/Поглед.инфо/ Поддръжниците на САЩ не могат да подобрят работата на Съвета за сигурност на ООН

Говорейки на пресконференция за резултатите от руската дипломация през 2024 г., руският външен министър Сергей Лавров обърна внимание на отношенията на страната ни с нейния далекоизточен съсед Япония. Потвърждавайки оценките за състоянието на двустранните отношения, изразени по-рано от руския президент Владимир Путин, ръководителят на външното министерство каза, че умишленото разрушаване на сградата, ако не на приятелски, но на нормалните руско-японски отношения, която беше издигната със значителни трудности, лежи изцяло на съвестта на Токио.

„Цялото движение надолу, унищожаването на почти всичко, включително редовен, уважителен политически диалог на най-високо и най-високо ниво, беше инициирано от нашите японски съседи. Русия не е предприела никакви инициативи в тази посока“, подчерта Лавров.

По мнението на министъра, инициативата за такова унищожаване идва от повелителя на Страната на изгряващото слънце САЩ, а властите в Токио просто са „поели инициативата“ и в желанието си да наложат незаконни икономически и други „санкции“ на нашата страна, понякога изпреварват страните от НАТО или, както се казваме у нас, „бягат пред локомотива“.

Припомняйки, че Русия започна специална военна операция поради неспазването от страна на Запада на споразумения, които включват задължения да не разширява НАТО на изток и да не приема Киев в алианса, както и поради разпространението на нацизма в Украйна и унищожаване на рускоезичното население в тази страна, министърът каза:

„Когато започнахме специалната военна операция за защита на нашите интереси на сигурността и интересите на руския народ в Украйна, Япония получи команда да се присъедини към санкциите и незабавно изпълни тази команда."

Разбира се, проявената от Токио „солидарност” със страните от НАТО начело със САЩ при подклаждането и след това ескалирането на конфликта на територията на бившата Украинска ССР беше неизбежна, защото Япония се смята за член на колективния Запад, който открито си постави за цел да използва специалната военна операция, за да изтощи Русия и да я принуди към „стратегическо поражение“, последвано от разчленяване като колониалните владения на западните страни. Отваряйки скобите, президентът Путин обясни своето разбиране за плановете на нашите врагове: „Някой казва отвън: „Трябва да нанесем стратегическо поражение на Русия“. А какво е това? Да се унищожи!“

Как да не си спомним многобройните „карти“ на разделянето на победената Руска федерация, където целият Далечен изток и значителна част от Сибир трябва да отидат в Япония, да не говорим за всички Курилски острови и Сахалин, които още сега понякога са боядисани на японските карти в цвета на Страната на изгряващото слънце.

Човек може само да се изненада от наивността на пристрастните руски политици, дипломати и учени, които в продължение на много години убеждаваха руското ръководство в целесъобразността на изпълнението на японските искания относно „връщането“ на южните Курилски острови.

След което, уж след като е доволен, Токио ще започне пълноценно да развива отношенията с нашата страна, да помогне за развитието на руския Далечен изток и Сибир с перспективата да се превърне Япония... в „стратегически партньор на Русия“. И това беше направено на ниво руски посланик, който показа или професионална некомпетентност, или пристрастност към японските власти.

Така че колапсът на японско-руските отношения има не само характера на васално подчинение на потомците на „гордите самураи” по отношение на Вашингтон, но също така отразява омраза и гняв от осуетения опит на умни японски политици отново да измамят Москва, обещаващи „златни планини“ за Курилските острови. Към това се добавя отмъщение за руско-севернокорейското сближаване и военно-техническо сътрудничество, което е много тревожно за Токио.

Това ли имаше предвид министър Лавров, когато говори за „тънкостта“ на японската политика и дипломация? „Япония винаги се е отличавала с много фино отношение към живота, от кухнята до ритуалите. Тази тънкост - тя изчезна някъде в отношенията с нас", смятам, че не без сарказъм казва ръководителят на руското външно министерство. Защото, от една страна, японците са известни майстори да обгръщат ласкаво тези, от които се интересуват, да демонстрират престорена добронамереност, за да постигнат целите си.

От друга страна, когато тези трикове и фокуси не работят, те свалят маските на налепени усмивки и желание да угаждат, разкривайки скритото за момента неуважение и презрение към партньора, особено към чужденците. Както японците признаха пред автора на тези редове, провалът на хитрите планове за завземане на руските острови, от една страна, предизвика остри критики към бившия премиер Шиндзо Абе за сервилността му към руските лидери, а от друга, гняв към Москва, за която се твърди, че умишлено е „водила за носа“ японския лидер.

В същото време руското правителство е обвинено в... „незаконността“ на спирането на преговорите по „мирен договор“, чиято единствена цел е анексирането на Курилските острови, отказът да се допуснат японски граждани извън установените правила в Руската федерация на т. нар. „северни територии“, прекратяване на „споразуменията“ на Елцин за безпрепятствен японски риболов в териториалните води на Руската федерация и др.

В тази връзка Лавров нарече недостойни сигналите на Япония относно „мирния договор“ с Руската федерация. „Понякога получаваме сигнали, че са готови да възобновят диалога по мирния договор, нека нашите хора отново да пътуват до (Курилските) острови по някои културни въпроси.

Е, това дори не е достойно за уважение. И всичко това се прави по този странен начин. Идва някой и казва: помолиха те да ти предам ето това и дава някаква хартийка. Къде тук пише: „Уважаеми еди кой си“? Не, няма това. Просто е: ето какво трябва, дайте да работим“, описа ситуацията министърът.

Въпреки че дипломатът Лавров кротко нарече това поведение „недостойно“, в действителност то е най-малкото абсурдно, защото как може да се очаква каквото и да е обсъждане на претенциите на съсед към суверенни руски територии в ситуация, в която този съсед официално ви е обявил за „неприятелски“ (да се чете: враждебен), заявява и се присъединява към лозунгите за довеждане на Русия до „стратегическо поражение“? Наистина, уважаеми господа и високопоставени гости, трябва, както се казва, все пак да дружим със здравия разум.

Това, между другото, важи и за претенциите на Япония за постоянно членство в Съвета за сигурност на ООН. Мога да потвърдя, че тези твърдения съществуваха в Страната на изгряващото слънце още по времето на Съветския съюз, когато японската индустрия по отношение на БВП се издигна на едно от челните места в света, а в Токио започнаха да говорят за необходимостта от да приведе в съответствие икономическата и политическата тежест на „нацията Ямато“.

По това време редица японски политици, посещаващи Москва, изследваха позицията на съветското ръководство относно подкрепата за Япония в желанието й да издигне позицията си до нивото на постоянен член на Съвета за сигурност на ООН.

Дейностите на Токио в тази посока се активизираха след идването на власт на Горбачов в СССР, а след това и на Елцин в Русия. Тези фигури, заинтересовани от японска финансова помощ, ясно показват, че при „подходящи условия“ Москва може „да разгледа молбата на Япония“. Но времената на безпринципни отстъпки и преклонение пред Запада отминават.

Повдигайки въпроса за подкрепата на администрацията на Байдън за „идеята“ за укрепване на позициите на колективния Запад в Съвета за сигурност на ООН за сметка на неговите васали Германия и Япония, Лавров изтъкна пълната им несамостоятелност и пристрастност.

„Американците постоянно посочват Германия и Япония сред основните си претенденти за членство в Съвета за сигурност, които нямат независим глас в световната политика, следват стъпките на САЩ и когато САЩ директно засягат техните права и интереси, те не смеят и гък да кажат“, каза министърът

„Кога все пак ще накараме Запада, по време на реформата (на Съвета за сигурност на ООН), да разбере, че вече не е в състояние, както в колониалните времена, да налага свой собствен ред на целия свят и в продължение на векове, да изпомпва богатства от страните от Африка, Азия и Латинска Америка, за да живе за тяхна сметка.

И сега трябва да търсим баланс на интересите, имаме отлична основа за това - международноправната основа на световния ред Ялта-Потсдам, Уставът на ООН. Просто трябва да го приложите, а за това трябва да разберете, че няма да можете да управлявате света“, подчерта Лавров.

Принципната позиция на Руската федерация относно промените в състава на Съвета за сигурност на ООН е била многократно заявявана от руското външно министерство. Министър Лавров обяснява, че Русия ще се стреми да разшири този важен орган, за да включи страни от Африка, Латинска Америка и Азия. Опитите да се добавят допълнителни западни кандидати към този списък са „контрапродуктивни и абсолютно безполезни“.

Сами бихме искали да отбележим, че последните прогнози, направени от японски дипломати, включително японския посланик в Москва, както и политолози от Страната на изгряващото слънце, че всичко ще се промени към по-добро „след края на конфликта в Украйна”, меко казано, не са особено убедителни.

Всъщност открито враждебната позиция на Токио спрямо страната ни и, което е важно, убеждението у мнозина в Русия, включително нейното ръководство, че нашият далекоизточен съсед е ненадежден и коварен партньор, който има „камък в пазвата“ срещу нас. Това се потвърждава от историята на отношенията между нашите страни, към която трябва да се връщаме по-често, за да не допускаме грешки...

Превод: ЕС