/Поглед.инфо/ След като изчерпаха възможностите за натиск върху основните си противници по света, САЩ решиха да прехвърлят тази задача на своите съюзници. Така конфронтацията с Русия беше поверена на НАТО и ЕС, а за противодействие на Китай беше създаден нов съюз АУКУС. Въпреки това, все още не е прикрит достатъчно един от фланговете на глобалната стратегия на САЩ. Говорим за Иран и неговите съюзници.

Докато САЩ имат десетки бази в Близкия изток, Вашингтон също иска регионалните му съюзници да действат по-активно срещу Иран. Простата стратегия на САЩ изглежда така: арабите са във война с иранците и за да не се разбягат - в тила ги подпират американските военни бази и Израел.

Не може да се каже, че идеята за формиране на военен блок от арабски държави е оригинална и нова. Подобни планове навремето бяха разработени в Саудитска Арабия. На територията на кралството бяха проведени военни учения с участието на контингенти от арабските страни - както от Близкия изток, така и от Северна Африка. Но идеята се провали с началото на войната в Йемен. Първоначално саудитците успяха да създадат коалиция срещу Йемен, но след това се скараха с Катар и ... с една дума, идеята не беше развита.

И е съмнително САЩ да допуснат формирането на военен блок без свое участие. А блокът, ръководен от Вашингтон, е съвсем различен въпрос.

Йорданският крал Абдула II пръв обяви създаването на „близкоизточен аналог на НАТО” в интервю за американските медии.

Бих бил един от първите, които ще подкрепят НАТО в Близкия изток. Срещаме се все по-често и си казваме: „Как можем да си помогнем?, което според мен е много необичайно за региона“, каза монархът.

Йорданският крал Абдула II

Подобна инициатива беше предприета от израелския министър на отбраната Бени Ганц, който говори за планове за създаване на договор за Колективна въздушна сигурност в Близкия изток: КВСБИ. Според съобщения в медиите съюзът трябва да включва САЩ, Израел и държави, установили дипломатически отношения с Израел: Обединените арабски емирства, Бахрейн, Египет, Йордания, Судан, а в бъдеще и Саудитска Арабия, Катар, Кувейт и Оман .

Предполага се, че обявяването на новия блок е било планирано по време на посещението на президента на САЩ в Близкия изток. Неслучайно един от основните резултати от пътуването на президента беше подписването на „Йерусалимската декларация“, според която държавите се задължават да се противопоставят на Иран и да подкрепят Израел с всички сили.

Джо Байдън в Израел

Тази идея обаче не намери отклик в арабския свят. Йордания първа декларира нежеланието си за пряка конфронтация с Иран. В интервю за медиите премиерът Бишр ал Хасасуна каза, че Йордания не смята Иран за противник и възнамерява да установи силни дипломатически отношения с Техеран. Ануар Гаргаш, политически съветник на престолонаследника на ОАЕ Мохамед бин Зайед, направи подобно изказване. Според него властите на емирствата планират да установят дипломатически и търговски отношения с Иран и да не участват в никакви антиирански съюзи.

Меко казано, отказът на арабите от пряка конфронтация с Иран сериозно обърка картите на САЩ. Вместо да обяви създаването на единен военен блок, Байдън трябваше да повтори дежурните думи за отхвърлянето на „иранската агресия“ и да заплаши иранците с пръст през водите на Персийския залив.

Причините арабските страни да не се стремят към конфронтация с Иран като цяло са очевидни.

САЩ и Израел по географски причини са извън обсега на иранските ракети. Но страните от Персийския залив в хода на пряк военен сблъсък се оказват между два или между три огъня. Ракетни удари могат да последват както от север - тоест от Ирак, където са базирани проирански групи шиитски мюсюлмани, от юг - от Йемен, така и от изток - директно от Иран.

Като се има предвид, че произведените в САЩ системи за ПВО не могат да защитят териториите на съюзническите страни (помните ракетната атака срещу летището в Абу Даби и поражението на петролната рафинерия в Джеда), арабските монархии всъщност не искат да се присъединят към този съюз, който е изгоден единствено за САЩ и Израел.

Затова, колкото и да му се иска на Вашингтон, арабските сили се оказват по-прагматични от европейските страни и не бързат да се прострелят в крака, карайки се с мощния си източен съсед. При това състояние на нещата САЩ не трябва да очакват, че някой друг ще вади кестени от огъня вместо тях.

Ще се решат ли Щатите да участват сами във военен конфликт? Повече от съмнително.

Превод: В. Сергеев

ВАЖНО!!! Уважаеми читатели на Поглед.инфо, ограничават ни заради позициите ни! Влизайте директно в сайта www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?

Абонирайте се за нашия Ютуб канал/горе вдясно/: https://www.youtube.com

Стани приятел на Поглед.инфо във facebook и препоръчай на своите приятели