/Поглед.инфо/ Когато настъпи бедствие, демокрацията копнее за виновник, този, който ще бъде подведен под отговорност. През уикенда се надигна вълна от обвинения: Борис Джонсън, Джо Байдън, Доминик Рааб (британският външен министър), посланиците, НАТО и Западът като цяло, да не говорим за Джордж Буш и Тони Блеър. Афганистан трябваше да бъде „добра“ намеса, която да даде резултат. "Нацията", за чието изграждане прекарахме 20 години, обаче изведнъж се срина. Къде са архитектите?

Победата има много родители, поражението е сираче. Нищо не изглеждаше толкова самотно през изминалия уикенд като „изграждането на афганистанска нация“. Но ако победените тирани могат да бъдат свалени, тогава демокрацията е справедлива в разпределението на отговорността. Обвинявате Байдън, Джонсън или техните предшественици. Ние сме ги избрали. Когато всичко вървеше добре, Западът тръбеше за своите ценности и се потупваше по гърба. Беше толкова очевидно.

Целта на вината обикновено е да се избегне повторение на грешката. Почти невероятно, Джонсън не смята, че това е грешка. Той каза през уикенда, че афганистанската експедиция не е насочена към афганистанците, а към Великобритания, „за да защити Обединеното кралство от вреди“. Доказателство за успеха беше фактът, че „за 20 години нито една терористична атака не е извършена от афганистанска земя“ срещу западна страна. Нямаше нападения от Иран, Сирия или Саудитска Арабия. Повечето от терористичните атаки срещу Великобритания са се случили откъм самата страна, но Джонсън не споменава това. Кой съветва “Даунинг Стрийт” тези дни и каква утеха е самодоволството на Джонсън за семействата на хилядите убити афганистанци?

За Великобритания Афганистан никога не е бил нищо повече от неоимперска фантазия, облечена под формата на борба с тероризма. Огромни суми пари са изразходвани за поддържане на окупацията и убеждаване на афганистанците, че НАТО ще създаде демокрация, защитена от възраждащия се ислямски фундаментализъм.

Сега британците отчаяно се опитват да се освободят от вината за провала в Афганистан. Но вината е на западната демокрация в най-арогантната ѝ интервенционистка форма. Абсурдно е да обвиняваме Байдън и Джонсън.

Превод: В. Сергеев