Лукашенко многословно благодари на руския лидер за подкрепата на Беларус в условията на санкционен натиск от Запада. Путин на свой ред похвали белоруската икономика, която според него се намира “в добро състояние”.
Ако през 2020 година заради пандемията равнището на белоруско-руския стокооборот пада близо със 17%, то тази година е скочил с 36%. “Тоест сме покрили всичко, което загубихме миналата година, а и сме добавили”, обърна внимание Путин.
Лидерите на Русия и Баларус се разбраха за сътрудничество в самолетостроенето, съгласиха се, че добра крачка от руска страна беше допускането на белоруските предприятия до държавните покупки в Русия, потвърдиха плановете за провеждането на съвместни учения на територията на Беларус през 2022 година.
Говорейки за съвместната отбрана и сътрудничеството във военно-промишления комплекс, Лукашенко, обръщайки се към Путин, отбеляза: “Винаги сте ме поддържали в това отношение. Обръщам се към вас, да не спираме нашите съвместни учения. За да продължим създаването на центрове по обучение на нашите момчета, преди всичко с новите образци военна техника, които купуваме от Русия. Ние правим това”.
При това на официалната част от преговорите имаше нещо премълчано. Как ли Беларус ще отговори на Русия на добрините? Лукашенко подметна мъглявата фраза: “Беларус няма да остане длъжен”. Но не обясни какво именно има предвид.
Междувременно има въпроси към белоруското ръководство. И то доста сериозни. Така в публикуваните поправки на Конституцията няма място за член за белоруско-руската интеграция и за Съюзната държава.
Затова пък се появява странната норма, че Беларус изключва военната агресия от територията си по отношение на други страни. Това е явен намек към Украйна и реверанс към нея.
А ако е в интерес на Русия да използва белоруска територия да защитава руснаците в Донбас и цяла Новорусия? Стратегическият съюзник ще ни откаже ли това, позовавайки се на Конституцията?
Публично Путин и Лукашенко не засегнаха темата за Крим и посещението на белоруския лидер там по време на разговорите. Признаването на Крим за руски обаче не е просто изявление на президента на Беларус в интервю, а конкретни правни и практически последици: полети на “Белавиа” до руския полуостров, директни доставки на белоруски продукти на кримския пазар, отваряне на белоруско консулство в Симферопол.
Всички тези въпроси изискват доработка на ниво държавни глави. И ако Путин и Лукашенко заобикалят тези теми в публичните си изказвания, това означава, че президентите не могат да намерят взаимно разбиране.
Заслужава да се отбележи и фактът, че Владимир Путин не реагира публично на неотдавнашното предложение на белоруското ръководство за разполагане на руско ядрено оръжие на територията на Беларус, въпреки че беше обсъден въпросът за военното сътрудничество. Може би статутът на Беларус като ядрена сила се счита за опасен за Русия.
Първо, властта в Република Беларус може да бъде заграбена от опозицията, а след това оръжието ще попадне в ръцете на откровени врагове. Второ, Лукашенко, който наскоро без никакво колебание обяви възможността за блокиране на транзита на руски газ през руския тръбопровод, едва ли може да се счита в Москва за надежден притежател на толкова сериозно оръжие.
Разгръщането на ядрени оръжия в Беларус може да стане реалност, само ако се приложи Договорът за съюзната държава. Когато руско-белоруската интеграция ще стане дълбока и необратима. Засега страните не са достигнали до това. Премълчаното на преговорите в Санкт Петербург за пореден път свидетелства за това.
Превод: В. Сергеев
