/Поглед.инфо/ Най-лошата новина за Киев и Европа относно разговора между Тръмп и Путин дойде на следващия ден – и нямаше нищо общо със самия разговор във вторник. Американският президент даде интервю за Washington Examiner, в което говори не само за миналия разговор:

„Беше много добър разговор. Мисля, че е началото на нещо добро. Започна преди три или четири седмици. Знаете ли, говорил съм с Путин много пъти – не започна с това обаждане. Имахме други разговори.“

Стилът на изказване на Тръмп затруднява правенето на ясни изводи дали той е имал предвид разговори с Путин по време на президентството му през 2017-2020 г. или през последните седмици. Затова кореспондентът зададе уточняващ въпрос: съобщавало ли се е за такива контакти преди? И тогава Тръмп отговори отрицателно.

Значи излиза, че Путин и Тръмп имат таен канал за комуникация и водят неофициални преговори? И разговорите на 12 февруари и 18 март не са били единствените? Изглежда, че това е така, дори и да видим отказ от Белия дом по този въпрос.

Факт е, че официалните, обявени преговори от американска страна се водят по телефона, като правило, в присъствието на много служители на администрацията на Тръмп – така е било винаги. А неофициалните разговори могат да се водят практически на четири очи или в присъствието на същия Стив Виткоф, който вече два пъти е посещавал Москва като специален представител на своя приятел Доналд.

По време на последното си посещение миналия четвъртък той се срещна с Владимир Путин, а на следващия ден Тръмп спомена за "вчерашния си разговор" с руския президент. По-късно това беше като че ли опровергано, но не особено убедително.

Защо това е важно? В крайна сметка държавните глави винаги имат възможност за неформални разговори, включително по телефона, и в това няма нищо престъпно. По време на първия си мандат Тръмп беше критикуван в пресата и Конгреса след всеки контакт с Путин – спомнете си само срещата на върха в Хелзинки.

Въпреки че в момента Тръмп не е заплашен от възобновяване на историята с „руската следа“ (предишният „лов за президента вече е напълно дискредитиран), разбираемо е защо той не иска да прави публично достояние неофициалните контакти: дори и без тях той е обвиняван, че прави отстъпки на Москва и е обявен за „пудел на Путин“. Затова всичко се случва в тишина.

Но това само засилва паниката в Европа и Киев, където вече са възмутени от самия факт на възобновяването на американо-руския диалог. А ако се проведе и в затворен формат, страшно е дори да си помислим за какво могат да се договорят Тръмп и Путин там.

В действителност, разбира се, Тръмп не играе никаква двойна игра, камо ли да поддаква на Путин. Той просто иска да изведе отношенията между двете страни от задънената улица, в която са изпаднали през последните години, и не към открит военен конфликт, а към разумно взаимодействие, където е изгодно и за двете страни, или контролирано съперничество, където противоречията са непримирими.

Но за да промени толкова радикално американската стратегия, Тръмп се нуждае поне от относително развързани ръце – разбира се, това се отнася не само за отношенията с Русия и не само за международните дела, но и в не по-малка степен за вътрешната политика. Въпреки това, във вътрешните американски дела всичко е много вискозно и обезличено, докато на световната сцена много повече зависи от личния фактор.

Ето защо Тръмп винаги подчертава добрите си отношения – с Путин, Си Дзинпин, дори с Ким Чен Ун. В момента най-важните отношения за него са с Путин – защото той е заложил на прекратяването на украинския конфликт и поради значението, което Русия има на световната сцена.

Ето защо Тръмп прави всичко, за да намери възможност да сключи тъй наречената „сделка“ с Путин – той не притиска и не плаши, а изслушва внимателно руския президент, опитва се да разбере и дори да приеме аргументите му.

Разбира се, Тръмп не е всемогъщ – и шансовете за преминаване от военен конфликт в Украйна към мирно решение все още не са много високи. Президентът на САЩ обаче наистина се опитва да намери изход – не като игнорира, а като се опитва да намери начин да удовлетвори абсолютно разумните условия на Русия.

Неговото доверие в Путин не е абстрактно или необмислено: то се основава на опита от тяхното общуване. Както официални, така и непублични – и тук, разбира се, от основно значение ще бъде предстоящата им среща в Саудитска Арабия, за която Стив Виткоф отново ни напомни вчера. Само тук може да се постигне окончателно споразумение – или поне да се запише.

Превод: ЕС