/Поглед.инфо/ Съединените щати искат да предотвратят приемането на поправки в закона за нестопански организации в Киргизстан. Притесненията на Вашингтон са изложени в писмо от държавния секретар на САЩ Антъни Блинкен до президента на Киргизстан. В съобщението се казва, че „вече сме виждали последствията от подобни закони в други страни“. Защо Съединените щати са толкова загрижени за съдбата на този законопроект и какъв ще бъде отговорът на Бишкек?
Държавният секретар на САЩ Антъни Блинкен написа писмо до президента на Киргизстан Садир Джапаров, в което изразява загрижеността на Вашингтон относно измененията в закона за чуждестранните агенти. Ако бъде приет, този документ "ще въведе тежки граждански и наказателни санкции за неправителствените организации". Писмото на държавния секретар е от 17 януари, но за него стана известно едва тази седмица.
Както се съобщава от ”АКИпрес”, Блинкен предупреждава, че приемането на законопроекта би „застрашило един от най-големите активи на вашата страна“. Законът в сегашния си вид, пише държавният секретар, застрашава достъпа на киргизките граждани до жизненоважни услуги като здравеопазване и образование чрез програми, изпълнявани от неправителствени организации с подкрепата на правителството на САЩ и международни партньори.
„Някои изпълнителни партньори от САЩ са толкова загрижени за този закон, че обмислят превантивно спиране на дейността си в Киргизката република“, предупреди Блинкен.
Според него „вече сме виждали последствията от подобни закони в други страни“. „Ако този закон бъде приет в сегашния му вид, може да открием, че организациите на гражданското общество предоставят малко услуги на вашите граждани“, каза държавният секретар.
Както отбелязва вестник „Комерсант“, промените в закона за НПО бяха инициирани миналата година от депутата Надира Нарматова, която предложи в законодателството да се въведе терминът „чуждестранен представител“ за НПО, получаващи чуждестранно финансиране, както и да се създаде регистър на такива организации. Вписването в регистъра ще означава, че организацията има право да работи в страната.
Депутатката предложи да се даде възможност на властите едностранно да спрат дейността на организацията за шест месеца за нарушаване на закона. Същевременно се планира да се даде право на властите да изключват организации от този регистър, което в повечето случаи ще доведе до тяхното закриване. Също така привържениците на законопроекта искат да забранят на организациите с нестопанска цел да участват във всяка политическа дейност - от разследване на случаи на корупция до участие в митинги.
В края на миналата година президентът Садир Джапаров отбеляза, че страните партньори и международните организации се противопоставят на този законопроект, който трябва да въведе ред във финансовата отчетност на тези организации. В Киргизстан има повече от 30 хиляди НПО.
„Не искаме да им вземем парите. Ние не ги измъчваме. Просто ви молим да се покажат всичко открито. Преди всеки работеше, без да го показва открито. Те получават 100 хиляди, милиони долари и евро и не плащат никакъв данък. Трябва да има поне удръжки от заплатите в Социалния фонд“, каза президентът в едно от публичните си изказвания.
Нарматова за първи път предложи затягане на контрола върху НПО през ноември 2022 г., когато представи за обществено обсъждане промените в законите „За организациите с нестопанска цел“, „За държавната регистрация на юридическите лица, представителствата и в Наказателния кодекс на Република Киргизстан. През лятото на 2023 г. се появи постановление на кабинета с предложение за финализиране на тази инициатива.
Отбеляза се още, че политическата дейност не трябва да включва дейности в областта на науката, културата, изкуството, здравеопазването, опазването на здравето на гражданите, социалното подпомагане, закрилата на майчинството и детството и други. Кабинетът на министрите предложи да се създаде ясен механизъм и критерии, които биха определили участието на организация с нестопанска цел в интерес на чужд източник.
Според авторите на сайта КГ24 западната общност е вдигнала шум „изневиделица“ около все още неприет законопроект. Изданието нарича случващото се мащабно преследване, включващо над 30 държави. „САЩ стигнаха най-далеч и изразиха заплахи срещу киргизстанците“, се казва в материала, в който се подчертава, че инициативата не забранява дейността на чуждестранни нестопански организации, а само „предполага въвеждане на отчетност и регистрация“.
Експертите смятат, че са необходими поправки в закона за неправителствените организации, а писмото на Блинкен има отчасти антируски характер и говори за нов кръг от конфронтация между САЩ и Русия в Централна Азия.
„Не само държавният секретар на САЩ Антъни Блинкен, но и много международни организации са загрижени за законопроекта за чуждестранните агенти. Блинкен е загрижен главно за потенциалното въздействие на законопроекта върху международната помощ в секторите на здравеопазването, икономиката и чистата енергия. Между редовете на писмото му има ясен намек, че Съединените щати не искат този законопроект да бъде приет“, казва Феликс Кулов, бивш вицепрезидент и министър-председател на Киргизстан.
„Позицията на нашето ръководство е, че законопроектът за чуждите агенти трябва да бъде приет. Според мен този закон ще мине, НПО трябва да са регистрирани, дейността им трябва да е открита, трябва да се разбере кой ги финансира“, продължи източникът. “Думите на Блинкен, че законопроектът в сегашния си вид може да повлияе негативно на цялата ситуация в страната, са преувеличени. Явно държавният секретар не е прочел законопроекта. Позицията на нашето правителство, казано на прост език, е да гарантира, че свободата на словото няма да се превърне в свобода на обидите и фалшификатите”, допълва той.
Според Кулов законът не трябва да се използва за "лов на вещици", не трябва да има "разширителни тълкувания", а неправителствените организации трябва да имат и право на обжалване пред съда. Той смята, че участието в разследване на корупция не трябва да попада в политическата дейност, както сега се предлага в законопроекта, но „призивите за участие в митинги“ са неприемливи, както показаха революциите от 2005 и 2010 г., когато масовите протести доведоха до погроми.
„Според мен законопроектът е груб, съдържа неточен правен език, който може да даде широко тълкуване на политическата дейност. Необходимо е конкретно да се изброят и посочат какви дейности на НПО се считат за политически. В Наказателния кодекс вече има членове, които предвиждат отговорност за конкретни политически дейности“, добави събеседникът.
Кулов възрази срещу думите на Блинкен, че някои американски неправителствени организации вече обмислят възможността за превантивно прекратяване на дейността си в републиката. „Американските неправителствени организации няма да спрат да работят с нас. Днес Западът обръща голямо внимание на Централна Азия. Не напразно се провеждат срещи на високо ниво „С5+1” между представители на страните от Централна Азия и САЩ. Реториката на Блинкен е срещу Русия, така че американски НПО ще се опитат да проникнат тук. Това е геополитическа борба, дърпане на въже. Следователно Киргизстан ще получи повече внимание от страна на западните страни“, уверен е бившият премиер.
„Реториката на Блинкен не е само срещу Русия. В Киргизстан се преплитат интересите на няколко центъра на властта. Великобритания, Турция и радикалните ислямисти, чиито корени се връщат към уахабитите, имат свои собствени интереси“, казва Семьон Уралов, публицист и политолог, главен редактор на проекта СОНАР-2050. „Разглеждам тази ситуация като тест за истинския суверенитет на Киргизстан. Републиката е много специфична, това се дължи преди всичко на нейното географско положение. Няма държава наблизо, която да храни опозиционни сили, но тази република има отслабена държавност, като се вземат предвид миналите „майдани“. Затова за сегашния президент приемането на законопроекта за неправителствените организации също е легитимиране на неговата власт“, казва Уралов.
Според прогнозата на експерта съдбата на законопроекта зависи от ситуацията в парламента, „защото влиянието на регионалните кланове е много силно в страната“. „Политическите дебати в Жогорку Кенеш (Върховния съвет) са не по-малко тежки, отколкото във Върховната Рада на Украйна и в парламента на Молдова. Тоест предстоят ни сериозни битки. Но мисля, че депутатите ще приемат закона“, сигурен е събеседникът.
Както обясни източникът, законопроектът има две основни цели - да класифицира всички НПО, както и да идентифицира сред тях тези, които наистина се занимават с подривна дейност. „Блинкен се притеснява, че в Киргизстан ще започне процесът на отделяне на еколозите от „шпионите“. В сегашните „мътни води“ за Запада е лесно да крие вредители, но в новия формат всичко ще стане видимо“, добави политологът.
Що се отнася до дейността на западните неправителствени организации в други републики от региона, Уралов отбеляза: „В Туркменистан те нямат право да действат. В Таджикистан ограниченията са по-разхлабени. А в Киргизстан и Казахстан е пълен гуляй, като в Молдова, Армения или Грузия. Там организациите с нестопанска цел могат да правят каквото си искат“, заключи експертът.
Превод: В. Сергеев