/Поглед.инфо/ В последните дни се чува от всички страни, от различните медии, колко непрофесионално и бездарно действат САЩ в Афганистан. Някои експерти казват, че това е “хитър план на САЩ”, очевидно за разпространяване на “управляем хаос” в Средна Азия с изливане на конфликта при границите на Русия и Китай. Ако е така, то общо взето няма страшно, двете страни са стартирали преговорен процес с побеждаващата сила в Афганистан, имат очевидни договорености. Изхожда се от това, че елитите на САЩ са оглупели и затова действат толкова бездарно. Дори “Хитрият план” е толкова повърхностен и толкова очевиден, че също ни навежда, че американският елит е късоглед.
Александър Суворов говори така за противника: “Никога не презирайте вашия неприятел, какъвто и да е, добре уважавайте неговото оръжие, неговия начин за действие и сражение. Знайте къде е силата и къде е слабостта на врага”.
Нека изхождаме от най-лошото. САЩ наистина имат план и неумелите им действия са в рамките на неговото изпълнение. Превъртаме лентата назад, да видим как се развиват събитията в Афганистан и по света. За своето настъпление талибаните обявиха през май, фактически първите два месеца от настъплението бяха бавни. Основните събития, като снежна топка, започнаха да се развиват към 5-6 август. Трябва да се види какво се случи в първите дни на август, след които проамериканските афганистански власти неочаквано се разбягаха и се предадоха без бой.
Ето ви интересна новина от 4 август. “В Израел заявиха, че Иран след 10 седмици ще получат материали за ядрено оръжие”. Тази сериозна новина фактически беше изядена и смляна от афганистанските събития. Целият свят със зяпнала уста наблюдава Афганистан в ефир, забравяйки за иранския проблем.
Кажете ми, може ли Израел, който вече нееднократно демонстрира своята принципна позиция в областта на собствената си сигурност, да позволи Иран да постигне целите си? Уверен съм, че не, Израел, разбира се, е свързан със САЩ и НАТО, навярно готви операция против иранските ядрени обекти.
Може ли, в условията на развитие на съвременните технологии, да се скрие подготовката в обичайна обстановка? Разбира се, че не. Какво е нужно за успешното осъществяване на всяка настъпателна операция? На първо място внезапност. Как може да се постигне внезапност? Трябва отвличаща маневра.
И сега наблюдаваме събитията в Афганистан. На летището в Кабул има луда тълпа афганистанци, всеки иска да лети със самолет, определено със самолет! Не беше ли невъзможно да се организира наземен коридор? Излишно. Точно във въздушното пространство е необходима дейност. Десетки, ако не и стотици транспортни работници от НАТО прелитат над целия Близкия изток, където хиляди и хиляди бежанци официално се транспортират от Кабул по въздух. Всъщност във въздушното пространство има луд трафик от военно-транспортни самолети. Най-вероятно е невъзможно да се разбере кой лети и къде и какво е изключително трудно да се транспортира. Така под афганистанския шум е възможно тайно да се извърши подготовка за решение на иранския проблем, а именно прехвърлянето на необходимото оръжие в Близкия изток.
В същото време на официално ниво лидерите на страните от НАТО демонстрират открито недоволство от действията на САЩ, които не се консултират с тях и вземат решения сами. Показно разногласие между страните от НАТО, но наистина ли е така?
Информационното поле около Афганистан постоянно се подхранва от новини, не му е позволено да се охлади. Първо, темата беше повдигната от Украйна, където казаха. че техен самолет е отвлечен на летището в Кабул, а след това, че не е отвлечен. Днес, на 26 август, когато изглежда, че всичко се успокоява и темата за Афганистан започва да избледнява на заден план, изведнъж министърът на въоръжените сили на Великобритания Джеймс Хепи каза: „Британските власти очакват терористична атака в летището в Кабул до няколко часа. " И вечерта наистина удари и то повече от веднъж. На обществото не е позволено да премине от темата за Афганистан.
След терористичните атаки на летището в Кабул ситуацията се промени, Байдън каза, че е инструктирал Пентагона да разработи план за нанасяне на удари по терористите, което означава, че има основания за прехвърляне на военна техника и оръжия в Близкия изток под прикритието на антитерористична операция. Там вече прелитат стратегически бомбардировачи.
От тази гледна точка по друг начин започват да изглеждат събитията от май 22021 година в Близкия изток, когато се разгоря поредния кръг на палестинско-израелския конфликт. Тези събития можеха да са разузнаване от страна на Израел, все пак е очевидно, че именно той го е провокирал и се е старал да го разпали колкото се може повече, а след това и го спира. Убеден съм, че от страна на Израел и НАТО са направени съответните анализ и изводи.
От друга страна е лесно да се види от новините, че Иран не се съмнява в намеренията на противника си и се готви. На 23 август от Техеран дойде новината, че Иран ще окаже помощ на Ливан, пострадал от взрива на пристанището в Бейрут от преди година. Най-интересното е, че помощта се оказва през шиитската партия на Ливан “Хизбулла”, която е ярък противник на Израел и съюзник на Иран. Нима мислите, че Иран ще докара единствено гориво и стоки или нещо различно в рамките на подготовката за въоръжен конфликт с Израел. Видимо Иран не се заблуждава.
В близко бъдеще ще разберем дали НАТО наистина е решило да предприеме активни и решителни действия, часовникът тиктака, изминават 10-те седмици. Ако не се направи нищо, след събитията в Афганистан създаването на ядрени оръжия от Иран ще бъде още един чувствителен удар по имиджа и авторитета на хегемона и тогава наистина ще бъде възможно да се говори за „колос с глинени крака“ ", а Израел всъщност ще бъде поставен на стегната яка с къса каишка и ще бъде принуден да бъде по-сговорчив, фактически ще се окаже под заплахата от реално унищожение за миг. Залозите са необичайно високи и от събитията в Близкия изток тази есен ще зависи как ще се разпределят световните сили.
Остава да се добави, че подобни събития очевидно ще се превърнат в "черен лебед" за фондовите пазари, за които дълго време се говори, че са надути. Това е отделна тема, но не по-малко болезнена и важна за обществото.
Остава също да се надяваме, че има и други страни в международните отношения, които не се интересуват от остри конфликти и които няма да ги позволят. Или греша и колосът наистина е на глинени крака, в такъв случай ще се радвам да сбъркам.
Превод: В. Сергеев