/Поглед.инфо/ На 25 август, почти месец преди парламентарните избори в Руската федерация, председателят на Комисията за защита на държавния суверенитет и предотвратяване на намесата във вътрешните работи на Руската федерация Андрей Климов говори за два подхода, които колективът Западът се намесва в тези избори.
Първият подход е максимално дискредитиране на изборите за Държавна дума, представяйки ги като „фалшифицирани“.
Поради тази причина редица чужди държави и организации взеха решение да не изпращат наблюдатели в Русия. Сред „отказалите“ бяха Бюрото на ОССЕ за демократични институции и права на човека (БДИПЧ), позовавайки се на ограниченията, наложени в Русия поради пандемията. Според заместник-председателя на Съвета на федерацията на Руската федерация Константин Косачов, позицията на Бюрото е намеса във вътрешните работи на Руската федерация, тъй като има опит да се оспорят решенията, взети от Русия, и целта на отказа да се наблюдават изборите означава „да се вдигне шумотевица“.
За сценария на “фалшифицирането “ работят и лъжливи съобщения, които бяха около 10 хиляди през първите два дни от гласуването - 17 и 18 септември. Тиражираха ги известни руски блогъри, както и украински ферми за ботове, за което активно се използваха платформите на “ТикТок”, “Ютюб” и “Телеграм”.
Ако обаче създаването на картина на „фалшификация“ с помощта на лъжи е технология, която е повече или по-малко позната, тогава активното въвеждане на специални приложения, подтикващи избирателя да гласува, може да се нарече новост. Особено като се има предвид, че такива гиганти като “Епъл” и “Гугъл”, позовавайки се на факта, че от тях се изисква само да спазват законите на "родителската" държава (САЩ), до определен момент осигуряваха достъп до приложения, предназначени да повлияят на предизборната кампания през нарушение на руските закони, включително в дните за гласуване. „Предоставихме достъп до приложението “Навални”, специално разработено за провеждане на незаконна кампания в Русия за кандидати, които не са избрани от нашите граждани, гласоподаватели, а всъщност за собствениците на приложенията. Програмата е разработена с участието на чуждестранни граждани, които са пряко свързани с правителствени агенции и специални служби на чужди държави, и се съдържа на сървъри, разположени в САЩ и поддържани от тях. Има основания да се смята, че американските власти стоят зад такава нагла намеса в нашите избори“, казва Василий Пискарьов, председател на комитета на Държавната Дума за разследване на случаите на чужда намеса във вътрешните работи на Русия.
Адвокатите на “Епъл” в диалог с А. Климов се позоваха на установените правила , които се пишат от... “Епъл Дистрибюшън Интернешънъл”. И затова, видите ли, изискването за премахване на приложението от техните онлайн магазини не важи за “Епъл”, тъй като правилата са прерогатива на “Епъл Дистрибюшън Интернешънъл” а не на Генералната прокуратура на Руската федерация, което изисква ограничаване на достъпа до ресурси, свързани с т. нар. Фонд за борба с корупцията, признат в Русия като екстремистка организация.
Нека името ФБК не подвежда читателя - организацията се занимава с начини за смяна на правителството в Русия, включително незаконни.
В крайна сметка и “Гугъл” и “Епъл” премахнаха приложенията, но едва в навечерието на гласуването. Очевидно разработчиците на „правилата“ са осъзнали, че би било трудно да се опровергаят обвиненията за пряка намеса във вътрешните работи на Руската федерация, ако се осмелят да осигурят достъп до агитация за определени кандидати директно по време на изборния процес. Но и това, което е било преди изборите, също е намеса. Както и фактът, че тези приложения работят от чужбина.
Подобна намеса е пряко предвидена от проекта “Умно гласуване” (УГ), чийто „ум“ се състои в това, че фигурите на ФБК “ненатрапчиво“ подсказват и на руския и на чуждестранния избирател за кого да гласуват. Този проект е вграден в приложението “Навални”, а проектът „Гласувайте от чужбина!“, който е тясно свързан с УГ е предназначен не толкова за жителите на Русия, колкото за задграничните руснаци. Неговите администратори признават, че активистите по проекта работят в 45 държави, а в 11 те провеждат екзитполове. А в дните на вота директно призовават да се търсят „препоръки за кандидат“ на уебсайта „Гласувайте от чужбина!“, откъдето води връзка към „Умното гласуване“.
Превод: В. Сергеев