Войната в Афганистан е не само грешка от $1 трлн, но и фарс, пише в статия за The Guardian Бен Армбръстър, главен редактор на уебсайта на Quincy Institute.
Американският народ отдавна знае, че войната в Афганистан е загубена кауза. Според Pew Research Center, вижданията на американците за този конфликт са започнали да се променят към по-лошо от края на 2011 г., а преди две години повечето вече знаеха много добре какво се случва.
Ето защо почти незабелязано мина така нареченото "афганистанско досие", публикувано тази седмица от The Washington Post, в което много подробно се разказва как официалните лица на САЩ „умишлено въвеждат в заблуждение обществеността“ за успехите в този военен конфликт.
„Ако публикуването на тази статия накара хората напълно да не вярват в непогрешимостта на това ужасно начинание, тогава това може да се е случило, тъй като някои от нас вярваха, че нашите лидери, въпреки че не успяха да изградят нация на хиляди километри (от САЩ - ИноТВ), но поне са действали добросъвестно“, отбелязва авторът.
В същото време, след като прочетете статията в The Washington Post, възниква чувство на гняв не само заради очевидната глупост на американското ръководство, което е продължавало да води войната, макар да е знаело, че не може да спечели, но и поради това, че нежеланието му да поеме върху себе си отговорността за провалената политика доведе до огромни човешки загуби, разрушения и скръб, особено за онези американски семейства, които с радост посветиха живота си на служба на своята страна. В допълнение, този конфликт отне живота на безброй афганистански цивилни, които бяха вмъкнати в безкрайния цикъл на войната, въпреки че те нямаха нищо общо с това.
Разбира се, „афганистанското досие“ веднага възкреси спомена за това как преди около половин век The New York Times разполагаше с държавни документи. В тях също се казваше, че няколко президенти поред са лъгали обществеността за Виетнам - поредната дълга, скъпа и ненужна война, която нямаше военно решение.
Има обаче една съществена разлика, сигурен е авторът. Войната в Афганистан не оказа същото пряко въздействие върху ежедневието на американците, както войната във Виетнам, когато съществуването на наборна военна служба доведе до факта, че всички трябваше да се изправят пред този опосредстван конфликт в рамките на Студената война.
И е напълно възможно този голям и сериозен материал от The Washington Post да потъне в забвение, също като десетки други истории от ерата на Тръмп, които в „нормални времена“ щяха да приключат с оставката на всеки друг президент на САЩ.
Остава обаче един сериозен въпрос: защо толкова впечатляващ брой хора от държавните предприемачи до военните и висшите служители считат за необходимо да лъжат за това, как се развива войната в Афганистан?
„На това има прост отговор: Вашингтон има дълга традиция, особено сред външнополитическия истеблишмънт: самокритиката, поемането на отговорността върху себе си и признаването на провалите са очевидно неприемливи. Да, по дяволите, можете да имате съдимост за даване на фалшиви показания пред Конгреса по дело за незаконна търговия с оръжие, както и за укриване на невероятни жестокости и все пак да получите работа в Държавния департамент. Измъчвахте ли някого? Нищо страшно.“ - иронизира авторът.
И въпреки че подобна култура на невинновност определено играе своя роля във всичко това, по-сложният отговор е, че щом американската военна машина започне да работи, никакъв брой факти, които подкопават самата й дейност, не могат да пречат на делото, убеден е авторът.
Всъщност до момента САЩ са отпуснали близо $1 трлн за войната в Афганистан. Реалната стойност на този конфликт обаче е в трилионите и всички получават изгода: от ръководителите на отбранителната промишленост, лобистите и избирателните фондове на американските политици до афганистанските държавни чиновници, фермерите, които отглеждат мак и различните посредници.
Освен това сплавта от военно-промишления комплекс и Конгреса на САЩ в по-голямата си част беше защитена от отговорност пред обществеността. Целият бюджет на Пентагона действа по подобен начин: безпрецедентни суми се отпускат от бюджета за безполезни цели, в резултат на което стотици милиарди долари се харчат напразно или губят поради мошеничествата и злоупотребите.
Независимо от това, Конгресът продължава да отделя все повече и повече пари на Министерството на отбраната годишно, без да изисква отчет за това как се изразходват тези средства.
Всъщност войната в Афганистан е дреболия в сравнение с всичко останало, смята авторът.
Натрапва се следният извод: „афганистанското досие“ ясно показва, че много хора са били убити, ранени и подложени на множество психични травми и финансови затруднения, само защото група хора, предимно мъже, във Вашингтон не искат публично да признаят това, което отдавна знаят.
„Ако не започнем да привличаме тези хора към отговорност - и става дума не само за Афганистан, външнополитическият истеблишмънт на Вашингтон ще продължи да действа безнаказано, което означава, че най-вероятно ще се появи още едно „досие“ след 50 години, което ще съобщи отново, че ние не сме успели да извлечем очевидните поуки от миналото.“, заключава в статията си наблюдателят на The Guardian Бен Армбрустър.
Превод: М.Желязкова
