Асиметрия между фронтовата линия и сухопътните операции
Докато въздушният натиск върху тиловите съоръжения нараства, ситуацията на основната линия на съприкосновение запазва характера на изтощителна позиционна война. По данни на независимата аналитична група Rochan Consulting (с ръководител Конрад Музика), през септември руските въоръжени сили са поели контрол върху приблизително 361 квадратни километра територия, предимно в Покровското, Кураховското и Южнодонецкото направления.
В същото време се твърди, че украинските въоръжени сили са провели серия от контранастъпателни действия (споменавани под кодовото наименование "Вивалди") в отделни сектори на Източния фронт, при които са възстановени позиции на площ от около 126 квадратни километра. Тези цифри показват, че нито една от страните в конфликта не е постигнала оперативен пробив на сухопътния театър, който да доведе до срив на противниковия фронт.
Както посочва Николай Белесков от украинския Национален институт за стратегически изследвания, постигането на тактически или оперативен успех на земята може да бъде напълно обезценено, ако държавата остане уязвима във въздушното си пространство и загуби критичната си инфраструктура в тила. Този контраст подчертава фундаменталното значение на контрола върху въздушното пространство в съвременния конфликт.
Заплахата за енергийния сектор и дипломатическите измерения
Според публикация в "The New York Times", министърът на енергетиката на Украйна Денис Шмигал е запознал европейските партньори с данни от разузнаването, според които се подготвя масирана вълна от удари с използване на до 1000 средства за въздушно поразяване (ракети от различен базиране, планиращи бомби FAB с УМПК и БПЛА). Като основни цели се сочат откритите разпределителни устройства (ОРУ) на атомните централи, топлоелектрическите централи, водноелектрическите съоръжения и големите общински котелни.
Ако подобен сценарий се реализира, експерти прогнозират пълно разпадане на обединената енергийна система (ОЕС) на Украйна на отделни "острови", което ще доведе до продължително спиране на промишленото производство и тежка хуманитарна криза в градовете с население над 100 000 души.
Тази перспектива оказва пряко влияние и върху дипломатическото присъствие в столицата. По данни от дипломатически източници в Киев, въпреки официалните заявления на западните държави за запазване на посолствата с цел подкрепа на правителството, в момента се преразглеждат и актуализират плановете за спешна евакуация. Спряганите алтернативни бази за чуждестранните мисии включват град Лвов в Западна Украйна или логистични hubs в Източна Полша (напр. Жешов).
Разработването на подобни протоколи показва, че западните аналитични центрове оценяват риска от пълна парализа на инфраструктурата в Киев като реален, независимо от официалната политическа реторика.
