/Поглед.инфо/ САЩ заплашиха да наложат санкции, за да предотвратят доставките на оръжия за Техеран от Русия и Китай. "Обръщането към Китай или Русия няма да им помогне (на страните от Близкия изток) за сигурността или стабилността, особено в момент, когато се опитват да помогнат на Иран да изгради силата на конвенционалните си оръжия", заяви говорителката на Пентагона.

Тези думи напомнят за това, което често се забравя, когато се говори за развръщането на Русия на изток: говорим не само за Тихоокеанския регион, но и за Азия като цяло, включително ислямския свят. И тук Иран наистина се превръща в един от ключовите партньори - страна, отношенията ни с които продължават много векове. И чието бъдеще е изключително важно не само за Москва и Техеран, но и без преувеличение за целия световен ред.

Русия придава голямо значение на развитието на отношенията с Иран - това каза председателят на Държавната дума Вячеслав Володин в навечерието на неотдавнашното встъпване в длъжност на иранския президент Ибрахим Раиси. Дежурна учтивост? Не - защото в отговор новият ирански президент каза на руския политик, че смята обема на отношенията между двете страни за добър, но недостатъчен и предложи да ги изведе на ново ниво, като подпише „всеобхватен“ руско -ирански документ за максимално разширяване и укрепване на сътрудничеството между двете страни.

Володин обеща да предаде предложението на Раиси на Владимир Путин - и няма съмнение, че в близко бъдеще ще бъде сключено съответно споразумение. Като се има предвид, че Иран наскоро постигна такова споразумение с Китай, се очертават очертанията на един вид троен съюз - Москва - Техеран - Пекин.

Да, такъв съюз отдавна е очертан и вече имаше доста очевидни прояви за него. Тук не става въпрос само за това, че Русия и Китай защитаваха интересите на Иран по време на преговорите по ядрената сделка, но също така и в общата си позиция по Сирия, и в съвместните военноморски учения на трите държави, които се проведоха през февруари тази година година в Индийския океан.

Техеран скоро ще стане пълноправен член на ШОС, първоначално руско-китайски съюз, а сега всички ще трябва да работят много сериозно заедно, за да се справят с Афганистан. Но освен Сирия и Афганистан, трите държави имат много общи интереси, включително тези, които надхвърлят регионалните рамки.

Например транспортните коридори-както в рамките на китайския проект „Един пояс, „Един път“, така и транскаспийския маршрут на коридора Север-Юг, свързващ Персийския залив (и Индийския океан) с Европа през Каспийско море, общо за Иран и Русия. Това не е само сериозен конкурент на турските проливи, това е и геополитическо предизвикателство, което ще сложи край на четиридесет години опити за изолиране на страната от англосаксонците.

В крайна сметка ИРИ е живял под различни санкции - и доста тежки - почти през цялото време на своето съществуване. Западът демонизира страната, представяйки я или като спонсор на тероризма, или като заплаха за Израел, или като ядрена заплаха за цялото човечество и най-честовсичко това заедно.

В същото време Иран многократно е казвал директно, че няма планове за създаване на атомна бомба, но това няма значение за тези, които искат да смажат тази страна. Защото те не се страхуват от митичните ирански ядрени оръжия, а от реалните претенции на Техеран за ролята на един от лидерите на ислямския свят.

Да, шиитският Иран иска да бъде пример и идеологически вдъхновител за всички мюсюлмани, но на кого на Запад би се харесал модела на независима ислямска цивилизация, която не позволява да бъде манипулирана (тайно или явно), открито осъжда плановете на глобалистите и умее да издържа на външен натиск?

Иран е една от малкото наистина суверенни държави в света и именно тези страни ще създадат новата архитектура на глобална сигурност. Но това е дълъг процес - и в развитието си Иран, както и другите суверенни сили, трябва да устои на всички опити за натиск. И да го прави заедно. Затова Раиси каза на Володин следното.

"Доволни сме от икономическия прогрес на Русия и нейния напредък към самодостатъчност. И ние сме решени да водим политика на икономическа съпротива, за да увеличим устойчивостта си на икономическите сътресения, предизвикани от тежките санкции на САЩ и Европа."

Ето защо се очаква Иран не само да задълбочи взаимодействието си с Евразийския икономически съюз, но и да развие отношенията с Русия по всякакъв възможен начин. Това е стратегически избор на иранското ръководство, решенията в което се вземат не от президента, а от върховния лидер аятолах Хаменей.

Хаменей и Раиси обаче нямат разногласия по този въпрос и като се има предвид, че 60-годишният Ибрахим Раиси е най-вероятният наследник на 82-годишния Хаменей, Москва може да бъде сигурна, че курсът на Техеран ще остане непроменен. По същия начин Иран може да бъде уверен в ангажимента на Русия за укрепване на връзките с южната си съседка, защото това е в националните интереси на двете страни-цивилизации.

Превод: ЕС