/Поглед.инфо/ Това без съмнение е възможно най глупавият въпрос, който може да бъде зададен тези дни. Всеки имащ отношение към темата бил той президент или прост шеф на европейска комисия, каквото и да смята да заяви, започва с рефрена, че желае мир на всяка цена. Стремят се към мир, но ако трябва откровено да се каже, чудят се замаяни какво да правят в момента, в обстановката, която до голяма степен сами са създали. Това ми напомня за известната наша поговорка за многото баби и хилавото бебе. Наистина за нероденото още бебе предварително се знае, че няма да се отличава с особено здраве, но бременността вече е факт.

Миротворството стане вече на мода. Всеки европейски или задокеански лидер, бил той „желаещ“ или не, си е закичил на ревера съответния знак за членство в клуба на миротворците. Човек би помислил, че започва надпреварата за Нобеловата премия за мир. Безспорно най-великият в момента миротворец е Зеленски. Като го слушаш как почти през плач призовава лошия човек Путин да спре веднага убийството на невинни хора и ако си запушиш ушите за всичките останали адекватно мислещи политици и коментатори, може наистина да останеш с впечатлението, че едва ли не единствено и само в ръцете на руския президент е незабавно да се спре огъня. Може и така да е. Въпросът е какъв огън искаш да спреш и на каква цена искаш да откупиш мира. Защото звучи почти несериозно, да не кажа смешно, да стигнеш до там едва ли не на колене да молиш за мир, когато си имал възможността да го постигнеш няколко пъти през последните 4 години. А трябва си припомним, все пак има достатъчно историческа памет, че тази постфактум появила се война нямаше да почне, ако беше спряна онази другата, която започна след 2014 година. Призовава Зеленски за жалост към жертвите, но защо така скоротечно беше забравено, какво се случи през 8-те години до 2022. Тези въпросни територии, които сега Зеленски се сети, че принадлежат според конституцията на Украйна, тогава бяха обявени за европейска Газа. Съсипаха ги така все едно че там живееха врагове, а не граждани на Украйна. Джони Деп даже направи филм за детските жертви в Донбас. Защо в онези години някой не се сети да каже хайде да спрем военните действия и да постигнем мир? Защо трябваше 8 години ние европейците да гледаме как се съсипват селища и градове в тези области, как гинат мирни хора, как провокират украинските националисти страховете им за това, че ще им отнемат езика и вярата, че ще ги унищожат докрай? По онова време тамошните „миротротворци“ започнаха да се окичват с нацистки знаци, знамена да развяват, невиждани от Втората световна война. Никой тогава не са сети да събере в Лондон евромиротворците за да се направи една декларация към президента на Украйна, че трябва незабавно да прекрати унищожителните военни действия срещу своите си граждани. Гузно, користно и преднамерено тази истина се сдъвква и се държи скрита в най-долните чекмеджета на европейската политика, само и само да не посегне някой да я извади и отново да я сложи на масата. Единствен Путин и неговите съюзници деликатничко, постоянно и упорито напомнят за този меко казано нелицеприятен факт. Това обаче минава транзит през медийното пространство като поредната фейк-новина.

8 години нямаше как и Тръмп да изтърпи, ако му се наложеше да гледа всичко това, което той и сега нарича „не е моята война“. Никой не посегна да намери мирното решение, а сега след 4-те години, когато беше предприето всичко за да се осигури поне оцеляването на хората, живеещи там се сетихме че трябва да постигнем мир, но само при условие, че се върнат тези територии. Тук възниква един съществен проблем. Ако, например, се случи чудото и специалистът по сделки Тръмп се договори със своя партньор в Аляска за връщане на тези територии, завзети, както се казва, от Русия де факто, кой може да допусне дори, за гаранции да не говорим, че оттук нататък ще започне мирен, изпълнен с уважение и взаимна обич живот между украинци и руснаци в рамките на тяхната отново възстановена украинска цялост, че тези хора които почти 12 години търпят войната на гърба си, изведнъж ще плеснат с ръце и ще се прегърнат, забравяйки, че са се убивали един друг. И то при положение, че вече предварително законово им е обещано, че няма да им позволят да си говорят на родния език и че, както е тръгнало, могат да ги покръстят в католическа вяра. Интересното е, че това никой не го смята за достойно за обсъждане. Всеки си е втълпил абсурдната идея, че трябва само едно нещо да стане - да се спрат военните действия, но при условие, че се върнат всички територии обратно в Украйна.

Смехотворно е, въпреки че сме привикнали на подобни издънки, че тази позиция се представя от нашите удобни журналисти като решение на група европейски страни, А когато някой се изтърва и ги преброи тези европейски страни, се оказва, че това са само! 5 страни, които са отишли в Лондон заедно със Зеленски и с този рушител на Европейския съюз в женски дрехи, Урсула фон дер Лайен. „Единогласно“ едва ли не са решили да не се допуска приемането на плана за установяване на мир на САЩ. 15-и ще дойде и ще отмине, но и след 15-и ще лъсне тази очевадна истина, че когато за лидери на Европейския съюз и за президент на страдаща страна има само въобразили се маниакални политици, поставили си нереални стратегически цели, то войната няма да спре. Техните заклинания, че ще бъде унищожена Европа, звучат като някакъв откачен виц, след като при такава глобална заплаха те си позволяват да продължават да се изплезват на ситуацията и се стараят да направят абсолютно всичко, за да съсипят първата инициатива на 2-та лидери на велики страни да седнат заедно и без много шум да се разберат как да организират по нататък работата на всички, нека се подчертае, на всички в това число и на европейските лидери и на Зеленски, за да се стигне до приемливото решение. А то е само едно – мир, спиране на войната, но и признаване на де факто ситуацията и даване на възможност на двата славянски народа да продължат да живеят, но съседски, защото заедно се вижда че няма да могат повече.

За да може да се организира такъв форум, който да създаде необходимите условия за намиране на доброто решение, няма как да стане, ако не се съберат двамата най-изявени организатори и спокойно проведат своите разговори. Защото ако поканят и третия заинтересован, по всяка вероятност ще се получи „овален кабинет-2“. Заради нужното спокойствието и конструктивизъм това може би е било най вярното решение за намиране на формулата, как да се пристъпи към процедурата по достигане на мира. Остава да им пожелаем успех.