/Поглед.инфо/ „Англосаксонците, които в различна степен затвърдиха господството си над всички океани, на над три и половина контитента и над почти всички острови, си заделиха една Империя на океаните, която въображението едва може да обхване.

А другите, затвърдили в различна степен властта си над полузамръзналия и обилно изрязан с пясъчни плитчини океан, образуваха на земята огромна на картата, но вече тясна за тях, сухопътна Руска империя, която плаши всички с тъмните си нощи и студове, от които всичко се пука.

На тясното пространство в Западна Европа между двете империи са притиснати:

1) Напълно разбитите от Англия на театъра на борбата за живот, морално подчинени и използвани като полезно оръдие в ръцете на английските стратези Испания и Франция.

2) Австрия и Италия, които нито като племенен състав, нито като качества на своето население и трудоспособност на управляващите класи не могат да разчитат на някакво велико бъдеще.

3) Германия, късно започнала живота си като велика държава и веднага изпаднала в трагично положение.

Нейното положение е трагично, защото при огромен ръст на населението, без да може да изхранва от тази територия, която не се е увеличила с нито една педя, първо 40 милиона, по-късно 50 милиона и накрая, в наши дни (1912-13 г. – бел. ред.) - 65 милиона, тя е била принудена да тръгне срещу една от двете империи.

Наистита, веднага щом усетили, че им е тясно, по цяла... Германия се разнесъл глухият стихиен зов „Drang nach Osten”, т.е., „Да си търсим земя на изток”.

Но този призив, който би трябвало да е сериозно предупреждение за нас (Русия – бел.ред.), не продължи дълго. Най-добрите умове на Германия бързо разбраха, че не е възможно да се разширят за сметка на почти толкова гъсто населената Русия и намериха друг изход от положението.

Германският народ, поощтряван свише, едновременно със строежа на фабрики и заводи, със застрояването по бреговете, със създаването на търговски и военен флот, постепенно се мобилизираше за поход за живот в противоположна от нас посока – против Империята на океаните...

Оттогава, след прочутите думи на император Вилхем: “Unsere Zukunf liegt an der See” - „Нашето бъдеще е в морето”, което от гледна точка на Висшата стратегия беше заповед за движение nach Westen (на Запад), Германия вече не е наш съперник в борбата за съществуване и се превръща в наш естествен съюзник... Очевидно е, че като съдейства на нашето настъпление на Изток..., Германия би искала да отстлабим нашия натиск на десния й фланг и да не бавим нейния поход на Запад към Атлантическия океан.

Но започналото с този жест сближаване на трите най-силни държави на континента (Русия, Германия, Франция – бел.ред.) не беше скрепено с някакъв цимент. А то би позволило на Англия да бъде даже не в “блестяща”, а в много тревожна изолация, да разедини събралата се група и веднага да атакува най-опасната в нея.

Англия се възползва от това че почти цялата преса на континента проповядва въпросите на международния живот по текстовете на „Таймс”, и само с няколко статии всели у нас такова недоверие към Германия, заради това, че ни „отстранява” от търговията в Далечния изток, че ние не успяхме и да пипнем нашите съсредоточени на западната граница сухопътни и морски сили и оставихме без защита едно грандиозно държавно съоръжение – завоюваните отново и с огромни разходи благоустроени земи, и цялата ни с изумителна бързина развиваща се предприемчивост.

Англия подписа англо-японския договор и като обезсили равнозначния като значение руско-френски съюз, като раздели Русия от Франция, тя с ръцете на своя жълт съюзник унищожи половината ни флот. След това с тържествуващ смях и със зловещо проблясване на факлите от Догебанк се погрижи за ясната за всяко опитно око участ на другата половина на морските ни сили и като се оттегли, предостави на другата англосаксонска държава, Съединените щати, пак и още по-плътно да барикадират Япония в онази пролука, която ние пробихме към Тихия океан, който за англосаксонците е територия на тяхната Империя на океаните.”

Алексей Ефимович Вандам (Едрихин), „Най-великото от всички изкуства” – геополитически анализ на ситуацията в Европа и в света в навечерието на Първата световна война 1912-1913 г. (Вж Вандам, А. Геополитика и геостратегия, Изток-Запад, 2022, с. 144-147)

Можем да се замислим не е ли времето за контрастъплението на Украйна и мощният медиен шум около него внимателно избрано – непосредствено преди срещата на върха в Самарканд (15-16 септември) на Шанхайската организация за сътрудничество (ШОС) – в която се обединяват евразийските държави? И към която искат да се присъединят Египет, Сирия, Саудитска Арабия, ОАЕ, Катар и Бахрейн, Мианмар, Камбоджа и Непал1 а Иран днес подписа мемурандума за присъединяването си. Част от тези страни членуват и в други регионални органиции, изградени в противотежест на американкия глобализъм. Кандидати за присъединяване към БРИКС като Аржентина, Индонезия, Малайзия - също. Това означава интеграция не само между страни, но и между регионални формати, в които западът не участва (АСЕАН, Меркусур и др.).

Наблюдаваме затопляне на отношения между държави, за които смятахме че е немислимо. По време на визитата на Байдън в Джеда (15 юли 2022 г.) саудитският принц Салман предложи Саудитска Арабия и Иран да засилят контактите си на политическо ниво. Аслед нея обяви Байдън за нежелан в страната си....

Освен стъпките, които предприеха в последните две години, Пекин и Делхи изтеглиха войските си от спорната хималайска граница и се споразумяха „Занапред да продължат преговорите, да разрешат оставащите проблеми по ЛАК (линията на фактически контрол) и да възстановят мира и спокойствието в граничните райони между Индия и Китай“. Това означава, че целият Индо-Пасифик ще продължи гравитира около тях, както е било в доевропейската хегемония - а не около САЩ. Трендът е исторически и е необратим - дори и да се стигне до горещ сблъсък с англосаксите.

Добре известно е, че заплаха за последните е затоплянето на отношенията между гигантите в Евразия – да не се допуснат съюзи по осите Иран-Русия-Китай, Москва-Пекин-Делхи, Германия-Франция - Русия и пр. И през цялото си съществуване се стремят да ги предотвратят – с всички средва... – включително и чрез посттоянното поддържане на недоверие и подклаждане на съмнения по между им. Както пише Фридман, „трябва да се поддържа баланса на силите в Евразия, защото САЩ нямат интерес от мир на континента...”2 А днес дори малки регионални играчи като Малайзия, Индонезия, че дори Саудитска арабия и ОАЕ, които доскоро държаха на каишка, им обръщат гръб и се интегрират в съюзи, инициирани от КНР и РФ.

„Змията хапе най-силно когато умира.”

Как да не палят отново огъня между Армения и Азербайджан, Пакистан и Афганистан, Киргистан и Таджикистан.... Как да не обучават военнни в Казахстан; Как да не насъскват Грузия да се включи в конфликта....Как да не тъпчат Украйна с оръжия, включително достигащи територията на Русия. Важно е Русия да изглежда слаба, нерешителна, неспособна да защити дори себе си – камо ли някой друг. Така, че на срещата в ШОС, всички да й обърнат гръб...

„Русия трябва да бъде раздлена на малки държавици, земята и нейните природни ресурси да могат да бъдат експлоатирани от Запада...”. Заедно с Русия, отслабени и ограбени ще бъдат Франция и Германия... Защото САЩ са в икономически колапс, а „това може да доведе до импийчмънтът на президента, което трябва да се избегне на всяка цена.” Защото „дестабилизацията на САЩ ще доведе до ускоряване на независимостта на Германия и неизбежния край на влиянието на САЩ. Ако това се случи, Франция и Германия ще се обединят, заедно с други стари европейски нации, създавайки икономически и политически конкурент на Съединените щати. Докато тези неща могат да бъдат предотвратени, глобалното господство на Америка може да бъде осигурено.”

Така си го представят стратезите от РАНД – аналитичния център на Пентагона.

Но има природни закони, срещу които са безсилни. Стремежът на народите към ненасилствена интеграция и мирно съществуване е един от тях. С началото на СВО Русия форсира глобалната трансформация. И тя е необратима – независимо от изхода на войната в Украйна.

Организираната от Вашингтно/Лондон война в Европа този път няма да спаси американската икономика, както стана през 30-те години, когато САЩ инвестираха в собствения си и германския военно-промишлен комплекс. И колапсът на Русия няма да се случи както през 90-те години, когато разпадането на СССР позволи на САЩ да излязат от системната криза чрез грабежа на богатството, натрупано в Съюза. Американският финансов пазар се срива. Очаква се финансов колапс в ЕС заради фалит на енергетиката и енергоемките компании. Ще провокира колапса на квадрилионната пирамида от деривати. На този фон ще има ново рязко укрепване на Китай и Индия, които формират двуполюсното ядро на новия световен икономически ред. Англосаксите вярват, че овладеят ли Русия, ще диктуват условията. Отдава им се да живеят с илюзиите си – от Махан и Макиндер, до днес.

1 Шире друг: к ШОС хотят присоединиться еще десять стран. Известия, 4 августа 2022: https://iz.ru/1374369/elnar-bainazarov-nataliia-portiakova/shire-drug-k-shos-khotiat-prisoedinitsia-eshche-desiat-stran

2 Фридман, Д. Следващите сто години. Геополитическа прогноза за XXI век. София, НСМ-Медия, 2009

ВАЖНО!!! Уважаеми читатели на Поглед.инфо, ограничават ни заради позициите ни! Влизайте директно в сайта www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?

Когато видите знака "фалшиви новини", това означава, че тази статия е препоръчително да се прочете!!!

Абонирайте се за нашия Ютуб канал/горе вдясно/: https://www.youtube.com