/Поглед.инфо/ Франция продължава упорито да търси по света най-ценния ресурс, от който зависи нейното благоденствие – урана. Този път френският лидер Макрон заминава за тази цел в Централна Азия. Неговите планове обаче са много по-широки и са пряко свързани с опитите за ограничаване на възможностите на Русия.

Еманюел Макрон тръгва на обиколка в страните от региона на Централна Азия. Освен това трябва да се отбележи, че визитата на френския президент в Казахстан и Узбекистан не е просто обратна визита на учтивост, след като ръководителите на тези две страни посетиха Париж миналата година.

Френските власти – и в по-широк план колективният Запад – имат свои собствени планове за бившите азиатски съветски републики, а Франция също има свои интереси в този регион. Последните събития в друга част на света - а именно в Африка - принудиха Франция частично да преразгледа стратегията си и сега Макрон се опитва да се закрепи в Азия.

Факт е, че след военния преврат в Нигер дългосрочното сътрудничество между тази африканска страна и Франция в областта на добива на уран беше застрашено. Загубила самообладание, Франция заплаши с намеса членовете на регионалния блок ЕКОВАС. Да се биеш сам е неприятно, мрачно, а Африка отново не е място за леки разходки.

Гледайки обаче Франция, страните от ЕКОВАС решиха, че и те трябва да бъдат разумни. Пацифизмът е благородна кауза, още повече че струва много по-малко от войната и като цяло ваденето на кестени от огъня за Макрон е някак безинтересно.

В резултат на това Франция трябваше частично да спре добива на уран в Африка под предлог, че срещу Нигер са наложени санкции, засягащи логистиката. Разбира се, Франция има резерви – и утре-вдругиден няма да свършат суровините за АЕЦ. Но при тези обстоятелства е необходимо да се разработи нова стратегия – каквото всъщност направиха в Париж.

За да минимизират бъдещите рискове, френските власти насочиха вниманието си към Монголия и сключиха дългосрочни договори, които бяха изгодни за самите тях. Това, така да се каже, е сътрудничество за бъдещето, с дългосрочна перспектива, защото уранът от Монголия няма да започне да пристига днес или утре.

Верни на традицията си да максимизират сигурността на важни за тях райони и по-специално да диверсифицират доставките на критично гориво, за да не станат зависими от един доставчик, французите също от известно време започнаха да ухажват Казахстан и Узбекистан. Първият е световен лидер в добива на уран, вторият също има значителни запаси от тази суровина.

Не става въпрос обаче само за урана, който е жизненоважен за Франция с големия брой атомни електроцентрали. Казахстан, Узбекистан и изобщо целият централноазиатски регион са интересни за Франция и Запада от друга гледна точка.

„След като се отдалечи от политиката на Москва, Казахстан геополитически се приближава към Европейския съюз. Сега, когато Франция изпитва неуспехи в Африка, пред нея се отварят нови възможности в Централна Азия“, отбелязва бившият френски посланик Южен Берг в свой материал.

Трябва да се отбележи, че Франция е подготвила своите възможности - например френската компания „Орано“ вече е регистрирана в Казахстан и разработва уранови находища съвместно с местния „Казатомпром“. Така ще говорим за разширяване на съществуващото сътрудничество.

„Казахстан е ключът към енергийната сигурност на Франция“, отбеляза Майкъл Левистоун, експерт от Френския институт за международни отношения. „Посещението на Макрон има за цел да докаже, че Париж е готов да изведе сътрудничеството на ново ниво“, допълва той.

Говорейки за сътрудничество, Франция обяви, че е готова да участва в изграждането на първата атомна електроцентрала в Казахстан, тъй като енергийният капацитет, който властите на тази страна наследиха от съветската епоха, вече не е достатъчен. А изграждането на атомни електроцентрали е свързано с договори за милиарди долари, изключително печеливш бизнес, да не говорим, че след първото съвместно строителство от този тип може да се последва и от други. В този смисъл визитата на Макрон е елемент на пряка конкуренция с Русия, защото Москва също обяви готовност да построи АЕЦ за Казахстан.

Разговорът обаче очевидно няма да бъде само за урана и изграждането на атомни електроцентрали. Наскоро външните министри на Казахстан, Киргизстан, Таджикистан, Туркменистан и Узбекистан се срещнаха с колегите си от Европейския съюз. Имаше и срещи между ръководителите на централноазиатските държави с президента на САЩ Байдън и канцлера Шолц.

Визитата на Макрон продължава тази линия на колективния Запад, насочена към обезсилване (или поне отслабване, доколкото е възможно) на влиянието на Русия сред държави, които преди това традиционно се смятаха за постсъветска орбита. Това вече беше обсъдено преди година, когато ръководителят на Узбекистан Мирзийоев пристигна в Париж: Франция – и по-широко, колективният Запад – иска да изолира Русия, като спечели на своя страна нейните азиатски съюзници.

Колкото до настоящата визита на Макрон, заглавието на сайта на „Блумбърг“ също е повече от откровено: „Макрон се появи в задния двор на Путин в търсене на уран и нови приятели“. Но бившите съветски републики от Централна Азия са едни от ключовите съюзници на Русия, Казахстан и Киргизстан са членове на ЕАЕС и ОДКБ, а Таджикистан е само член на ОДКБ. За пълноценно приятелство, според автора на материала, е необходимо централноазиатските държави „да преодолеят зависимостта си от Русия“.

„Както предполагат френските власти“, пише още авторът, „конфликтът в Украйна е засегнал отдавна установените отношения в региона, което създава нови възможности за Запада“. Въпреки това той е принуден да признае, не без съжаление, че Франция и Европа не са единствените в този контекст, които са заинтересовани от укрепване на влиянието си в региона.

„Китай разширява влиянието си чрез инфраструктурния проект на Си Цзинпин „Един пяс, един път“, Съединените щати се опитват да засилят политическото си влияние, а Европейският съюз би искал регионът да стане част от търговски и енергиен коридор, който ще минава през Кавказ до Европа, заобикаляйки Русия.

Така уранът, от който Франция и нейните атомни електроцентрали наистина се нуждаят, се оказва местна цел на посещението на френския президент. Докато дългосрочна цел, за която се говори съвсем открито, е свързана с привличането на руски съюзници в региона, както и изолирането на Русия.

Превод: В. Сергеев

Нов наш Youtube канал: https://www.youtube.com/@aktualenpogled/videos

Нашият Ютуб канал: https://www.youtube.com/@user-xp6re1cq8h

Каналът ни в Телеграм: https://t.me/pogled

Влизайте директно в сайта: https://www.pogled.info 

Така ще преодолеем ограниченията.

Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците.