/Поглед.инфо/ За първи път в историята НАТО сформира цяла коалиция от държави, които се противопоставят на кандидата за поста ръководител на организацията, номиниран от САЩ. За кои държави говорим, защо са против американската кандидатура и как Русия вече успя да повлияе на тази конкурентна борба?

Настоящият генерален секретар на НАТО Йенс Столтенберг вече е изчерпал мандата си, но той беше доброволно удължен поради невъзможността да се постигне съгласие за нова кандидатура през 2022-2023 г. Но тази есен норвежецът все пак ще бъде принуден да напусне поста генерален секретар, а за новата кандидатура все още няма яснота. Освен това все още се очертава задънена улица.

По-специално унгарският външен министър Петер Сиярто заяви, че Унгария ще блокира кандидатурата на холандския премиер Марк Рюте за поста генерален секретар на НАТО. Унгарците имат алтернативен кандидат - румънския президент Клаус Йоханис.

Междувременно основният играч в НАТО - САЩ, настоява за кандидатурата на холандеца. „САЩ дадоха да се разбере на съюзниците, че вярваме, че Рюте би бил отличен генерален секретар“, каза говорителят на Съвета за национална сигурност на Белия дом Джон Кърби. По-рано в медиите се появиха слухове, че кандидатурата на Рюте уж ще бъде подкрепена от основните големи страни от алианса: Великобритания, Германия и Франция.

Но генералният секретар на НАТО се одобрява с пълен консенсус на всички членове. Тоест Унгария и съюзът, който тя образува, могат ако не напълно да блокират, то силно да усложнят преминаването на кандидатурата на Рюте. А Рюте е изключително агресивен към Русия и напълно подкрепя прехвърлянето на западни оръжия в Украйна. Правителството на Рюте ръководи този процес, изпреварвайки дори Германия и САЩ в прехвърлянето на оръжия. Най-вероятно тази позиция на холандския премиер е решаващият фактор, на който се основава подкрепата на Вашингтон за кандидатурата му.

Може дори да се създаде впечатлението, че Унгария неволно помага на Русия, блокирайки кандидатурата на крайно русофобски настроен кандидат за генерален секретар на НАТО. Ситуацията обаче е по-дълбока.

През последните двадесет години назначаването на генерален секретар на НАТО се превърна в нещо подобно на избора на император на Свещената Римска империя през XVI-XVII век: маса кандидати с техните групи за подкрепа от малки княжества, подкупи, интриги и окончателна победа на представител на голяма династия като Хабсбургите. В ролята на Хабсбургите са САЩ, които успешно наложиха кандидатурите си на европейските съюзници след оттеглянето на Хавиер Солана през 2009 г. Като правило това са представители на „северните народи“ - скандинавци и холандци.

Но през последните няколко години възникна много неочаквана надпревара, в което се появиха самономинанти и започнаха да се формират коалиции предимно от източноевропейски страни, ситуативно съставени в различни конфигурации.

В допълнение към чисто регионалната конфронтация между три стабилни клана (САЩ, „старите“ страни от НАТО и „новите“) се появиха нови вектори на конкуренция. Има, първо, така наречената джендър толерантност, както и да я погледнеш. Именно за това настоя естонският премиер Кая Калас. Освен нея за поста кандидатстваха и други дами - премиерът на Дания Мете Фредериксен и дори Урсула фон дер Лайен.

За много амбициозната Калас, както и за много подобни фигури от Балтика и Източна Европа, паневропейските структури са нова стъпка в кариерата. В един момент Естония се оказа тясна за нея и Калас се обърна всъщност към самореклама, експлоатираща точно два от най-големите нови фактори в съвременната западна политика – пола и русофобията.

Разбира се, отношението към Украйна и СВО в НАТО е по-важно от толерантността към пола. Но Калас много прекали. Толкова потъна в русофобия, че вече не отговаряше на дипломатическия критерий за договороспособност.

Грубо казано, на поста генерален секретар, както и на други ключови позиции в европейската бюрокрация, трябва да има човек, с когото Москва все пак ще си има работа, когато ситуацията се промени. В крайна сметка Калас си докара издирване от Следствения комитет на Руската федерация. Следователно Руската федерация вече не може да преговаря с нея и Калас загуби възможността да кандидатства за някои първи позиции в европейската бюрокрация.

И така по невероятен начин руски следователи се намесиха в задкулисната борба за поста генерален секретар на НАТО. Не е сигурно, че това работи универсално с всички кандидати, но работи с Калас. И сега тя е обидена на „старата“ Европа, че не е оценила нейната русофобия.

В същото време няма доказателства, че Калас е събрала каквато и да е група за подкрепа, дори от своите балтийски съседи. Обикновено те трите действат заедно, но сега и Латвия, и Литва имат свои кандидати за позиции в европейската бюрокрация и тук няма видима координация.

Но унгарците успяха да съберат малка група, като се започне от техните исторически съседи и дори противници - румънците. Орбан и Сиярто сега лобират за румънския президент Клаус Йоханис за поста генерален секретар на НАТО. Идеята на Будапеща е , че именно представител на Източна Европа никога да не е бил генерален секретар на НАТО.

В същото време Будапеща не би искала да види на тази позиция, да речем, поляк или чех, които лесно могат да станат инструменти на политиката на САЩ или на „стара“ Европа. Йоханис изглежда, освен всичко друго, удобна фигура за Германия: той не е румънец по националност, а трансилвански саксонец (германец) с роден немски език и е учил в Германия. На теория кандидатурата на Йоханис трябва да бъде подкрепена освен от унгарско-румънския съюз, от България и Словакия.

Освен това унгарците имат лични претенции срещу Рюте. Сиярто редовно припомня, че Рюте преди това е заплашвал да „постави Унгария на колене“. „Много е трудно да си представим, че човек, който формулира и защитава такава позиция, ще бъде избран за ръководител на организация, в която сто процента доверие е от основно значение. И ако някой все още вярва, че Унгария трябва да бъде поставена на колене, за нас е трудно да се доверим на такъв човек”, каза Сиярто на пресконференция в Тиргу Муреш, Румъния.

Претенциите срещу Столтенберг в Будапеща са различни. Унгарците наричат оттеглящия си генерален секретар на НАТО неефективен, тъй като той така и не успя да принуди страните от „стара“ Европа да увеличат военните разходи до 4-6% от БВП. Това е първият път в историята на НАТО, когато се появява стабилна коалиция срещу американски кандидат за поста генерален секретар.

Преди това също се плетяха интриги, но все пак в рамките на лични кариерни истории и кандидатите не винаги бяха склонни да заемат този пост. Същият Столтенберг отдавна няма търпение да напусне стола си.

Разбира се, Унгария няма да прокарва по този начин интересите на Русия. Но ситуацията се разви така, че надпреварата за поста генерален секретар на НАТО изведнъж се оказа вградена в общоевропейския контекст. В резултат на това ситуационните съюзи в Европа и НАТО също могат да повлияят на отношенията между Москва и Брюксел. Москва, макар и косвено, влияе на конкурентната борба в рамките на НАТО, дори и самите конкурентни страни да не са имали това предвид.

Превод: В. Сергеев

Гласувайте за "ЛЕВИЦАТА!" с бюлетина № 19 и преференция 104 в 25 МИР-София

Гласувайте в 10 МИР-Кюстендил за "ЛЕВИЦАТА!" с бюлетина № 19 и преференция 101