По време на конференцията по сигурността в Мюнхен през 2021 г. американският президент Джо Байдън пожела да изпрати „ясен сигнал към света: Америка се завърна, трансатлантическият съюз се върна“, припомня колумнистът на „Фигаро“ Рено Жирар.
Както обяснява авторът, ръководителят на Съединените щати е имал предвид връщането на страната му към многостранен подход в дипломацията, основан на „съюз на демокрациите“, чийто лидер очевидно трябва да бъде САЩ. За да се изправи срещу две много големи държави, които „не вярват в достойнствата на демокрацията“ - Китай на Си Дзинпин и Русия на Владимир Путин - този съюз трябва да излезе извън тесните рамки на НАТО и да включи най-големите демокрации в Азиатско-Тихоокеанския регион: Индия, Япония, Южна Корея и Австралия, отбелязва журналистът.
Както обяснява наблюдателят, съюзът на демокрациите, за който Байдън говори, е стратегия на международната политика, вкоренена в американската история, чиито привърженици бяха също президентите Уилсън и Труман. Ако обаче доктрината на Труман е била от голяма полза за европейските демокрации, които са „процъфтявали политически и икономически под американския военен чадър“ през „славните тридесет години“, то желанието на Америка да „ изнесе насилствено демокрация“ в Индокитай (1955-1975 ) или Ирак (от 2003 г. до момента) е причина за „хуманитарна катастрофа“, припомня Жирар.
Освен това, въпреки че по време на президентството на Клинтън, САЩ широко подкрепяха правителствата в Русия и Китай, те не успяха да ги превърнат в либерални правови държави.
Мечтата за съюз на демокрации днес може да бъде разбита от реалностите, свързани с интересите на свободните държави и средствата, които те инвестират в коалицията. Докато първите често са различни, вторите често са недостатъчни, отбелязва авторът. Президентите на САЩ искрено защитават демокрацията в света, без да си представят, че някой друг освен тях е способен да носи това знаме, казна Жирар.
В очите на американските лидери „Америка е новият Йерусалим, създаден от Бог, за да прогони тиранията и корупцията от планетата“. Това означава, че тя има естествено право на лидерство в свободния свят. Но когато стратегическите интереси на съюзните държави влизат в играта, загрижеността за демокрацията може временно да отстъпи на заден план, подчертава журналистът.
По този начин Берлин няма да изостави газопровода "Северен поток 2", предназначен да осигури на страната евтин газ "заради красивите очи на американците" и в името на демокрацията.
Освен това Америка под управлението на демократите рискува един ден да постави интересите на странатаси над своите идеали, сигурен е наблюдателят. Например в Мюнхен никой не е чул Джо Байдън да критикува ислямско-националистическия режим на Реджеп Тайип Ердоган, „който затвори десетки свои журналисти и изнесе джихадисти в Либия и Кавказ“. Вероятно защото Вашингтон иска на всяка цена да избегне накланянето на везните на Турция към Русия или, още по-лошо, към китайския „Път на коприната“, предполага Жирард.
Както подчертава авторът, за да постигне успех в международните отношения, съюзът на демокрациите ще трябва да използва определени средства. След провала на интервенциите в Ирак или Либия, Западът загуби средствата си за военно възпиране и възпиращата му сила пресъхна. Единствено остава стратегията на санкциите, посочва наблюдателят.
Според него проблемът е, че тяхното прилагане изисква по-голяма прецизност: по отношение на Русия те се оказаха неефективни, а по отношение на Иран - контрапродуктивни. И дали санкциите срещу генералите-превратаджии ще тласнат Бирма още повече към Китай, задава си въпроса журналистът. „На международната сцена в състоянието, в което се намира днес, интересите, за съжаление, ще продължат да надделяват над идеалите“, заключава наблюдателят.
Превод: ЕС
