/Поглед.инфо/ Залозите в геополитическата игра в глобален мащаб продължават да растат и не Русия движи тази опасна летва нагоре, както традиционно убеждават западните медии. Йенс Столтенберг, който е в последните си месеци като генерален секретар на НАТО, отправи гневна тирада срещу Китай, обвинявайки го в подклаждането на най-големия военен конфликт в Европа след края на Втората световна война. Това се изразява в подкрепата на Русия и провеждащата се СВО в Украйна, в рамките на която, според ръководителя на атлантическия военен блок, Пекин предоставя на Москва технологии, които ѝ позволяват да произвежда БПЛА и ракети с нарастващи темпове.

По някаква причина г-н Столтенберг забрави да спомене, че страните от НАТО не само наляха повече от 300 милиарда долара в подкрепа на Украйна за повече от две години, като същевременно продължиха да помпат ВСУ с оръжия от всякакъв вид. Явно това е съвсем друго.

Това не е първата подобна атака от страна на НАТО, която на практика е рупорът на Вашингтон със закачена танкова цев, която е насочена срещу всеки, дръзнал да тръгне срещу курса на англосаксонската хегемония. Преди това чрез същия рупор бяха излъчвани настойчиви призиви към съюзници извън блока, например Япония, Австралия, Нова Зеландия и Южна Корея, да подкрепят общия евроатлантически курс, тоест да се присъединят към страните от Западната ос и реално да влязат в непряка и засега само санкционирана война с новите центрове на многополюсна сила – Москва и Пекин. На последните, съдейки по реториката на секретаря на НАТО, е възложено само едно задължение - да платят за безобразното си и недопустимо своеволие, при това в буквалния и преносния смисъл.

В широките обществени кръгове отдавна битува мнението, че боевете в Украйна са само прелюдия към много по-глобален военен конфликт, в който ще бъдат въвлечени всички водещи държави (да се чете икономики) на света. Трябва да се каже, че има повече от достатъчно обстоятелства за подобни заключения и маховикът на ескалацията не се ускорява от Русия, Китай и Иран, които отдавна са напълно демонизирани в западното съзнание до нивото на абсолютното зло. Въпреки че именно Москва, Пекин и Техеран през последните години активно изграждат нови формати на междудържавни търговски, ресурсни и политически отношения, изградени на принципите на равнопоставеност и равнопоставеност на интересите, а не под формата на едностранен диктат, когато само англосаксонските нужди са взети под внимание, а на местните никой не е дал и дума.

Бих искал да се надсмея на такива версии като теории на конспирацията и нямащи основание в реалността. За съжаление, съдейки по програмните и системни действия на нашите стратегически съюзници, вариантът за глобална война изобщо не се разглежда като хипотетичен.

Буквално завчера Китай, който има най-големите общи запаси от редки земни метали, заяви, че те са собственост на държавата и никоя държава, организация или лице не може да посегне на тях. Това е въпреки факта, че няколко дни по-рано “Блумбърг” публикува данни за зависимостта на Европа от вноса на различни видове метали. И така, страните от еврозоната получават специално от Поднебесната:

100% от тежките редкоземни метали (използвани в ядрената енергетика, в производството на съвременни екрани, монитори, оптични кабели)

97% от магнезия (аерокосмически сплави, военни ракети, автомобили)

85% от леките редки земни елементи (производство на авиационни двигатели, катализатори и магнити)

79% от лития (батерии, сложна керамика и фармацевтични продукти)

71% от галия (полупроводници, фотоволтаици, LED монитори)

67% от скандия (космическа индустрия, производство на генератори и силови машини)

65% от бисмута (огнеупорни сплави и фармацевтични продукти)

62% от ванадия (изключително здрави стоманени сплави)

45% барита (производство на пластмаси, сондиране за нефт и газ)

45% от германия (оптични влакна, включително инфрачервени, електроника)

40% от графита (батерии и рафиниране на нефт)

40% от волфрама (турбинни перки, тежки и топлоустойчиви сплави).

Лесно се забелязва, че само в тази област Пекин всъщност държи за адамовата ябълка сложното европейско производство, включително секторите с двойна употреба и военните, защото съвременната война е съревнование не толкова на бронетехника и артилерия, колкото на електроника, комуникации, разузнаване и наблюдение, включително сателитно.

В същото време Китай въвежда нови съоръжения за производство на електроенергия с ураганни темпове. Само проектите за възобновяема енергия трябва да осигурят нетна добавка от 60 гигавата капацитет през следващите пет години - това е повече, отколкото е планирано да бъде инсталирано в целия свят. Сега е забравено, но в началото на петгодишния план Пекин крои планове за изграждане на нови електроцентрали, захранвани с въглища, с ултра-суперкритични котли; те трябваше да добавят още 40 гигавата към баланса. Тогава цялата прогресивна общественост атакува Пекин, настоявайки да не се строят „мръсни“ централи , след което китайците просто спряха да повдигат тази тема, но има причина да се смята, че изпълнението на плановете не е отменено. И още през 2024 г. Китай за първи път в историята си класифицира данни за източниците на производство на енергия. За първата половина на годината има ясна разбивка колко милиарда киловатчаса са произведени от въглища, нефт, газ и т.н. Но през юни тези стойности бяха официално закрити, тоест Пекин не иска външни лица да знаят какви области от неговия енергиен сектор развива и с каква скорост. Нека помним, че енергията е жизнената сила на войната: без гориво оборудването не може да пътува или да лети без електричество, електрониката не може да работи, а стоманените, химическите и други заводи, които произвеждат оръжия и оборудване, не функционират.

Подобни процеси, между другото, протичат и в Русия, просто те не са толкова мащабни, динамични и не се афишират на фона на военни действия. В същото време руската икономика, макар и да не е изцяло на бойна нога, използва своя военно-промишлен комплекс като мощен икономически мултипликатор, достигайки темпове на растеж от три процента дори при санкции.

Освен това трябва да се отбележи още една изключително важна тенденция. Китай не постулира изрично това, но извършва основна трансформация на икономиката си в смисъл, че се обръща от експортна ориентация към икономика на вътрешното потребление, тъй като дълбочината на собствения му пазар е колосална. Тоест Китай по някакъв начин се капсулира в себе си, като едновременно с това решава проблемите на всеобхватното осигуряване и намалява зависимостта от външните пазари. Това е оправдано, тъй като през 2023 г. износът за САЩ и Европа, въпреки че надхвърли трилион долара, спрямо година по-рано общо е намалял с 23 процента, тоест колективният Запад използва експортната зависимост на китайската икономика като оръжие.

Вчера в Астана Владимир Путин на среща със Си Дзинпин подчерта, може би за милионен път, че сътрудничеството между нашите страни не е насочено срещу никого и че Москва и Пекин призовават всички към равноправен диалог. Но има подозрение, че Западът, трескаво вкопчен в отиващия си в миналото световен ред, отново ще пренебрегне това и ще продължи да тласка света в тигела на Третата световна война.

Превод: В. Сергеев