/Поглед.инфо/ След 24 февруари интернет гръмна от шеги, че дипломацията вече не е нужна. „Имам диплома от МГИМО, което означава, че мога да бъда единствено касиер в супермаркет. Защото защо изобщо има дипломати сега, ако всичко се решава от военните.”
Политиката и футболът са два социални феномена, за които всеки знае всичко. Политиката е част от това, което виждаме всеки ден и може би именно ежедневността ѝ създава илюзията за разбиране на всичко. Със същата очевидност, при която след две години започнахме масово да разбираме пандемии, щамове, ваксини и ваксинации, въпреки че през всичките тези години живеехме рамо до рамо със сертифицирани специалисти по инфекциозни болести и вирусолози.
Международните отношения и дипломацията също са пространство на всезнание. Няма нужда да мислите, изучавате, изследвате, събирате бази данни, овладявате нови методи. Достатъчно е всяка вечер да пускате телевизора, от който знаещи хора ще обясняват кой е прав във всеки конфликт и какво искат световните лидери. Всеки, който има телевизор и смартфон, тоест почти всеки, вече може да говори за международна политика. Съмненията не са характерни за широкия читател и зрителя и затова фрази като „Путин ще направи това, защото...“, „Байдън няма да направи това, защото…“ могат да се чуят и четат във всеки диалог.
И освен това какво правят тези дипломати? Работните инструменти на дипломата - мозък, глас и ръце - не предполагат мазоли, сажди и петна, което означава, че тези излъскани лица, добре поддържани длани и добре прилепнали костюми не могат да принадлежат към народа, който работи усилено. Те работят в чужбина, седят в офисите си, подписват документи, а можеха да орат полето близо до Рязан. Освен това те израстват в този техен МГИМО където всеки социален асансьор работи само след обаждания до асансьорния оператор. Колко пъти през годините аз, с много труд попаднал в най-елитния университет в страната, искрено разубеждавах бакалаврите, които се страхуваха от други университети да влязат в магистърската програма на МГИМО: „Нямате нужда от пари и връзки, работете здраво и всичко ще се получи!” Неправилните, но упорити стереотипи както за университета, така и за професията са много по-силни от реалния опит.
Опитайте да използвате инструментите на дипломата. Представете си комуникацията с важен за вас човек в условия, когато нямате статут, който е по-висок, сила, която е по-мощна, пари, които са повече. Представете си, че собствената ви сестра първо е заплюла гробовете на общите ви родители, а след това е взела децата си, които все още са ваши любими племенници, за заложници и заплашва да убие всички. Може да ви е писнало отдавна и да искате да плюеш на всичко и да я оставите да се омъжи за поляка, ако толкова иска да пътува до Европа без виза, но ви е жал за децата. И трябва да общувате. Опитайте се сега да я убедите.
Викащият шеф, свадливата съпруга, самонадеяните деца, властните родители - разбърквайте епитети и съществителни във всякакви комбинации, преминавайки през тези интелектуални упражнения. В един момент ще разберете, че е по-лесно да се измъкнете от комуникацията, да оставите всичко както е, да спрете връзките, да отложите разговора. Вероятно никой няма да умре. Но когато дипломатите спрат да говорят, военните се намесват. В този смисъл слушането на Лавров винаги е много по-добро от слушането Шойгу. Земята е малка планета: докато в Украйна воюваме със САЩ (макар и не директно, а чрез посредници), ние обсъждаме бъдещето на ядреното неразпространение с тях в ООН. Каквото и да се случва в отношенията между нас в конкретни региони на света, "ядреното" е вечната сфера на необходимите преговори. Тоталността на настоящата война със Запада е измамна: обичайните дела няма да се върнат скоро, но нашият век ще види премахването на санкциите, ръкостискането на лидерите на воюващите страни и помирението на враговете. За тези видове мироопазване са необходими дипломати.
Войната е етична анти-норма. Трябва да се предотврати с всички средства. Но войната е историческа норма. Смяната на войната и мира е смяната на деня през нощта. Това е нещо естествено и вечно, докато живеят хората. Дори и да има войни, дипломати са необходими, защото именно те доближават прекратяването на военните действия, понякога не по-малко ефективно от войниците и офицерите. Преговорите, особено тези, които са паралелни с военните действия, винаги са бавен процес. Тихо, за да не навредят, често непублично, без никакви наръчници и подготовка (просто защото има огромно пространство за творчество в разговора с врага), дипломатите опипват тактики, за да изпълнят стратегията, определена от политическите лидер . Нормално общество без ефективна дипломация, но с мощна армия е невъзможно. Мълчаливо и безпомощно, като ням старец с пушка, то стреля по изплашените жени насред селото, но не може да каже какво му трябва.
Има и добри новини. Общественото мнение няма да отнеме професията на дипломатите, както не може да я отнеме и на футболните специалисти. Всеки може да говори за футбол. Да работиш като страхотен нападател или треньор е едно нещо. Докато човечеството не се самоунищожи с глобална война, ще останат велики дипломати - точно като велики играчи и треньори, защото от "обсъждане" до "участие" и от "участие" до "ефективно участие" има огромно разстояние, което може да бъде преодоляно след дълги години, често безкористен труд и загуби, но не и с няколко ежедневни щраквания върху смартфона.
Превод: В. Сергеев
ВАЖНО!!! Фейсбук ни ограничава заради позициите ни! Споделяйте в профилите си, в групите и в страниците и по този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще достигат до алтернативната гледна точка за събитията!?