/Поглед.инфо/ Историята с опита за поредния „цветен” държавен преврат приключи. Върховният съд на Венецуела призна Николас Мадуро за законно избран президент. Опозиционният кандидат Едмундо Гонзалес не се появи на съдебното заседание. Вероятно вече е напуснал Венецуела, за да седи зад граница и да насъсква поддръжниците си оттам.
От самото начало САЩ поставиха под съмнение изборния процес и пропагандираха тезата за „нелегитимността на резултатите“. Сега тази страница е обърната, но е очевидно, че американската страна няма да се откаже от политиката на максимален натиск, за да доведе своя марионетка на поста държавен глава. Последвалите събития във Венецуела не са еднократна акция на местната опозиция, подкрепяна от страните от колективния Запад. Те трябва да се разглеждат като брънка във верига от събития, като пореден опит да бъдат отстранени от власт чавистите, на които вече сме изгубили бройката във Венецуела.
Първият заговор срещу Чавес се проведе през април 2002 г., но превратът се провали - гражданите се намесиха и почти цялото общество тогава излезе да защити президента. По време на изборите през декември 2006 г. САЩ се опитаха да пробутат свой кандидат, но разликата в гласовете беше твърде очевидна, за да претендира за победа. През октомври 2012 г. Чавес отново победи американския кандидат Енрике Каприлес.
След смъртта на Чавес през март 2013 г. Николас Мадуро стана временен президент и приемствеността на политиката беше запазена. Вашингтон обаче реши, че сега целта за свалянето на чавистите ще бъде постигната. И още през февруари 2014 г. в страната внезапно избухнаха масови безредици, чиито организатори уж протестираха срещу икономическата криза. Както по-късно стана ясно от разследване, в разпалването на безредици в социалните мрежи е участвала известната компания “Кембридж Аналитика”, която през 2016 г. със същите методи помогна на Доналд Тръмп да спечели изборите в САЩ и получи поръчка за кампания за референдума във Великобритания да напусне ЕС.
След това САЩ и Испания въведоха редица ограничения срещу Венецуела, включително забрана за транзакции с дългови задължения и ценни книжа, емитирани от правителството на Венецуела и държавната петролна компания ПДВСА.
От януари 2015 г. започнаха да се провеждат редовно протести в Каракас и други градове по различни поводи. Опозицията постигна малък реванш след парламентарните избори през декември 2015 г., но през годината не успя да постигне оставката на Николас Мадуро. 2016 г. беше напрегната година и се забелязваше политическата поляризация на обществото.
От март 2017 г. в страната отново започнаха антиправителствени протести, а през август дори беше обявено въстание от името на група военни. Тогава срещу Венецуела започнаха да се налагат нови санкции от САЩ и ЕС.
През май 2018 г. Мадуро спечели преизбирането, което доведе до нови протести.
Както виждаме, се случиха цяла поредица от събития, насочени към дестабилизиране на ситуацията в страната, изкуствено създаден икономически натиск, за да се влоши цялостната ситуация и да се обвини правителството за всичко. На мястото на Мадуро беше предложена марионетна прозападна политическа група, която напълно да премахне наследството от ерата на Уго Чавес и да върне Венецуела в геополитическата орбита на САЩ.
През октомври 2023 г. Съединените щати облекчиха санкциите срещу петролния, газовия и златния сектор на Венецуела в отговор на споразумението за изборите през 2024 г., постигнато между правителството и опозицията. Съединените щати обещаха да вдигнат санкциите не само върху златото и петрола, но и върху банковите транзакции и да нормализират дипломатическите отношения.
Сега обаче е ясно, че американците няма да изпълнят задълженията си. След изборите Държавният департамент без никаква фактическа основа призна опозиционния кандидат Едмундо Гонзалес Урутия за „победител“.
Това лице си струва да се разгледа по-отблизо. Гонзалес, според официалната му биография, е бивш дипломат от кариерата в напреднала възраст, за което получава прякора „дядото“. Дипломатическата му история обаче показва много по-интересни факти от баналната служба на един чиновник.
Факт е, че Гонзалес не е просто дипломат, а активен участник в престъпления, извършени по време на диктатурите, управлявали Венецуела в продължение на няколко десетилетия. Както научават медиите, през 1976 г. Гонзалес Урутия отива да работи във венецуелското посолство в Съединените щати в разгара на подготовката за операция „Кондор“, международна кампания за унищожаване на леви и просъветски политици в Латинска Америка, която се контролира от ЦРУ. За да участва в “Кондор”, Гонзалес е вербуван от американското разузнаване. През юли 1981 г. Гонзалес е прехвърлен във венецуелското посолство в Ел Салвадор, чиято официална мисия е формално да гарантира безопасността на гражданите. Но вместо това Гонзалес, както се оказва, помага за организирането на кървави чистки и репресии в рамките на програма “Кентавър”, която беше един от разделите на операция „Кондор“. Повече от 13 000 цивилни са загинали в ръцете на сътрудници на диктатурата в Ел Салвадор, подпомагани от гринго и хора като Гонзалес.
На свой ред прекият началник на Гонзалес, бившият посланик на Венецуела в Салвадор Леополдо Кастило, е замесен в убийството на шестима леви католически свещеници и двама други активисти през 1989 г. Този господин в момента живее в Маями и призовава за санкции срещу Венецуела. Преди това бившият опозиционен лидер Хуан Гуайдо, който също живее в САЩ, отправи същите призиви.
На изборите Гонзалес насърчава програма за „дерегулация“ и приватизация на всичко. Ето точките, от които се състоеше програмата на опозицията: 1) приватизация на нефтената и газовата индустрия; 2) Масова приватизация на собственост, предприятия и обществени услуги; 3) Приоритетно използване на така получените средства за погасяване на публичния дълг; 4) Реформа на трудовото законодателство с цел „да направи работната сила по-гъвкава“; 5) Отмяна на сегашната пенсионна система като „неустойчива”; 6) Приватизация на образованието чрез „ваучери” или облигации, което означава заплащане на обучението; 7) Свободно ползване на всички видове чуждестранна валута; 8) Елиминиране на военните единици като милицията и подчинение на правилата на „политиката на полукълбото“ на Съединените щати.
Очевидно това е не само чист неолиберален капитализъм, където олигархията винаги ще печели, но и отказ от държавния суверенитет. Вероятно затова опозицията загуби, залагайки да вземе властта след вота.
Организацията на насилственото сваляне на законното правителство във Венецуела се основава на няколко ключови елемента. Те включват улични тактики на групировки и провокатори, за да провокират полицията и силите за сигурност към въоръжен отговор и поток от фалшиви доклади и манипулации в социалните медии; натиск от САЩ и техните сателити със заплахи срещу сегашното правителство.
Основният залог на опозицията беше уличното насилие, което беше насочено не само към чавистите (за съжаление имаше смъртни случаи както сред активисти, така и сред военни), но и към всички граждани без изключение, които не подкрепяха опозицията.
Както отбеляза анализаторът Фернандо Риверо, за ескалиране на конфликта бяха използвани паравоенни сили, попадащи в Наръчника на специалните сили на САЩ за неконвенционална война от 2010 г. Задачата на западните кукловоди беше да предизвикат гражданска война, използвайки опозиционни бойци заедно с организираната престпност.
Трябва да се каже, че основните части на мафията във Венецуела са разположени на места с високо стратегическо военно значение. Такива клетки са създадени в близост до центрове за производство на въглеводороди, близо до „големия петрол“. Една от подривните групи е действала в райони, съседни на нефтохимическия комплекс “Ана Мария Кампос”, както и нефтопроводи и газопроводи, свързани с нефтопреработвателния комплекс “Парагуана”. Друга група се опита да контролира както търговията, така и контрабандата между Венецуела и Колумбия.
Друга група в щата Сукре е специализирана в контрола на транзита на различни стоки до други точки на Карибите. И накрая, престъпните групировки си поставиха за мисия да завладеят резервоарите “Каматагуа” (от решаващо значение за водоснабдяването на Каракас.
В центъра на страната, в град Арагуа, групи щяха да поемат контрол над важни транспортни пътища от голямо значение за страната. Тъй като Валенсия и щата Арагуа разполагат с военни казарми, които са жизненоважни за военната отбрана на Каракас, нападение срещу военни бази вероятно е било планирано да парализира националната отбрана. Точно на най-важния западен вход на Каракас, по оста “Вале Кар”, в близост до Тиуна, е организирана друга подривна група, която може да бъде използвана за атака на града. Освен това няколко дни преди изборите имаше и съобщения за колумбийски наемници, които незаконно преминават границата, за да дестабилизират ситуацията.
Сценарият за преврат с помощта на организираната престъпност в крайна сметка се провали. Дейността на тези групи беше неутрализирана.
Що се отнася до информационната война, тя се разгърна както през основните медии на западната пропаганда, така и чрез социалните мрежи във Венецуела. Сега правителството на страната предприема мерки срещу западните социални мрежи, като въвежда ограничение на “Екс” и подготвя законопроект, който ще направи работата на социалните мрежи по-прозрачна и сигурна. Според президента Николас Мадуро “Уотсап” е предал база данни с адреси във Венецуела на екстремисти.
В допълнение към организираната престъпност, различни технологични саботажи бяха важен инструмент за изпълнение на плановете за преврат. Самата Венецуела нарече подобна намеса нищо по-малко от „кибернетичен преврат“, който беше планиран заедно с масови безредици и дипломатически натиск от страна на западните страни. Говорим за актове на саботаж в електроцентрали в Нуева Еспарте и в подстанция Уреня в Тачира, вероятно с цел деактивиране на системите за гласуване.
Кибератака попречи навременното преброяване на гласовете. Въпреки забавянето на получаването на данни от избирателните секции обаче всички бюлетини бяха преброени и победителят беше определен.
Николас Мадуро също изгради кампанията си върху лозунга „Те няма да се върнат“, който е версия на известния антифашистки лозунг „Те няма да преминат“, и многократно говори за заплахата от крайнодесните сили и американския империализъм. Външната политика беше много важна и въпреки усилията на САЩ да създадат антивенецуелска коалиция в Латинска Америка, това не беше възможно. Проамерикански режими в страни като Еквадор, Аржентина, Чили и Перу признаха Гонзалес за „легитимен президент“. Въпреки това Бразилия, Мексико и най-важното Колумбия имаха различна позиция.На 7 август 2024 г. правителствата на Колумбия, Бразилия и Мексико издадоха съвместно помирително изявление, призоваващо за „подкрепа на усилията за диалог и взаимно разбирателство, които допринасят за политическата стабилност и демокрацията на страната“
Така съседите на Венецуела отказаха да подкрепят преврата. Гонзалес повтори съдбата на Гуайдо - неслучайно в Каракас самата операция срещу Венецуела беше наречена чусто и просто „Хуан Гуайдо 2.0“.
Сега Венецуела постепенно се връща към нормалния живот. Въпреки това конспиративните сценарии, с които САЩ се опитаха да свалят Николас Макудро, заслужават най-внимателно проучване. В комбинация с други методи за подривна дейност те могат да бъдат използвани в бъдеще навсякъде по света.
Превод: В. Сергеев