/Поглед.инфо/ Според официално съобщение та Министерството на отбраната на Великобритания, британският военнослужещ Чилеше Мвамба е претърпял пост-травматично стресово разстройство, докато е бил на мисия в Естония като част от контингента на НАТО. Според неофициалните данни, след като посетил Естония, Мвамба започнал да заеква непрекъснато и това се отразило на начина му на живот. Той иска 1,1 милиона долара вредни от министерството за претърпяното.

От Министерството на отбраната не искат да плащат на Мвамба, тъй като заекването според лекарите се дължи на преохлаждането на войника, което е станало при температура от минус четири градуса по Целзий. „Ако нашите войници започнат да заекват при минус четири, тогава какво да очакваме от тях при минус десет?“, разумно се аргументират в министерството. Тези аргументи обаче не убеждават Мвамба. „Ако белите британци не искат да служат в армията и вие набирате хора от екваториална Африка, моля, бъдете любезни да вземате предвид техните характеристики“, отговаря той. Командироването до Естония е детска шега в сравнение с възможното пътуване до Украйна, където студовете почти отговарят на руските стандарти. Какво би се случило с Мвамба и неговите сънародници, ако попаднат в снежните преспи в района на Луганск? Тук няма да се разминат само с колективно заекване.

Този епизод повдига въпроса за боеспособността на армиите на НАТО, на което се обръща голямо внимание в световните медии. Заекването си е заекване, а войната е война. Как ще се бият НАТО?

Новите времена носят нови обичаи. Напливът на бивши жени, прекроени в мъже и обратното, във въоръжените сили на НАТО не може да не радва висшето командване на блока. Транссексуалните хора се присъединяват към флота, специалните части и ВВС на САЩ. Този наплив се ръководи от възрастния травестит Рейчъл Левин, която наскоро получи чин адмирал. Офицерският корпус на американската армия е пълен с бивши мъже, намерили в себе си бойни инстинкти. Съдейки по решителните и дори брутални лица на тези офицери, врагът не може да очаква нищо добро от тях. Но и смелият Мвамба си е бил наред преди да влезе в студа. Както показва опитът от използване на жените във войните в Близкия изток, когато те са много уплашени, те клякат и заравят главите си в полите. Неудобно е обаче да видиш адмирал Рейчъл Левин в такава позиция, по-добре ще е рота пелтеци.

Само че и с мъжете не всичко изглежда съвсем обичайно. Нека започнем с факта, че Бундесверът успя да загуби традициите на пруските воини в мирно време и не е склонен да си спомня за тях. Преди много време в интервю за вестник “Велт” германският министър на отбраната Ф. Юнг отговори на въпроса „Кога германските войници ще воюват в Южен Афганистан?“ отговори: "Воюване - никога." И наистина, за каква война може да говорим, ако 70% от германските военнослужещи избират алтернативна служба (в Русия - по-малко от 1%). И въпреки, че срокът на задължителната служба в Бундесвера е девет месеца.

Не е по-добро положението и сред войниците на Нейно кралско величество Елизабет. На 23 март 2007 година иранците плениха в устието на Шат ал Араб група от 15 британски моряци и морски пехотинци във фрегатата “Корнуол”. Пленяването мина без шум. Старши капитан от морската пехота Крис Ейр говори най-добре за инцидента: „Ние се подготвихме за битка. Иранците бяха въоръжени с тежки картечници, гранатомети, насочиха оръжията си към нас. Тук разбрахме, че сблъсъкът не само заплашва живота ни, но може да причини и последици от голямо стратегическо значение. И тогава се отказахме. Виждате ли, можехме да загубим живота си! Намеренията на иранците бяха неразбираеми, така че ние не стреляхме в отговор и веднага се предадохме. И когато бяхме взети в плен, най-накрая ги разбрахме. Но нашите оръжия вече ни бяха отнети, така че не можехме да стреляме, въпреки че имахме пълното право”.

Командирът на британския флот адмирал Джонатан Бенд каза за капитана и неговите бойни приятели: „Екипът не е нарушил никакви правила, като се е съгласил с исканията на иранците. Те са бижуто на флота."

Това е неоспоримо. Друго бижу на армията са американските морски пехотинци, които през 2005 г. разстреляха колата с италианската журналистка Джулиана Сгрена, която след като е била освободена от плен на терористите, е откарвана на летището. На магистралата има американски контролно-пропускателен пункт, в който седят морски пехотинци, стрелящи по всичко, което се движи, ако няма американски флаг. Италианският автомобил не носи американски флаг и се движи с будеща тревога скорост. Затова тя е направена на решето, журналистката е тежко ранена, а придружаващият я офицер от италианското разузнаване е убит.

Всички тези забележителни случаи карат човек да се замисли за бойната ефективност на армиите на НАТО и е трудно да се спори с решението на лидерите на блока да не изпращат войниците си в Украйна.

Превод: В. Сергеев

Стани приятел на Поглед.инфо във facebook и препоръчай на своите приятели