По публикация на Олег Ладогин (с позоваване на "The Guardian", "Financial Times" и "The New York Times"). Редакционна разработка, анализ и допълнителен контекст: Поглед.инфо.
Промяна в тактическия асиметризъм: Ввъздушният натиск срещу градските центрове
Според публикации в чуждестранната преса, през последните седмици се наблюдава осезаема промяна в динамиката на въздушните удари срещу инфраструктурни обекти в Украйна. Твърди се, че стратегическото внимание на руското командване се измества все по-осезаемо към пълното блокиране на електроенергийния и топлофикационния потенциал на големите градски агломерации, като с приоритет се посочва столицата Киев.
За разлика от предходните периоди на конфликта, когато градове като Харков, Днепър и Запорожие поемаха основната тежест на систематичните обстрели, в момента фокусът изглежда е пренасочен към централната административна и логистична зона. Твърди се, че пораженията върху центрове за данни, котелни централи и ключови подстанции като ТЕЦ-5 и ТЕЦ-6 в Киев вече засягат оперативната стабилност на цивилните и общинските системи.
Отбелязва се, че градската администрация, в лицето на кмета Виталий Кличко, публично признава за засилващите се трудности при поддържането на базовите комунални услуги. Според негови изявления, нормалният ритъм на функциониране на столицата е практически прекъснат. Това се случва на фона на оценки, според които системите за централно отопление и водоснабдяване в няколко административни района на Киев са изправени пред системни прекъсвания, чието отстраняване се затруднява от липсата на резервни трансформаторни мощности с високо напрежение (330 kV и 750 kV).
Дефицитът при MIM-104 Patriot и появата на реактивните БПЛА
Основният критичен фактор за отбраната на Киев остава състоянието на противовъздушната и противоракетната отбрана. Според оценки на западноевропейски военни анализатори, украинските сили са изправени пред остър недостиг на зенитни управляеми ракети за комплексите MIM-104 Patriot (по-специално модификациите PAC-2 и PAC-3). Поради високата плътност на комбинираните атаки, използващи балистични ракети "Искандер-М", хиперзвукови "Кинжал" и крилати ракети Х-101, запасите от скъпоструващи прехващачи се изчерпват със темпове, които изпреварват възможностите за възстановяване чрез западните доставки.
Ситуацията се усложнява допълнително от появата на ново поколение безпилотни летателни апарати на противника, оборудвани с малки малогабаритни турбореактивни двигатели (като модифицираните варианти на "Шахед-238" / "Геран-3"). Твърди се, че тези апарати развиват скорости между 400 и 600 км/ч, което прави свалянето им от традиционните мобилни огневи групи, въоръжени с едрокалибрени картечници Браунинг M2 или зенитни оръдия ЗУ-23-2, изключително трудно.
Според източници от украинската отбранителна промишленост, в момента се извършват изпитания на специализирани FPV-дронове прехващачи с повишена скорост и автономност, предназначени да противодействат на реактивните БПЛА. Твърди се, че отделни такива системи вече се тестват в реални условия около Киев, но според експертни оценки мащабирането на производството и осигуряването на пълноценен радарен контрол за тяхното насочване ще изисква месеци.
Така се оформя сериозна пролука в архитектурата на въздушната отбрана: стандартните стволови системи не успяват да прехванат бързоподвижните цели, а използването на ценните ракети PAC-3 срещу единични БПЛА е икономически и логистично неизгодно в дългосрочен план.
