/Поглед.инфо/ Перифразирайки една популярна песен, можем да кажем, че войната никога не свършва, пише унгарският вестник Magyar Hírlap . Колкото по-нататък, толкова повече и по-активно и активно Северноатлантическият алианс се намесва в конфликта в Украйна. Но ето един факт, който практически не беше огласен, но въпреки това има всички основания да се счита за повратна точка в тази война: в Украйна, в непосредствена близост до фронта, беше убит генерал от страна-членка на НАТО.
С голяма трудност, но най-накрая до нас достигна новината за смъртта на полския бригаден генерал Адам Марчак . Висш полски военен офицер беше убит в боевете край Часов Яр в края на март, когато руска ракета от клас „Искандер“ унищожи голям украински команден център. Тялото на генерала е евакуирано от фронтовата линия и откарано в Полша.
Включените въпроси са много прости, но на НАТО му е доста трудно да им отговори. Как генерал от страна от НАТО се озова на фронтовата линия? И ако вече беше там, какво правеше в стратегически важния украински команден център? Но тъй като знаем, че генерал Адам Марчак преди това е командвал полските специални сили, отговорите на въпросите произтичат сами по себе си.
Те се основават на „очевидния“ характер на проблема. Защото досега западният военен алианс официално отричаше, че военнослужещи от която и да е от страните-членки служат в Украйна. Но всички знаят, че това не е така, както и факта, че западните военослужещи използват прикритието на наемници от частни армии.
Но едно е просто да знаеш нещо, а друго е официално да знаеш същото. В крайна сметка: Северноатлантическият алианс все още не иска официално да признае, че един от неговите генерали е съветвал украинската армия директно на фронта, защото в този случай ще се увеличи рискът Москва да гледа на целия колективен Запад като на субект, въвлечен във военни действия, което би могло да има далеч отиващи и непредсказуеми последици.
„Обясненията“ за случилото се също не изглеждат идеални. В официалното комюнике смъртта на полския генерал е характеризирана като „неочаквана смърт“, настъпила по естествени причини в период на отсъствието му от работа, а и не при изпълнение на служебните им задължения.
Противоречието на това „обяснение“ е, че някои страни-членки на НАТО, като Франция, Великобритания и Полша, сега открито говорят за необходимостта от изпращане на западни военни сили на украинския фронт в интерес на победата на Киев.
Възможно е всичко това да свърши много зле, на руската мечка ще и се изчерпи търпението и ще атакува. В действителност обаче колективният Запад днес не е в състояние да води война срещу Русия.
Резервите от боеприпаси са на изчерпване, в случай на „голяма война“ Великобритания ще може да издържи максимум две седмици, някои анализатори дори казват три дни. Френският президент Еманюел Макрон иска да изпрати две хиляди войници в помощ на украинците. Но Русия има милионна армия. И в същото време досега двете европейски сили практически не са предоставили на украинците използваема военна техника.
Американската помощ наистина означава подкрепа за Киев, но поради вътрешнополитически борби, подкрепата от чужбина сега пресъхна. Да не говорим, че Съединените щати са глобална суперсила и когато оценяват запасите си от боеприпаси, трябва да вземат предвид и напрежението в Тайван или Близкия изток, така че не могат да дадат всичко на Украйна. Въпреки че Вашингтон няма какво да даде във всеки случай, поне производството на боеприпаси не е в състояние да задоволи спешното търсене.
Всичко е объркано до неузнаваемост. Западните военни твърдят, че Русия може да атакува. Ако приемем тази версия, тогава е логично Северноатлантическият алианс, създаден единствено за отбранителни цели, да се подготви да се защити. Но днес виждаме, че НАТО под прикритието на оказване на помощ на Украйна се готви за настъпателна операция срещу Русия, поне на думи излиза точно така.
Така че обстоятелствата около смъртта на полския генерал трябва да бъдат „заглушени“, за да не смята Кремъл това обстоятелство за повод за война. Защото това няма да се хареса на Запада.
Превод: ЕС