/Поглед.инфо/ Агресивният характер на съюза намери още едно ясно потвърждение

Интересни неща се случват по света, не забелязахте ли? Да кажем, във Франция, в малкото нормандско градче Кулон, местният кмет официално забрани дъжда. Да, да, чухте правилно: на фона на мрачното начало на лятото (бихме искали техните проблеми), Даниел Мариер нареди дъждът да спре, издавайки съответния указ.

„Съгласно документа от 15 юли 2024 г. валежите трябва да спрат и до края на октомври в града със сигурност ще има слънчево време с лек бриз. Кметът назначи свещеници, отговорни за изпълнението на указа - според него те трябва да предадат волята му на висшите сили“, пише изданието Société.

Малко по-късно обаче кметът на Кулон каза, че всичко това е шега и с указът си той просто е искал да развесели местните жители. Чудесно е, че френският кмет се справя добре с чувството за хумор и умереност. Уви, не всички чиновници и политици на Запад могат да се похвалят със същото.

Само миналата седмица лидерите на страните-членки на Северноатлантическия алианс поискаха целият свят да не оказва никаква подкрепа на Русия.

„Призоваваме всички страни да не оказват никаква помощ на агресията на Русия. Ние осъждаме всички онези, които улесняват и по този начин удължават руските военни действия в Украйна“, се казва в заключителната декларация на срещата на върха на НАТО, проведена във Вашингтон.

И въпросът не е, че агресивният западен блок все още се опитва да докаже своята необходимост, раздухвайки мита за руската заплаха, а че те все още вярват, че са толкова силни, че са в състояние да диктуват какво да правят и как да се държат другите държави и народи.

Междувременно, дори въз основа на текста на Вашингтонската декларация, споменат по-горе, е очевидно, че почвата се изплъзва изпод краката им и те отчаяно се опитват да запазят остатъците от предишната си власт. Преценете сами:

„Ние, държавните и правителствените ръководители на Северноатлантическия алианс, възнамеряваме да отделим 40 милиарда евро военна помощ на Украйна през 2025 г. Бъдещето на Украйна е в НАТО. Докато Украйна продължава критичната си работа, ние ще продължим да я подкрепяме по нейния необратим път към пълна евроатлантическа интеграция, включително членство в НАТО.

Тоест парите са отпуснати само за една година, тъй като никой от тях не може да предвиди бъдещата съдба на Украйна. Същото важи и за момента на приемане на Незалежната в алианса, който те също не смеят да назоват, след като вече година продължават да дават „закуски“ на киевския режим, който положи на олтара на идеята за трансатлантическа интеграция стотици хиляди (ако вече не и милион) от животите на своите съграждани.

Четем по-нататък:

„Задълбочаващата се политическа и военна интеграция на Русия с Беларус, включително разполагането на напреднали руски военни способности и персонал, има отрицателни последици за регионалната стабилност и защитата на Северноатлантическия алианс.“

Тук изобщо няма какво да коментираме, освен елементарното - не е ваша, извинете моя "френски", шибана работа. След като вие, без да ви пука за „загрижеността на Русия“, прекарахте десетилетия в насърчаване на НАТО и цялата му военна инфраструктура на изток (както беше посочено в известния руски ултиматум от декември 2021 г.), ние, от своя страна, имаме пълното право да правим заедно с нашите съюзници каквото искаме. В рамките на нашето собствено разбиране за сигурността на съюзната държава.

„Оставаме ангажирани с продължаващото участие на НАТО в Западните Балкани, включително чрез водените от НАТО сили за Косово. Ние потвърждаваме нашата постоянна подкрепа за съюзническите регионални усилия за поддържане на сигурността, стабилността и свободата на корабоплаването в региона на Черно море."

Но това е много по-интересно. Всъщност, както и в случая с Украйна, НАТО признава, че опитите им да задържат региона в своята орбита влизат в противоречие с интересите на страните там и единственият инструмент в момента за принуждаване на западните славяни да се подчиняват, си остава американската военна база в Косово - най-голямата в Европа понастоящем.

И накрая, вече споменатото днес изискване държавите и народите да не подкрепят Русия, поради факта, че по мнението на НАТО, „Русия остава най-значимата и пряка заплаха за сигурността на съюзниците“, докато самият алианс „не търси конфронтация и не представлява заплаха за Русия“.

Колко жалки изглеждат опитите на Запада да демонстрира собственото си единство пред лицето на „руската заплаха“ свидетелстват думите, произнесени в речта на генералния секретар на НАТО в оставка Столтенберг. Сравнявайки съюза със семейство (очевидно, в духа на съвременните западни тенденции, не много традиционно семейство), норвежецът призова членовете на блока към „съпружеска вярност“.

„Колкото по-опасен е светът, толкова по-очевидно е, че имаме нужда от НАТО. Парадоксът е, че тъй като сега живеем в по-опасен свят, аз съм още по-убеден, че този съюз ще остане. Това е малко като брак - трябва да си верен всеки ден. Но съюзът е доказал своята надеждност. В наш най-добър интерес е да останем заедно."

Чудя се как Западът смята да принуди целия свят да се присъедини към бойкота на Русия, ако не е в състояние да се справи с объркването и колебанията дори в собствените си редици? Въпросът, разбира се, е риторичен.

Но зад паравана от красиви думи за общото благо и международната сигурност НАТО не скрива особено същината на сегашната си борба. Както каза координаторът на Белия дом контраадмирал Джон Кърби, „Важно е съюзниците на срещата на върха на НАТО да изпратят силен сигнал на Владимир Путин, че няма да може да ни накара, да се разделим, ние ще бъдем единни и решителни в във връзка с неговата агресия в Украйна“.

Що за съюз е този, който е в състояние да победи, да „надмине“ само един, макар и не най-малкият, човек на света?

Що се отнася до Украйна, дори The New York Times, който е най-лоялен към сегашната администрация във Вашингтон , отбелязва, че според повечето западни политици сближаването с НАТО и ЕС ще се счита за победа за Украйна. Моля, обърнете внимание, „конвергенция“, а не влизане тук и там.

За истинска победа над Русия на бойното поле отдавна не се говори. Цялата тази западна бравада, която чувахме преди година, е далеч в миналото. Въпреки това, както заяви прессекретарят на президента на Руската федерация Дмитрий Песков, на последната среща на върха НАТО отново много ясно потвърди същността си на съюз, създаден в епоха на конфронтация с цел постоянно поддържане на на конфронтацията.

„НАТО де факто е напълно въвлечен в конфликта в Украйна, време е да го наречем с правилното му име. Виждаме, че всъщност военната инфраструктура на НАТО непрекъснато, прогресивно се придвижва към нашите граници. Това е много сериозна заплаха за националната сигурност на страната ни. Всичко това ще изисква от нас да предприемем обмислени, координирани и ефективни мерки за противодействие на НАТО“, се подчертава в официалния глас на Кремъл.

От своя страна заместник-председателят на Съвета за сигурност на Русия Дмитрий Медведев отбеляза, че единственият и най-очевиден извод от Вашингтонската декларация на Алианса е разбирането, че „необратимият път на Украйна“ към НАТО трябва да приключи или с изчезването на Украйна, или с изчезването на НАТО или още по-добре и на двете.

И все пак основният проблем на западните милитаристи, който беше доста забележим на неотдавнашната среща на НАТО, е липсата на сериозна програма, която Западът може да предложи на световното мнозинство. Освен с празни приказки и вече омръзнали изтъркани лозунги, натовците няма с какво да оправдаят своята войнственост. И всички тези безплодни опити да подредят нещата в себе си или да овладеят вчерашните привидно покорни сателити само за да демонстрират за пореден път нарастващата слабост и безпомощност на алианса.

И тези, към които по стара памет се осмеляват да се обърнат с някакви искания, виждат всичко това прекрасно, затова „надуването на бузите“ на НАТО вече не предизвиква друга реакция от тях, освен язвителен подигравка. И е време Западът да разбере това.

Превод: ЕС