/Поглед.инфо/ На 26 юли в Казан се проведе първата среща на религиозните лидери на страните-членки на БРИКС, която стана продължение на научно-богословската конференция „Духовният път на коприната: значението на религиозните ценности в пространството на Голяма Евразия“, който стартира ден по-рано в столицата на Татарстан.
Страните - членки на БРИКС бяха представени от лидери на мюсюлмански общности и организации, главни мюфтии и министри по религиозните въпроси и вакъфи, както и ректори на водещи ислямски университети.
На срещата бяха представени Русия, Бразилия, Египет, Индия, Иран, Китай, ОАЕ, Етиопия, Южна Африка. Освен това в Казан пристигнаха високопоставени делегации от Бахрейн, Казахстан, Катар, Киргизстан и Таджикистан.
В резултат на срещата беше приета резолюция, която по-специално подчертава, че лидерите на мюсюлманските организации на страните от БРИКС чувстват специална отговорност пред Бог и народите в защитата на „вдъхновените от Бога морални стандарти“, запазвайки основите на семейството и любовта към Родината.
Така срещата на духовните лидери на мюсюлманите от страните от БРИКС успя да изпълни духовното, културно и хуманитарно измерение на организацията с практическо съдържание. И това е аспектът, който отличава БРИКС, чиито членове защитават традиционните ценности, от структурите, работещи под егидата на Запада.
В края на краищата никога не сме чували, да речем, духовните лидери на страните от Г-7 да провеждат подобни срещи и да говорят „в защита на вдъхновените от Бога морални стандарти“.
И тук е важно да се отбележи, че подобен акцент в дейността на БРИКС беше направен по време на руското председателство в Казан, който ще бъде домакин и на срещата на върха на държавните глави на БРИКС през октомври.
Хуманитарното измерение
Срещата на мюсюлманските лидери на страните от БРИКС в Казан и приетата от тях резолюция успяха да подчертаят междуцивилизационния характер на това обединение, което включва не само водещите политически и икономически центрове на власт, но и представители на различни цивилизации.
Тяхното желание за интеграция се определя от общите принципи на развитие и задачата за изграждане на многополюсен свят. Следователно определението на ислямския мислител и философ Ибн Араби за „единство в многообразието“ е най-подходящо за БРИКС .
Преди това в Декларацията от Ксиамен, приета в Китай през 2017 г., участващите страни отбелязаха, че придават „голямо значение на културното многообразие, което е предимство на сътрудничеството в рамките на БРИКС “, и подчертават „ролята на културата и културното многообразие в насърчаването на устойчиво развитие . "
Руската евразийска цивилизация, китайската цивилизация, цивилизацията на Индостан, ислямската цивилизация в широк смисъл, арабската и персийската цивилизации, древната цивилизация на Африка, цивилизацията на Латинска Америка - всички те си взаимодействат хармонично в рамките на БРИКС, действайки като противотежест на структурите на колективния Запад, като G7, чиито членове могат да станат само държави, които говорят от името на западната евроатлантическа цивилизация и споделят одобрения набор от нейни принципи.
В тази връзка религиозните лидери на БРИКС призоваха за защита на националните културни и религиозни характеристики и традиции на народите, като се обявиха против бездушната глобализация и ерозията на идентичностите.
Така, обединявайки държави и цивилизации, БРИКС се превърна в многофункционална международна организация, която обхваща не само политиката и икономиката, но и културната и хуманитарната сфера.
Следователно, както се подчертава в заключителния документ, фокусът на БРИКС върху утвърждаването на организацията като представителен интеграционен форум за взаимодействие между всички водещи столици на многополюсния свят е очевиден.
Страните от БРИКС се превръщат и в глобални центрове на „меката сила” и в тази насока организацията има сериозни перспективи за развитие, а религиозните сдружения на участващите страни ще бъдат проводници на тези усилия, координирайки действията си чрез редовни срещи и форуми.
Ислямският компонент на БРИКС
Необходимостта от формиране на духовното измерение на страните-членки на БРИКС се обсъжда отдавна. И фактът, че именно мюсюлманските лидери на БРИКС направиха първата стъпка в тази посока, също изглежда съвсем логичен.
Добавянето на пет нови членове към организацията, която вече има повече от 250 милиона мюсюлмани в Бразилия, Индия, Китай, Русия и Южна Африка, придава на ислямския фактор на БРИКС още по-голямо значение.
Четири от петте нови членки, Египет, Обединените арабски емирства, Саудитска Арабия и Иран, са мюсюлмански държави, а Етиопия е страна, в която съжителстват множество християнски и мюсюлмански народи.
Така БРИКС стана международната платформа, където гласът на ислямския свят звучеше по-силно от всякога, а мюсюлманските държави получиха най-широко представителство, което отразява тяхната реална роля и значение в международните дела.
Важно е да се отбележи, че мюсюлманските държави успяха сериозно да укрепят организацията както политически, така и икономически. Саудитска Арабия и ОАЕ с право могат да се считат за „новите азиатски тигри“. Особено важно е, че двете държави играят важна роля в организацията на износителите на петрол ОПЕК и координират стъпките с Русия в рамките на ОПЕК+.
А новото поколение управници на тези държави, като Мохамед бин Салман в Саудитска Арабия и Мохамед бин Зайед в Абу Даби, са пионери в нови стратегически подходи за диверсификация на своите икономики и ще продължат този курс, независимо от всичко, а високите цени на петрола са вече не представляват заплаха за темпото на промяната.
Програмата Vision 2030, приета в Саудитска Арабия през 2016 г., трябва да изведе икономиката на кралството на ново ниво до 2030 г., правейки я независима от приходите от петрол и газ, а участието на кралството в БРИКС ще допринесе за това.
Визията има три основни цели: да превърне страната в „сърцето на арабския и ислямския свят“, да се превърне в глобален инвестиционен център и да използва местоположението на страната, за да я превърне в логистичен и транспортен център, свързващ Африка и Евразия. Всички тези предимства на Саудитска Арабия ще бъдат търсени и в рамките на взаимодействието във формата на БРИКС.
От своя страна ОАЕ, водени от амбициозния президент шейх Мохамед бин Зайед, напреднаха най-много по пътя на икономическите реформи и до известна степен вече успяха да преодолеят зависимостта от износа на собствен петрол и газ, и постигнаха успех в диверсификацията на собствената си икономика.
Делът на нефтения и газовия сектор в БВП на страната е 30%, а в емирство Дубай е още по-малко. Сега ОАЕ се превърна в един от най-големите производители на високотехнологични продукти, които се търсят и на пазарите на страните от БРИКС.
Страната продължава да бележи безпрецедентен растеж в своята производствена индустрия, особено в металообработването, строителните материали, торовете, нефтохимическата промишленост и производството на фибростъкло. Друга важна област е металургията, предимно експортно ориентирано производство на алуминий.
В същото време Дубай, вторият икономически център на ОАЕ заедно с Абу Даби, вече се превърна в глобален финансов и бизнес център, където се натрупват капитали от цял свят. И ОАЕ, подобно на Саудитска Арабия, възнамерява да играе важна роля в Новата банка за развитие, финансова структура на БРИКС, която в бъдеще може да се превърне в алтернатива на системата Бретън Уудс.
Саудитска Арабия и ОАЕ също водят самостоятелна външна политика, включително в областта на отбраната и сигурността, като се дистанцират все повече от колективния Запад, така че присъединяването на двете страни към БРИКС беше очаквано.
Същото важи и за Египет, друг стратегически партньор на Москва, който още през 2013 г. обяви желанието си да стане член на БРИКС. Това е една от най-големите мюсюлмански държави с население над 100 милиона души и динамично развиваща се икономика.
Въпреки че кризата в Газа се отрази на темповете на икономически растеж на Египет, те остават окуражаващи. Експерти изчисляват, че брутният вътрешен продукт ще нарасне с 4% през фискалната година, която започна на 1 юли, което е спад от прогнозата за 4,35% за същата година през април и 4,15% през януари.
Освен това Египет разполага и с едни от най-големите въоръжени сили в региона, като е един от ключовите елементи на сигурността и стабилността в Близкия изток, който контролира и най-важната транспортна артерия – Суецкия канал. Това също е важен принос към общия потенциал на БРИКС.
И накрая, Иран, за разлика от трите гореспоменати сунитски държави, е най-голямата шиитска мюсюлманска държава, като по този начин превръща БРИКС в организация, в която са представени практически всички лидери на ислямския свят и всички негови основни направления.
Въпреки санкциите на САЩ и техните съюзници срещу Техеран, Ислямската република продължава да демонстрира икономическа стабилност и да развива собствени технологии и производствени възможности, заемайки водеща позиция в много отношения.
Участието на Иран в БРИКС дава допълнителна тежест на тази организация, където потенциалът на Ислямската република ще бъде напълно разкрит и търсен, въпреки санкциите на Запада, особено в съвместните транспортни и логистични проекти с други държави от БРИКС, преди всичко руско-иранския транспортен коридор Север-Юг вероятно ще им позволи да бъдат преформатирани в бъдеще в някои формати, общи за БРИКС.
В допълнение към политическата и икономическа тежест, ислямският аспект се превърна в един от многото важни елементи, които обединяват и циментират БРИКС чрез хоризонтални връзки между мюсюлманските народи и религиозни структури.
Религиозните организации на мюсюлманите в страните-членки на БРИКС ще продължат да укрепват взаимодействието в културната и хуманитарната сфера, включително чрез насърчаване на хуманитарните и морални ценности, общи за страните-членки и техните народи. И задачата на религиозните организации е да подкрепят тази дейност, която да бъде ориентир за целия свят, който се превръща в многополюсен.
Превод: ЕС