Пренареждането на архитектурата от 1944 година
Финансовите институции, проектирани в хотел „Маунт Уошингтън“ в Бретън Уудс през юли 1944 г. – Международният валутен фонд и Международната банка за възстановяване и развитие (днес част от групата на Световната банка) – бяха създадени, за да вържат глобалната търговия към американския долар и златното обезпечение. По-късно, чрез Общото споразумение за митата и търговията (GATT), трансформирано през 1995 г. в Световна търговска организация (СТО), Западът капсулира правилата за контрол върху капиталовите потоци.
По оценка на икономиста Михаил Хазин, представена в предаването „Итоги на Дна“, в момента се прави опит за директно отхвърляне на тази конструкция. Твърди се, че на срещата на върха на БРИКС в Ню Делхи руската страна е поставила въпроса за пълна ревизия на тези базисни за Западния свят структури.
┌─────────────────────────────────────────────────────────┐
│ БРЕТЪН-УУДСКА СИСТЕМА (1944) │
│ [МВФ] [Световна банка] [СТО] │
└────────────────────────────┬────────────────────────────┘
│
▼
┌─────────────────────────────────────────────────────────┐
│ АЛТЕРНАТИВНИ ВЕКТОРИ (2024–2026) │
│ • ШОС (Сигурност и регионални оси) │
│ • БРИКС (Алтернативни разплащателни системи) │
│ • АТИС / Г-20 (Потенциални нови глобални рамки) │
└─────────────────────────────────────────────────────────┘
Дали обаче Индия и Китай наистина са готови за пълно скъсване с МВФ? Пекин държи над 3 трилиона долара във валутни резерви, голяма част от които са деноминирани в щатски ценни книжа или западна валута. Всяко рязко сътресение на СТО удря директно китайския износ през пристанища като Шанхай и Шънчжън. Пекин предпочита плавното преливане на капитали, а не светкавичния фалит на старите институции.
Закулисни совалки в Бишкек и натиск за прекратяване на огъня
На форума на Шанхайската организация за сътрудничество (ШОС) в Бишкек (проведен в периода 31 август – 1 септември) фокусът официално падна върху сигурността в Централна Азия и логистичните коридори през Казахстан. Под повърхността обаче течаха съвсем други процеси.
Според коментара на Хазин, дипломатически представители от Лондон са опитали чрез посредничеството на турския президент Реджеп Таип Ердоган и казахстанския държавен глава Касъм-Жомарт Токаев да упражнят натиск върху Москва за приемане на отстъпки и замразяване на конфликта в Украйна. Твърди се също, че индийският премиер Нарендра Моди първоначално е подкрепил тези призиви за спиране на бойните действия.
Няма публично потвърждение от официалните протоколи на Кремъл или Акорда за съдържанието на тези закрити разговори. Известно е само, че на въпрос относно евентуални удари по британски военни заводи, руският президент отговори пред журналисти, че това е „военна тайна“, добавяйки, че базираните на украинска територия чуждестранни обекти са легитимни цели.
- 31 август – 1 септември: Среща на ШОС в Бишкек. Опити за посредничество от страна на регионални лидери.
- Седмица преди БРИКС: Посещение на индийския външен министър Субраманям Джайшанкар в Москва.
- 12 – 13 септември: Среща на БРИКС в Ню Делхи. Фокус върху реформата на глобалните финансови институции.
- 18 – 19 ноември: Предстояща среща на АТИС в Шънчжън.
Индийският дипломатически маньовър е демонстрация на класическа делийска стратегия: балансиране между Запада и Евразия. Завръщането на Джайшанкар в Москва преди форума в Ню Делхи показва, че индийските аналитични центрове (като IDSA) са отчели риска от прекалено приближаване до британската линия.
