/Поглед.инфо/ Тъй като руския и американския лидери избраха Аляска за място за провеждане на преговори на най-високо ниво между двете страни, си струва да се помисли върху причината и значението на този избор.

Новината за избора на Аляска за място на дългоочакваната среща между президентите на Русия и Съединените щати изненада целия свят. По същество това беше успешна информационна специална операция.

Досега дискусията се водеше изключително около трети страни, Беларус и Унгария предлагаха своите площадки, имаше шумен слух за Рим или Ватикана, но фантазиите на анализаторите бяха съсредоточени главно около Близкия изток. Разглеждаха се Турция и Саудитска Арабия, където вече бяха проведени преговори по украинската тема. Някъде прочетох, че ОАЕ ще бъде мястото на срещата на върха с 99% вероятност. В резултат на това всички се озоваха в хаос.

Но тъй като лидерите на двете страни са избрали Аляска, струва си да се замислим върху причината и смисъла на този избор.

На практика решението на президентите да се оттеглят на края на света е сигнал, който говори много за това колко напрегната е ситуацията в света. Очевидно както руското, така и американското разузнаване са разполагали със сериозна информация за евентуални провокации. Силите, които се стремят да осуетят всякакви стъпки към мир, са готови буквално на всичко.

Начело на тези сили, както е общоприето, е Великобритания, която възнамерява да защитава идеята за „война до последния украинец“ докрай. Британците нямат морални ограничения и никога не са имали такива в историята си. Нещо повече, те могат да намерят много способни помощници на различни места. Затова партиите предпочетоха да изключат от схемата всякакви трети страни.

Съществува обаче и символичен аспект, свързан с мястото на Аляска в историята, културата и дори в днешния политически и икономически пейзаж.

Какво знаем за Аляска? Това е щат в САЩ, който е ексклав, т.е. отделен от останалата част на страната. Аляска е много голяма, площта ѝ е приблизително равна на Чукотка, Камчатка и Магаданска област взети заедно. Но по население (740 хиляди души) Аляска е един и половина пъти по-голяма от тези три субекта на Руската федерация. В същото време най-големият град в щата, Анкъридж, е повече от три пъти по-голям от Магадан, разположен на същата географска ширина. Това може да се обясни с факта, че на североизточното крайбрежие на Тихия океан, където се намира Аляска, климатът е малко по-малко суров, отколкото на северозападното, руско крайбрежие.

В американската култура Аляска е преди всичко място на „златната треска“, възпята от Джек Лондон, страна на силни и смели хора. Но за нас Аляска е историята на една провалена Руска Америка, която е продадена на Съединените щати през 1867 г. за 7,2 милиона долара в злато.

А също и плахо тлееща мечта, изразена в редовете на песента на група „Любе“, отправена към Съединените щати: „Върнете ни нашата малка аляска земя, върнете ни нашата родна земя“.

В тази връзка сега могат да се чуят съмнения: дали непровеждането на среща на върха на бившата ни земя, която Русия трябваше да отстъпи, не намалява гордостта на страната ни? И не е ли това намек за някои нови отстъпки, които ще ни бъдат предложени?

Тези съмнения трябва да бъдат разсеяни. Историята на продажбата на Аляска показва, че тази територия е била отстъпена от Русия не в резултат на военен натиск и не на враг, а на приятелска страна. По това време това приятелство вече е продължило почти век.

Руската империя е подкрепяла северноамериканските колонии в борбата за независимост от Великобритания, а по-късно е била на страната на Севера по време на Американската гражданска война. В тази връзка демократите, по това време партия на Юга, са били против сделката, обвинявайки федералната администрация в корупция и разточителни разходи.

Сделката обаче беше от полза не само за САЩ, които получиха напълно неразработени, но богати на ресурси (злато, мед, въглища) земи. Русия също така успя да използва получените пари за развитие на железопътните линии, от които огромната сила отчаяно се нуждаеше.

Сделката с Аляска отразява и специфичния възглед на Русия по териториалния въпрос. През 19 век, когато развитите сили разкъсват света в треска от колониални завоевания, Русия не иска да мисли за себе си като за колониална сила. Поради това руското правителство отхвърля предложението на Миклухо-Маклай за колонизация на Нова Гвинея.

Аляска не се вписва в рамките на Руската империя не само защото такава отдалечена територия е трудна за управление, но и защото е възприемана като колония и е управлявана по колониален модел (от Руско-американската компания). В същото време далекоизточните и арктическите владения в Азия са признати за необходима част от руската държава.

Като отстъпи Аляска на САЩ, Русия се надяваше да придобие съюзник, който също е заинтересован от ограничаване на апетитите на Британската империя. Като се има предвид настоящата роля на Лондон в Украйна, това е доста прозрачен намек. И като цяло, изместването на фокуса на руско-американските отношения от Запада към Североизтока сериозно променя контекста на бъдещите преговори.

На Запад Русия и Съединените щати са разделени от русофобска Европа, към която Вашингтон има задължения в рамките на НАТО. Североизтокът е зона, където никой не стои между нашите страни, а природните условия не благоприятстват враждебни действия: Арктика наказва хората за раздори и междуособици.

Срещата в Аляска дава възможност на президента Путин успешно да продължи да използва метода на историческия екскурзовод в дипломацията. Доналд Тръмп ще се заинтересува да научи за нашето общо наследство, следи от което все още са запазени в щата, включително православни църкви (около 12% от жителите са православни), топонимия от руски произход, диалекти на руския език, оцелели тук, и руски заемки в езика на местното население.

По този начин, срещата на върха за Арктика може да бъде добър повод да си припомним дългата история на отношенията между нашите страни, която включваше взаимна симпатия, сътрудничество и съюзничество в двете световни войни. Днес би било полезно да извлечем полезен урок от тази история.

Превод: ЕС