/Поглед.инфо/ Вашият личен мобилен телефон във всеки момент може да се превърне в информатор, предавайки всичките ви тайни на полицията. Вярно, не в Русия, а във Франция, там беше приет съответният закон. Как е оправдано това нововъведение, какво казват правозащитниците за това и как ще бъде приложено от техническа гледна точка?

Френският Сенат одобри закон, който разширява правата на полицията. По-специално се разширява обхватът на обиски през нощта и се дава разрешение за дистанционно активиране на мобилни телефони без съгласието на собственика.

Неясният термин "активиране" означава, че полицията ще може да получава данни от микрофона или камерата на устройството, ако сметне за необходимо. Всъщност това означава, че във всеки момент камерата и микрофонът на телефона ви могат да се включат без ваше знание и да започнат да подават информация какво казвате на глас, какво говорят близо до вас, какво правите, къде се намирате, какво хората правя близо до вас и така нататък.

Особено трябва да се отбележи, че никой дори не обсъжда техническата страна на въпроса - че могат да възникнат някои трудности при свързването на полицията с устройства от различни марки. Освен това френските закони вече са позволявали всичко това да се прави и преди, но само на служители на разузнаването и за разузнавателни цели. Сега полицията ще има същите права.

В сравнение с разузнаването, така да се каже, полицията е много по-демократичен орган и обикновените хора имат много по-голям шанс да се сблъскат с нея, отколкото с разузнавачите. Тъй като във Франция са изключително чувствителни към всяко желание за накърняване на правата и интересите на гражданите (а тук говорим, честно казано, за нарушаване на тайните на личния живот, което също е високо ценено на Запад), човек би очаквал пълномащабна полемика във френските медии. И тук започва най-интересното.

Според журналистите членът от закона, който утвърждава правото действително да се превърне личния телефон в инструмент за шпиониране на неговия собственик, се появява почти в последния момент при обсъждането. Освен това това се случи и в навечерието на традиционните празници на юристите, включително и тези, които са свикнали да следят и обсъждат публично законодателните инициативи на държавата. Преди това авторите на закона акцентираха върху друг член в публичното пространство - за разширяване на обхвата на нощните обиски.

Факт е, че исторически във Франция домът на човек през нощта се счита за неприкосновен. Необходими са много основателни причини, за да могат служителите на реда да дойдат при гражданин през нощта (по-точно между 21 часа и 6 сутринта). Преди това подобно поведение се смяташе за оправдано само в случаи на тероризъм или организирана престъпност.

Сега полицията, имайки санкцията на прокурора, може да извършва нощни обиски и други следствени действия по време на разследването на всякакви престъпления срещу личността, за да „избегне риска от покушение на живота или когато има възможност за незабавно унищожаване на доказателства за току-що извършено престъпление или когато се налага задържане на престъпника.“

От филистимска гледна точка всичко изглежда повече от логично, но се знае, че адвокатите са хора, които просто ги оставяш да намерят кусури с някоя дреболия или неточна формулировка. Познавачите на темата се заровиха в темата за нощните обиски и вече бяха започнали да обсъждат различни тънкости, но тогава като сняг на главите им се стовари новия член от закона - много по-интересен.

Членът предоставя два начина за „дистанционно активиране на телефона“. Първият е с цел просто установяване на геолокацията на човек. Разрешение за това действие се издава от прокурора или следователя при престъпление, за което се предвижда наказание най-малко пет години затвор.

Вторият начин е същото „дистанционно активиране“ на камерите и микрофона на телефона, когато става въпрос за разследване на терористични актове или действия на членове на организираната престъпност. В същото време проектозаконът забранява слушането и записването на депутати (без съмнение), адвокати и служители.

При други обстоятелства ядливите местни медии не биха пропуснали възможността да се -закачат поне на факта, че служители или депутати - според текста на закона - по някаква причина не могат да бъдат терористи или представители на организираната престъпност, за разлика от да речем, библиотекари и водопроводчици, които са много по-подозрителни. Но авторите на закона успяха да изберат подходящия момент да го представят на обществеността и в резултат на това проектозаконът не предизвика широк обществен отзвук. Случаят се ограничи до няколко разяснителни материали, че това е мярка срещу терористи и опасни престъпници и обикновените граждани няма от какво да се страхуват.

Френските сенатори приеха закона, но с поправки. Например откриването на геолокацията беше разрешено само при най-тежките престъпления, където наказанието започва от 10 години затвор, а „дистанционното активиране“ беше забранено на много места – в лекарски кабинети, нотариални кантори, в журналистически апартаменти и други.

Министърът на правосъдието Ерик Дюпон-Морети, който активно насърчаваше новия закон, отбеляза, че той не изглежда да носи нищо ново, подслушването и записите от външни камери отдавна се използват активно в разследванията и като цяло противниците на закона се държат “все едно са открили Луната“. Откривателите на Луната обаче имат своите причини.

„Този закон отваря възможността за наблюдение на всеки“, каза сенаторът от екологичната партия Гай Бенарош. Въпреки че левите и зелените се опитаха да провалят проекта, законът все пак беше приет - което означава, че скоро ще започне да се прилага на практика. И въпреки че французите са нация, която изпипва нещата, особено по отношение на съдебната практика, прилагането на закона повдига много въпроси.

Защото всеки ден почти всеки гражданин се пресича с десетки, а често и стотици хора. И няма гаранция, че сред тези десетки и стотици хора няма да се намери някой, който да привлече вниманието на полицията по горните причини, което означава, че неговият кръг от познати ще бъде проучен особено внимателно. Защо да губите време за събиране на данни, когато можете просто да влезете в смартфона на всеки и да разберете каквоговори, какво прави, къде ходи, с кого излиза.

И нашите телефони също съхраняват нашите данни, включително данни от банкови карти, кореспонденция в месинджъри, снимки на котки, а понякога и снимки, които лесно могат да станат причина за изнудване. Всяко лице, което има достъп до чужд смартфон, получава възможността да използва всяка информация, предоставена от него - и далеч не е сигурно, че това ще бъде направено само за законно съвместими цели.

Затова мнозина вече са убедени, че френското правосъдие е отворило кутията на Пандора. Да, мобилните телефони отдавна са неразделна част от живота ни. Ако обаче телефонът ви се превърне в инструмент за наблюдение, който може да бъде използван срещу вас по всяко време, самото понятие за поверителност просто изчезва. Вече нищо не е тайно. И няма как да се предпазите от надничане – освен да изхвърлите телефона, което е почти невъзможно в нашия живот. Или станете френски адвокат.

И най-хубавото – депутат. Но, уви, този вариант не е възможен за всички.

Превод: В. Сергеев

Абонирайте се за нашия Ютуб канал: https://www.youtube.com

и за канала ни в Телеграм: https://t.me/pogled

Влизайте директно в сайта https://www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?