/Поглед.инфо/ Арктика остава в центъра на вниманието на много страни по света, привличайки с колосални природни ресурси, които се крият под арктическия лед и стратегическото ѝ положение. Глобалното затопляне може из основи да промени климатичните условия на Арктика и да я направи много по-привлекателно икономически.

Франция заменя Африка за Арктика?

Освен традиционно заинтересованите от северните територии САЩ и Великобритания, както и неотменимия Китай, дори Франция е готова да се включи в конкуренцията за арктическото пространство. Интересното е, че преди Париж не проявяваше голям интерес към териториите на Арктика, предпочита да отстоява своето политическо и икономическо влияние върху африканския континент и да провежда военни тестове в Тихия океан, по-близо до Антарктида, отколкото до Арктика. Но сега ситуацията се е променила.

Като член на Северноатлантическия алианс Франция очаква като част от НАТО да получи достъп до Северните морета и да започне да действа пълноценно в Арктика. Очевидните арктически амбиции на Франция се потвърждават от военно-техническите решения на Париж. И тези решения последваха малко след есенното арктическо учение „Единен тризъбец“ през 2018 г. САЩ бяха организаторът на ученията, но американското командване много бързо разкри многобройни недостатъци в логистиката на своите въоръжени сили, което направи американските войници изключително уязвими към операциите в Крайния Север.

И така, катапултите на американските самолети не функционират на студа, смазката замръзва в стволовете. Но най-важното е, че американските войници в Арктика вероятно са се чувствали като армията на Наполеон близо до Москва през 1812 година. И ако американската армия, въпреки факта, че САЩ са една от арктическите страни, които имат свои територии в Далечния север, не е готова за военни операции в Арктика, тогава какво да се каже за френските въоръжени сили?

Естествено, неуспешният опит от военни учения е усвоен от американското военно командване и в същото време от военното ръководство на други страни от НАТО. Франция стана една от онези страни-членки на Северноатлантическия алианс, които поеха по пътя на усъвършенстването на военната си техника и въоръжение, за да имат възможност да действат в Далечния север.

Заслужава да се отбележи, че затоплянето наистина се наблюдава в Арктика. Така площта на леда в Арктика през октомври 2019 г. намаля до 5,66 милиона квадратни километра, което е най-ниската цифра в историята на Арктика за последните 40 години. Предишното рекордно ниво все пак беше по-високо с 230 хил. кв. км. В Чукотско море, например, се наблюдава най-ниската степен на морски лед в сравнение с всички регистрирани по-рано.

Тоест средата на Арктика се променя бързо. Случват се трансформации като намаляване на ледената покривка в северните морета, намаляване на нивото на снежната покривка. Ледените покривки се стопяват, а температурата на въздуха в Арктика се повишава почти два пъти по-бързо, отколкото в други региони на планетата.

Подобни промени в арктическото пространство вече не изненадват никого. Глобалното затопляне се ускорява бързо и с него се отварят нови възможности за използване на арктическите пространства. На първо място, Арктика е истинско хранилище на най-ценните природни ресурси, експлоатацията на които все още не е започнала. А Русия ще има повече от достатъчно конкуренти за правото да добива и използва петрол, газ и други природни ресурси на Далечния север, а не само сред най-близките си съседи в северните ширини.

Освен това Арктика е уникална територия, през която минава най-краткият път от Европа до Азия. Суецкият канал, за който и британците, и французите бяха толкова притеснени, е дълъг и неудобен маршрут в сравнение с най-късата арктическа магистрала. Достатъчно е да минете по Северния морски път - и вече си в Китай, Корея или Япония. За европейския бизнес такава артерия е прекрасна морска алтернатива на новия „Голям копринен път“, който беше внимателно съживен от Китай.

Франция играе заедно с Германия ключова роля в Европейския съюз, така че предимствата на евразийската търговия, осигурена от Северния морски път в Париж, могат да бъдат оценени изцяло. И именно за да осигури защитата на своите политически и икономически интереси в Арктика, френското ръководство започва "арктически" да модернизира арсенала на въоръжените сили на страната, предимно кораби на ВМС, самолети и вертолети на ВВС.

Нов хеликоптер от арктически клас

Ясно доказателство за наличието на отворени арктически амбиции във Франция е разработването на най-новия арктически хеликоптер клас X6. Този хеликоптер е положен още през 2015 година. Това е многоцелева машина, предназначена за превоз на 19 пътници и 5 тона товари.

Предимства на хеликоптера са система за електронно дистанционно управление, системата против заледяване. Машината работи на газови турбинни двигатели 2Tech3000. Новият хеликоптер ще може да се движи на 700-800 километра от базата, което ще му осигури много по-голяма независимост от предшественика си, хеликоптера „Супер Пума“, който може да лети на 300-350 км от базата.

Хеликоптерът ще влезе в експлоатация, ако всичко върви според изчисленията на специалистите на „Еърбъс“ през 2020 година. Неговият екипаж ще бъде 2 души. Така новата машина е предназначена за полети при трудни метеорологични условия и, както очакват френските експерти, ще може да работи дори в арктическото пространство.

Но защо Франция се нуждае от Арктика, ако страната дори не се приближава до Арктическите морета? Като начало Франция не е просто член на НАТО, а държава, претендираща за военно доминираща роля в континентална Европа. Френският президент Еманюел Макрон изразява неведнъж идеята за създаване на общоевропейски въоръжени сили, в които Франция да играе ключова роля. Но ако Франция стане военен лидер на Европа, тогава тя ще трябва да се тревожи за сигурността на северните държави на Европейския съюз, които са в относителна близост до арктическите ширини.

Френските подводници вече се движат в Арктическите морета, което също означава, че при определени ситуации Франция може да поиска самолети, способни да работят в Далечния север. Разработката на нов хеликоптер просто показва, че Париж приема тази нужда много сериозно.

Франция също не крие желанието да участва в борбата за арктическите природни ресурси, което също ще изисква определени военни усилия, поне с демонстративен характер. Би било много късогледо от страна на Париж да остане далеч от разделянето на „ледената торта“. В краен случай Франция ще се присъедини към арктическия проект на НАТО и ще използва възможностите на своите съюзници в Северноатлантическия алианс, който включва такива северни държави като Норвегия, Дания (с Гренландия), Канада и Исландия.

Защо Далечният север не е по силите за НАТО?

Арктическите амбиции на европейските държави повдигат логичен въпрос: колко реалистични са шансовете на страните, участващи в Северноатлантическия алианс, по някакъв начин да се установят в Арктика? Като начало такива държави като Дания или Норвегия, които са арктически държави, имат всички възможности за безпрепятствено действие в техните собствени арктически територии.

Но свой Краен Север имат малко европейски държави. Не случайно, например, в Норвегия все по-често казват, че руските действия в Арктика представляват сериозен риск за околната среда. Скандинавските страни, използвайки имиджа си на природозащитници, се опитват с помощта на подобна демагогия да предотвратят руските военни учения в Арктика и развитието на природните богатства на Далечния север.

Ясно е, че нито Норвегия, нито Дания сами по себе си са противници или конкуренти на Русия в Арктика или в друго пространство. Да се говори за конкуренция в Арктика с Дания или Норвегия е просто нелепо. Но тези малки държави следват общата арктическа политика на Запада.

Ако говорим за военно-политическите аспекти на развитието на Арктика, тогава европейските държави просто нямат реални възможности да се противопоставят на Русия в арктическото пространство. Нито Великобритания, нито Франция, да не говорим за Норвегия или Дания, не притежават военния потенциал, който би им позволил да бъдат независими военни играчи в Арктика. Многобройните военни учения, проведени от страни, участващи в Северноатлантическия алианс, само демонстрират неспособност да се справят с елементарните задачи, които руските въоръжени сили отдавна са решили.

Русия, за разлика от европейските държави, има много богат опит във военните учения и военното строителство в Арктика. Всъщност почти цялото арктическо крайбрежие на Евразия се контролира от нашата страна, следователно Северният морски път не може да не премине през териториалните води на Руската федерация. Северният флот на руския флот, въздушно-космическите сили, сухопътните войски - всички видове въоръжени сили на Руската федерация ежегодно усъвършенстват своите умения в Арктика.

На този фон създаването на нов хеликоптер за арктически условия във Франция, може да ни накара да сме нащрек, но нищо повече. Русия разполага с достатъчно сила и възможности, за да защити интересите си в Арктика. Но има едно много голямо „но“ - нашата страна сега има максимални предимства в северните морета, докато арктическите пространства са сковани с лед и е невъзможно да се работи в Северния океан без мощния ледоразбиващ флот, който Русия единствена притежава. Личният състав на по-голямата част от армиите, участващи в Северноатлантическия алианс, не разполага с подходящото ниво на бойна подготовка за операции в арктическите условия и тук става въпрос не само за сухопътните сили, но и за десантчиците, морските пехотинци, специалните части, които в случай на конфликт ще трябва да поемат основното натоварване при военни операции в арктическите ширини.
С по-нататъшното изменение на климата поради глобалното затопляне ситуацията може да се промени. Ледовете отдавна са защитници на северните граници на Русия, но топенето им може да доведе до възможността за безволно корабоплаване в Северния ледовит океан. Освен това военните кораби на чужди държави ще могат свободно да действат в Арктика. Именно далечната перспектива, свързана със затоплянето, носи повишен риск за страната ни.

По този начин Русия трябва да се подготви за конкуренция за Арктика, която ще бъде все по-ожесточена и мащабна, включително от все повече и повече нови играчи: от Франция до Япония, от Китай до Канада.

Превод: В.Сергеев