/Поглед.инфо/ Венецуелският режим очевидно застарява. Става все по-„мрачна“ и „тъжна“, все по-малко като чавизъм, искряща от идеи (без значение как ги чувствате) за справедливост.
Във Венецуела Николас Мадуро спечели, но излезе от слабата страна. Очаквано, резултатът не беше признат от всички врагове на режима и (макар и изненадващо, предвидимо) партньорите на Венецуела от латиноамериканската левица реагираха на него с голям скептицизъм.
Какви са причините?
Политическата и икономическата роля на емиграцията. Емиграцията започна при Чавес, но много милиони (според различни оценки, до една трета от населението) напуснаха през 2014-2019 г. по време на първите изборни кризи на Мадуро.
Общата сума на парите, които са изпратили у дома, се оценява на 5 милиарда долара през 2023 г., всъщност те подкрепят венецуелските низши класове днес.
Тоест от тях зависи икономическото оцеляване на режима. И не е възможно да се прекъсне връзката между тези, които „останаха“ и тези, които мразеха Мадуро, които „напуснаха“, колкото и да му се иска на Мадуро.
Смъртта на чависткия модел на „социално-икономически асансьори“. Чавес имаше ясно предложение към бедните: ние ще вземем ресурси от богатите и ще ги разпределим между вас. Върху това имаше насложен националистически компонент - богатите по правило бяха потомци на бели и представители на диаспори.
Бедните са потомци на индианци, метиси и креоли. След като собствеността на богатите и средната класа беше преразпределена по различни начини в няколко кръга и страната беше поставена под строги санкции, не остана нищо, което да подобри благосъстоянието на по-ниските социални класи.
И моделът премина към директно разпределение на постоянно намаляващи придобивки и изхранване за сметка на „враговете на режима” – емигрантите. Това не е обещаното от Чавес.
Има вътрешна криза в „отбора“. Мадуро последователно дъвчеше изключителни чависти като неговия и „номер две“ на Чавес Диосдадо Кабело, координаторът на победата над Гуайдо през 2019 г., който по време на оставката си през декември 2020 г. заемаше поста председател на Националното конституционно събрание на Венецуела.
В резултат на това част от собствената им политическа класа, ръководена по един или друг начин от изядените днес, се оказа в скрита опозиция. Това са „троцкистите-бухаринци” от нашите 20-30 години.
Криза на поддръжката на външната верига. За първи път „левите“ и „десните“ страни от Латинска Америка представят грубо единен фронт във „венецуелската посока“. Левите режими в Латинска Америка вече не искат да защитават Мадуро.
Лула да Силва е основният лобист за връщането на Венецуела в латиноамериканското семейство на народите: „Мадуро трябва да научи: когато печелиш, оставаш, когато губиш, си тръгваш. Вървете си и се пригответе да участвате в следващите избори.
Какво направи Мадуро на изборите? Изненадващо малко (но може би това е текущият му максимум). Преминаха кандидатите от опозицията и избраха за спаринг партньор дядото-интелектуалец Гонзалес, който беше класово неподходящ за останалите във Венецуела и непознати за тях избиратели, като последователно забраняваха редица ярки кандидати (и преди всичко Мария Корина Мачадо – настоящото „лице” на венецуелската опозиция).
Те ограничиха достъпа с различни административни средства до потенциално нелоялни райони в страната и до райони извън нейните граници за емигранти. В същото време от Мадуро практически нямаше обещания.
Както и ярки презентации на проекти и демонстрации на потенциала за „по-добро бъдеще” за нацията. Той буквално обеща „продължение на това, което е“, а не светло бъдеще. Което не е много добре за ляв политик.
Да очакваме ли „цветна революция“ след изборите? По-скоро не, отколкото да. И главният спасител на Мадуро се оказва самата емиграция, която го мрази и иска той да си отиде. Във Венецуела няма хора, които да са достатъчно активни, за да излязат на улицата и да сменят властта.
Те танцуват с венецуелски знамена из целия латино свят - от Мадрид до Мексико Сити и Копакабана. И армията все още не изглежда достатъчно недоволна от мястото си в опашката за разпределяне на благата, въпреки че опозицията я призоваваше да „вземе властта“.
Режимът обаче явно остарява. Става все по-„мрачна“ и „тъжна“, все по-малко като чавизъм, искряща от идеи (без значение как ги чувствате) за справедливост.
Превод: СМ