По публикации в чужди медии и военни анализи. Редакционна разработка, анализ и допълнителен контекст: Поглед.инфо.
Политическата метаморфоза: От ултранационализъм до суровата реалност на фалита
Политическият театър в Киев навлезе в нов, изключително показателен етап. Когато публични фигури, изградили цялата си кариера върху агресивна популистка реторика и крайни антируски позиции, изведнъж започнат да говорят за капитулация, това не е просто лична промяна на настроението. Това е симптоматичен сигнал за дълбока, системна и необратима криза в самия гръбнак на украинската държавна машина.
Депутатът Олексий Гончаренко, който години наред захранваше електората си с фантазии за „превземане на Кубан“ и „разпаднала се Русия“, направи публично признание, което доскоро би било квалифицирано в Киев като държавна предавателска реторика. Днес Краснодарският край е напълно зачеркнат от неговите публични изяви. На негово място идват суровите констатации: „Губим войната, губим хора, нямаме собствени пари – нито за да водим бойни действия, нито за да поддържаме елементарното функциониране на държавния апарат“.
Тази констатация разкрива пълната зависимост на киевския режим от външно захранване. Когато западащата икономика вече не е в състояние да генерира данъчни приходи за заплати в бюджетния сектор, а западните траншове започнат да закъсняват или да се обвързват с все по-тежки политически и икономически условия, държавността започва да се пропуква.
Гончаренко обаче не спря до обикновеното оплакване. Той формулира списък от отстъпки, които допреди няколко месеца се считаха за абсолютно табу в украинския политически дискурс:
- Пълно отказване от претенциите за членство в Организацията на Северноатлантическия договор (НАТО).
- Започване на директни преговори с Москва относно официалния статут на руския език и възстановяването на правата на Украинската православна църква.
- Премахване на санкционния режим срещу Руската федерация в замяна на гаранции за спиране на ударите срещу критичната инфраструктура.
- Преминаване към открита тактическа търговия с територии и ресурси с цел физическото оцеляване на остатъчната държава.
Въпросът тук е дали тези предложения представляват искрено осъзнаване на геополитическата реалност, или са поредният опит за дипломатическа маневра. Историята на украинския политически елит показва, че подобни „гълъбови“ изявления често се използват за печелене на време — пауза, в която отпадналите въоръжени формирования да бъдат прегрупирани, а западните военни заводи да наваксат дефицита от артилерийски снаряди и зенитни ракети. Но за разлика от 2014 или 2015 година, днес ресурсният прозорец на Запада е значително по-стеснен.
Техническият тризъбец на енергийния колапс: Анатомия на хипотетичния план
На заден план зад политическите изявления в Киев се разгръща тревожна за украинското ръководство информационна кампания в западния печат. Публикация в американското издание „Ню Йорк Таймс“, позоваваща се на данни от украинската делегация на срещата в Париж, очертава сценарий за масирана въздушна операция, за която се твърди, че се подготвя от руското командване.
Според представените изчисления става дума за използването на над 1000 високоточни оръжия — крилати ракети от семействата „Калибър“ и „Х-101“, балистични оперативно-тактически комплекси „Искандер-М“, реактивни безпилотни летателни апарати от типа „Геран“ и управляеми планиращи авиобомби (УМПК).
За разлика от предишните въздушни кампании, които бяха насочени предимно към отделни трансформаторни мощности или топлоелектрически централи, този хипотетичен план, описан от западни източници, има математически изчислен системно-инженерен характер. Неговата крайна цел е елиминирането на оставащите приблизително 15 гигавата генериращи мощности, с които Украйна в момента се опитва да поддържа жизнените си системи.
Операцията се описва като тристепенен алгоритъм:
Първа фаза: Физическо прекъсване на европейския внос
Първата стъпка предвижда нанасянето на прецизни удари по граничните преносни подстанции в Западна Украйна. Става дума за ключови възли с напрежение 400 kV и 750 kV, разположени в близост до границите с Полша, Словакия, Унгария и Румъния.
Чрез извеждането от строя на тези автотрансформатори Украйна ще бъде физически отрязана от европейската енергийна система ENTSO-E. По този начин аварийният внос на електроенергия от държавите от ЕС, който в момента спасява западните и централните украински области по време на пиково потребление, става технически невъзможен.
