровено каза, че е много огорчен. Буткявичюс припомни как, докато е заемал постовете на министър-председател и министър на икономиката, е посещавал няколко пъти Китай, срещал се е с китайски официални лица, надявайки се да засили двустранните икономически отношения.
Тук си струва да припомним, че през 2013 г. президентът на Китайската народна република Си Цзинпин реши да възроди древния търговски път, наречен „Великият път на коприната“. За тази цел председателят Си предложи концепцията „Един пояс – един път“, състояща се от две направления: сухопътно – „Икономическият пояс на пътя на коприната“ и водно – „Морски път на коприната на XXI век“. За изпълнение на плана е необходимо да се разработят и изградят стотици инфраструктурни съоръжения в различни страни: железопътни линии, магистрали, електроцентрали и индустриални паркове.
Литва по време на премиерството на Буткявичюс (от декември 2012 г. до декември 2016 г.) свърши страхотна работа, за да се включи в проекта на “Нов път на коприната” и да грабне дял от транзитния китайски пай. През тези години бяха подписани редица меморандуми между двете държави и се осъществи размяна на официални делегации.
Но през 2018 г. пенсионираният тогава правителствен глава Буткявичюс се оплака, че Литва не развива активно китайския транзит. Три години по-късно, през август 2021 г., всичко се разпадна като цяло: в отговор на декларираното от Вилнюс намерение да отвори официално представителство на Тайван, Поднебесната обяви, че „преустановява“ товарните влакове по Новия път на коприната за Европа, минаващи през Литва. В същото време китайците спряха покупките на дървен материал, зърно и млечни продукти от литовски произход.
Тогава, за да успокоят населението, литовските власти казаха, че взаимната литовско-китайска търговия, която възлизаше на 1,5 милиарда евро миналата година (за сравнение: търговията между Русия и Литва миналата година възлиза на 9 милиарда евро) е предимно едностранна: Китай продава на Литва стоки на стойност 1,2 милиарда, а Литва изнася стоки на стойност 0,3 милиарда евро. И ако е така, Литва не губи нищо особено.
По един или друг начин Литва се съгласи с принципа - и отвори представителство на Тайван. Сега надеждата, че китайският транзит ще се върне и ще започне да расте, най-накрая изчезна.
Несъмнено особена досада във Вилнюс предизвиква фактът, че съседен Беларус, с която Литва е в състояние на остър конфликт, ще печели пари от китайския транзит. В крайна сметка именно Беларус в Китай се нарича важна кръстопътна платформа на Пътя на коприната. В рамките на този път двете държави първоначално планираха около 90 съвместни инвестиционни проекта. Още през 2014 г. Министерството на икономиката на Република Беларус подписа протокол за сътрудничество с Министерството на търговията на КНР. И от този момент нататък Беларус може да се счита за пълноправен участник в „Пътя на коприната“.
Дори в кризата от 2020 г. Беларуските железници транспортираха повече от 550 хил. контейнери по маршрута Китай-Европа-Китай. Освен това този обем на контейнерния трафик е 1,6 пъти по-висок от нивото на 2019 г. „Нашата транспортна инфраструктура е активно търсена като надежден транзитен коридор“, каза наскоро Александър Лукашенко по време на видеообръщението си към участниците в Глобалната среща на високо равнище, посветена на търговията с услуги, проведена в Пекин с участието на Си Цзинпин.
Според Лукашенко от 2014 до 2020 г. железопътният контейнерен трафик по линията Китай-Европа-Китай през Беларус се е увеличил с цели четиринадесет пъти.
Като цяло Литва загуби не само възможността да търгува с Китай, но и литовския транзит. Но продължава да упорства - наскоро представителна делегация, съставена от депутати от всички балтийски страни, отиде на официално посещение в Тайван. От литовска страна делегацията беше водена от политик Матас Малдейкис (член на управляващия в страната Отечествен съюз - Литовската партия християндемократи). В един момент той привлече вниманието към коментар в “Туитър” на Ху Сицзин, главен редактор на китайския вестник “Глобайл Таймс”: той определи гостуващите балтийци като „некачествени европейски политически актьори“, за които президентът на Тайван Цай Ингвен е платил за пътуването. В отговор Малдейкис, огорчен, написа: „Си Цзинпин изпраща своите клоуни да ни нападнат. Трябва да наречем Китай “Комедийната народна република”.Тази обида не остана незабелязан от световните медии.
Белоруският политолог Юрий Шевцов пише, че историята с изключването на Литва от митническия регистър на Китай е интересна с по-нататъшното си развитие. „Ще бъдат ли изключени изцяло Литва и нейните стопански субекти от търговския обмен на китайски бизнес субекти по света? Къде другаде китайците ще зачеркнат Литва? Как ще се отрази това на обикновените граждани на Литва? Ще могат ли да оформят стоки на митниците? И от какви права ще бъдат лишени след това в китайската екосистема?”, пита той.
Положението е много подобно на пилотното изпитване на глобалната социална класация на Китай. Литва е страна, която няма много общо с Китай. Всички разходи за такива изпитания няма да бъдат особено важни за Китай. Ами ако това заличаване на малка държава от списъка на държавите, отговарящи на условията за това или онова в ерата на глобалните големи данни, се окаже ефективно?”, пита се Шевцов.
Превод: В. Сергеев