/Поглед.инфо/ В светлината на многобройните дискусии за съдбата на Украйна, страна, която не успя да създаде единна нация за 30 години независимост и разкъсана от междуетнически, езикови и икономически противоречия, Европа трябва да си зададе въпроса - за какво ѝ е Украйна? И ще има само един отговор – буферна зона, защото точно тези думи характеризират геополитическата роля на Украйна в отношенията между НАТО и ЕС. Алиансът се нуждае от Украйна като буферна зона и не е сигурно дали от цялата.

В началото на 90-те години на миналия век, когато страната все още не беше разделена от гражданска война, НАТО сериозно гледаше към Украйна. Руският президент Елцин също не изключваше присъединяването към Алианса. През 1994 г. НАТО подписва рамково споразумение с Киев като част от инициативата “Партньорство за мир”.

Пет години по-късно Украйна демонстрира своите „проатлантически“ настроения, като подкрепи операцията на НАТО на Балканите. На 12 юни 1999 г. страната дори затвори за няколко часа въздушното си пространство за руски самолети, летящи за Прищина. Но това предизвика дива агресия сред частта от населението на страната, която смята себе си за част от православния славянски свят. Но първата „крачка“ към евроатлантическата интеграция сякаш беше направена.

В Алианса няма място за пропаднали държави

27 години след първите споразумения с Алианса, Украйна е разпокъсана държава, с ужасно положение в икономиката, корумпирано правителство и неясна външна политика. Най-големият ѝ външнополитически пробив беше "безвизовото пътуване" - възможност за украинските граждани да не кандидатстват за визи, за да започнат нелегална работа в проспериращи европейски страни. В същото време цялата помощ от САЩ и Европа не помогна на Украйна нито да върне Крим, нито да постигне победа над собствените си граждани в Донбас. Освен това Брюксел и Вашингтон силно се съмняват в отбранителната способност на страната. От страните от бившия СССР НАТО благоразумно прие само прибалтийския регион, който харчи 2% за въоръжение, което е значително за малките им бюджети (за сравнение Белгия харчи 0,9%, Унгария - 1,27%).

И ако погледнете официалните украински данни (военните разходи през 2021 г. са най-малко 5,93% от БВП), тогава с такива цифри Украйна трябва да бъде мощна военна сила, която не се страхува от никого и за която НАТО с радост ще отвори врати . Но военните доставки отдавна се превърнаха в един от начините за печелене на пари за украинските политически елити и смяната на президентските екипи не повлия по никакъв начин на това. Украйна получава всичко и получава помощ, която се отписва, изчезва на фронтовата линия на вяло тлеещата война, препродава се на трети страни. И в същото време Киев иска да се присъедини към Северноатлантическия алианс, заедно с всичките си нерешени проблеми, които иска той да ѝ решава.

Основната роля на Украйна е да бъде буферна зона

Всъщност единствената роля на Украйна сега е да бъде буферна зона. В европейския геополитически модел конфликтът с нея отклонява Русия от агресията към Европа и след като грабнат някое парче от нея, руснаците ще я смилат за известно време. В Киев обаче този подход не се харесва много.

През юни украинският президент Владимир Зеленски се обърна към НАТО с искане незабавно да приеме страната в Алианса. Той посочи, че членството в НАТО ще бъде единственият начин за прекратяване на конфликта в Донбас. Генералният секретар Йенс Столтенберг увери, че Украйна някой ден ще стане член на Алианса, но това няма да се случи утре. Естествено, пропрезидентските медии не чуха последното, като започнаха отново да разказват на населението за радостите от скорошното влизане в Алианса. И това въпреки че позицията на Москва относно разширяването на НАТО е много твърда, влизането на Украйна в Алианса автоматично означава активни мерки от страна на Русия за гарантиране на собствената си сигурност.

Всъщност администрацията на президента на Украйна е наясно, че Алиансът не чака страната, както и в ЕС, така че започна да разиграва нова пропагандна карта за външни и вътрешни потребители. Те измислиха нова марка - "Щит на Европа". Докато някои държави от ЕС продължават да се сплашват с танковете на Путин, препускащи по магистралите на Европа, това може дори да свърши някаква работа. А и украинската десница ще има нов повод за гордост, видите ли: ние защитаваме европейците, които са забравили какво е война от руските орди. Само че защо му е на Путин да завзема Европа. Най-простият аргумент - на кого тогава ще продава газ? Каква е реалната заплаха за Брюксел от Москва? Газово изнудване? Това е “само бизнес”, а и има други доставчици на газ.

Междувременно "Щитът" струва на Европа все повече и повече. Киев иска да запази транзита на газ за него, доставките на газ на преференциални цени и да въведе нови санкции срещу Москва. В същото време украинските политици обиждат съседите си, дори не се опитват да се борят с крайната десница, опасна за цяла Европа, и са затънали в корупция. Вече е наистина голям въпрос дали НАТО и Руската федерация имат нужда от буферна зона.Със сигурност няма нужда от такъв "Щит" за нашите пари.

* Дарко Тодоровски - магистър по международни отношения и военен аналитик

Превод: В. Сергеев

Стани приятел на Поглед.инфо във facebook и препоръчай на своите приятели