/Поглед.инфо/ Речта на президента на Руската федерация Владимир Путин на 75-ото Общо събрание на ООН на 22 септември беше очаквана с особен интерес. Както знаете, нашите западни партньори положиха всички възможни усилия да вбесят руския лидер.

Опитът за цветна революция в Беларус, „отравянето“ на блогъра Алексей Навални, блокадата на „Северен поток-2“ - всичко това и много повече, очевидно, би трябвало да предизвика някаква остра реакция от страна на държавния глава. Във всеки случай преобладаващото мнозинство от местни и чуждестранни експерти очакваха от него аналог на прочутата Мюнхенска реч през 2007 г.

Трябва да кажа веднага: тези очаквания не се сбъднаха. Всичко се оказа много по-хладно - или по-лошо за Запада: Путин изнесе реч в стила на „Мир на този свят“, без с нито една дума да спомене каквато и да е конфронтационна тема, сякаш те не съществуват в природата или са му напълно неинтересни.

Единственото неприемливо, според речта му, са опитите под каквато и да е форма да се ревизират резултатите от Втората световна война и водещата роля на ООН в съвременната система на политическия световен ред. Във всички останали отношения Владимир Путин, по време на почти 19-минутната си реч, беше изпълнен с позитивизъм, откритост и оптимизъм. Дори по отношение на социално-икономическите последици от коронавирусната епидемия, която той призна за все още не напълно разбрана, но не пропусна да обяви, че Русия е отворена за сътрудничество в областта на противодействието на КОВИД-19 във всякакъв формат под егидата на СЗО.

Най-вероятно в глобалните медии тази реч на руския лидер ще се разглежда като „желание за заобикаляне на острите ъгли“ или дори като „проява на слабост“ или дори като „лошо скрита молба за милост“. Може би някои от тях ще се оплачат, че Путин все още се опитва да разговаря с „колективния Запад“ като равен с равен, или не разбирайки ситуацията, в която се намира, или опитвайки се да блъфира.

И какво всъщност им остава? Те отдавна са роби на собствените си илюзии. В действителност всичко е точно обратното. И в речта си Путин не само заяви, че Русия не приема западните правила на играта, но и че Западът сега трябва да играе по правилата, които ще бъдат приети от Русия. Или да остане извън играта.

Какво е, например, „Голямото евразийско партньорство“ с участието на „всички страни в Европа и Азия“, което се споменава като неизбежен факт? Дори не става дума за „Европа от Брест до Владивосток“ или „Китай от Шанхай до Берлин“. Това е много подобно на проекта на Русия, „чиито граници не свършват никъде“. Без участие на САЩ, разбира се.

Това означава възможност за запазване на Европейския съюз като част от „интеграцията на интеграциите“ - с пълния крах на НАТО. Разбира се, това е абсолютно неприемливо за глобалистките елити и засега е привидно невероятен вариант. Който, въпреки всичко, може да бъде осъществен както в резултат на политиката на американския президент Доналд Тръмп, така и в резултат на конфликтите между държавите-членки на Северноатлантическия алианс, например, между Гърция и Турция, или, да кажем, в обозримо бъдеще, между Германия и Полша.

Или каква е въпросната среща на „Голямата петорка“, която ще се състои „веднага щом епидемиологичната обстановка позволи“, и освен това „лично“? Това е ясна ревизия на „зоните на влияние“ и в същото време увереност в победата на Тръмп на президентските избори на 3 ноември, защото Джо Байдън и екипът му не могат да бъдат завлечени в такава среща и с ласо. Нещо повече, този път няма да се говори за някаква „намеса на Русия в американските избори“, този път всичко ще се реши естествено и сякаш само по себе си...

Контролираните от "дълбоката държава" медии представят Путин като "главният бос на руснаците" толкова отдавна, че днес, когато след приемането на поправки в Конституцията на Русия, той разшири сферата на своите правомощия и изчиства редиците на вътрешната опозиция, те ще успеят сами да усетят какво е "нов кремълски стил".

В тази връзка нека накрая да си припомним коментара на руския външен министър Сергей Лавров, че Русия не може да разговаря повече със западните си партньори като разумни и надеждни хора. Речта на Путин в ООН стана ярък пример за това как Москва оттук нататък ще разговаря със Запада: не настоявайки за признаване на своите права, както беше по време на речта в Мюнхен, а "като притежаваща власт".

Речта на Путин, на фона на изказванията на другите световни лидери, включително на Тръмп, се отличаваше с това, че в нея напълно отсъстваха каквито и да било искания, обещания, обвинения и заплахи - това беше просто сухо изложение на фактите. Неволно се припомня евангелската притча за това как Исус Христос изпраща своите ученици на апостолска служба. Той също им заповядва да влязат във всеки град и къща с думите „Мир на тази къща“. И ако проповедта им не се приеме, тогава се отърсят от праха на къщата.

Да се надяваме, че няма да е радиоактивен.

Превод: В. Сергеев