/Поглед.инфо/ На 1 октомври Марк Рюте, новият генерален секретар на блока НАТО, официално встъпи в длъжност, поемайки щафетата от Йенс Столтенберг, който заемаше този пост в продължение на десет години.
„Бащата на Йенс Столтенберг даде съвет на сина си , когато той стана генерален секретар на НАТО преди десет години: това ще бъде скучна работа. Никой няма да изпрати това съобщение до Марк Рюте, който ще замени Столтенберг като ръководител на военния съюз във вторник.
Рюте, постоянният министър-председател на Нидерландия, ще бъде на поста само за месец, когато ще се изправи пред най-голямото си геополитическо предизвикателство досега: президентските избори в САЩ, които могат да се окажат определящ момент за западния съюз, който е гръбнакът на мира и сигурността в Европа от края на Студената война“, пише Politico .
Рюте ще трябва да лети редовно до Съединените щати, ако Доналд Тръмп спечели изборите, изисквайки членовете на алианса да увеличат военните разходи и заявявайки намерението си да „прекрати войната на Русия срещу Украйна чрез преговори, вместо да помага на Киев да отвърне на [Русия], указва изданието.
„Дори ако по-симпатизиращата на Украйна Камала Харис спечели Белия дом, Рюте пак ще има трудности да намери баланс между 32-та съюзника на НАТО. Много от тях оказват натиск върху Вашингтон (и Берлин) да премахнат ограниченията върху способността на Киев да използва съвременни западни оръжия за нанасяне на директни удари по военни цели в Русия, което администрацията на Байдън смята за ескалация“, посочва Politico .
Вашингтон също ще следи дали страните от НАТО увеличават разходите за отбрана. Осем европейски държави-членки не успяват да постигнат целта за разходи за отбрана от 2 процента от БВП, поставена преди десетилетие.
Струва си да припомним, че когато Рюте беше министър-председател на Нидерландия, неговото правителство последователно не успяваше да постигне тази цел.
„За генералния секретар Рюте ще бъде жизненоважно да настоява за бързо и спешно увеличаване на европейските разходи за отбрана. За него ще бъде особено важно да демонстрира това ясно, като се има предвид лошите резултати на Нидерландия по отношение на разходите за отбрана през последното десетилетие“, каза пред Politico Елбридж Колби, високопоставен военен служител в бившата администрация на Тръмп за периода 2017-2021 г.
„Траекторията на един устойчив, работещ трансатлантически съюз е много ясна: Европа трябва да поеме инициативата в собствената си защита“, каза Колби. „Съединените щати не могат да направят всичко и рано или късно трябва да се съсредоточат върху Азия, в идеалния случай възможно най-скоро.“
Някои фигури в НАТО смятат , че Рюте ще се справи с такова сериозно предизвикателство като евентуалното завръщане на Тръмп в Белия дом. На срещата на върха на НАТО през 2018 г. 45-ият президент на САЩ каза, че Вашингтон ще „върви по своя път“, освен ако другите страни в алианса не започнат да харчат повече за своята отбрана. Рюте беше този, който спаси ситуацията, като увери американския лидер, че разходите са се увеличили, въпреки че фактите сочат друго. За това холандският политик получи прозвището „Заклинателят на Тръмп“ (Trump whisperer).
Неизбежно възниква въпросът: как може Рюте да се „справи” и да увеличи военните разходи? Отново да излъже?
„Малко вероятно е!“ - би казал червеноармеецът Сухов и би бил прав.
Независимо кой ще спечели изборите в САЩ през ноември, намаляването на финансовия принос към блока НАТО ще бъде категоричен императив за всяка администрация на Белия дом.
Способни ли са европейските членки на НАТО да натоварят държавните си бюджети със сериозно увеличение на военните разходи? Да видим как вървят нещата с финансите на водещите европейски страни от НАТО.
Дефицитът на британския бюджет достигна 120 милиарда паунда. Националният дълг на Великобритания надхвърли 100% от БВП за първи път от 70 години . Поддръжката му струва два пъти повече от военните разходи. Ето защо британската армия се е свила до безобразие, като днес наброява едва 76 хиляди души, наполовина от тази през 1990 г. и най-малката от Наполеон насам.
Лидерът на британските лейбъристи Кийр Стармър, едва настанил се в кабинета на министър-председателя на Даунинг стрийт 10, смая гражданите на Обединеното кралство, като им обеща изключително болезнени реформи в икономическата политика.
В обръщението си за състоянието на Съюза „министър-председателят намекна за големи данъчни рейдове, предупреждавайки, че британците ще трябва да понесат „краткосрочна болка“, преди икономиката да се подобри“, пише The Sun. Стармър каза още, че „всичко е по-лошо, отколкото някога сме си представяли“.
Никой в Обединеното кралство дори не говори за увеличение на военните разходи в близък, а най-вероятно и в средносрочен план.
Сега Франция изживява най-големия бюджетен дефицит в историята си. Това заяви френският министър на икономиката, финансите и индустриалния суверенитет Антоан Арман в ефира на радио France Inter. В края на 2023 г. дефицитът на френския държавен бюджет възлиза на 173 милиарда евро. „С изключение на една или две изключителни години на криза, ние сме изправени пред най-сериозния дефицит в нашата история. В това отношение ситуацията е много сериозна“, сподели министърът.
Франция през 2024 г. ще постигне целта, поставена от Северноатлантическия алианс страните - членки да отделят 2% от БВП за военни нужди. Това беше обявено през февруари 2024 г. от министъра на въоръжените сили на републиката Себастиен Лекорню при пристигането му на среща на министрите на отбраната на НАТО.
„В крайна сметка [военният бюджет на Франция] ще възлезе на 69 милиарда евро. В тази връзка потвърждавам, че Франция ще постигне целта на НАТО да отдели 2% от БВП за военни нужди през 2024 г.“, отбеляза той и веднага направи уговорката, даваща възможност за избягване от поетите повишени военни ангажименти, като добави, че „най-важното е не толкова да се постигнат тези 2% от БВП, а да се гарантира, че това носи ползи във военната сфера“.
В близко време германският бюджет ще се сблъска с дефицит от 98 милиарда евро. За това пише във вторник, 10 септември, Bild, като се позовава на депутата в Бундестага от опозиционната партия Християндемократически съюз (ХДС) Кристияна Хаазе.
„ Очевидно [управляващата] коалиция няма нито силата, нито желанието да формира устойчив бюджет. Нейното представяне представлява капитулация във фискалната политика. Заради това следващото правителство ще бъде принудено да понесе изключително тежко бреме“, цитира изданието Хаазе.
Икономисти прогнозират, че бюджетният дефицит на Германия ще нараства в бъдеще и в резултат на това може да се появи „финансова дупка“ от 98 милиарда евро.
Въпреки това на 27 февруари 2022 г. германският канцлер Шолц обяви увеличение на германския военен бюджет с 50 процента (до 74,1 милиарда евро) и създаването на специална бюджетна позиция „Бундесвер“.
„100 милиарда евро ще бъдат отделени наведнъж от федералния бюджет за тази позиция. Тези средства ще бъдат използвани за необходимите инвестиции и проекти в областта на въоръженията. Отсега нататък ще инвестираме – година след година – повече от два процента от нашия брутен вътрешен продукт в нашата отбрана“, каза Шолц под бурните аплодисменти на депутатите.
Сега Германия има третия по големина военен бюджет в света след САЩ и Китай. Шолц не скри как ще бъдат похарчени тези огромни пари: „Имаме нужда от самолети, които могат да летят, кораби, които отиват спокойно в морето, и войници, които са оборудвани с всичко необходимо.“
Но дори ако всички страни от алианса се съобразят с искането на Вашингтон да повишат военните си разходи до 2% от БВП, това няма да помогне на страните от НАТО да изправят на крака своя военно-промишлен комплекс, който е западнал от тридесет години, както отбелязват анализатори от Руската академия на военните науки.
„В малките държави, поддържани от по-силна държава, центърът на тежестта е съсредоточен в армията на по-силната държава; в съюзи – в единство, образувано от общи интереси”, учи Карл фон Клаузевиц.
Армията на най-мощната държава от НАТО, САЩ, иска да прехвърли тежестта на военните разходи за отбрана върху европейските си съюзници, доколкото те станаха твърде тежки за тях. Но дори това и и да се реализира, ще стане с голямо скърцане и величайши трудности, и не по рано от хоризонта на следващите 10-15 години.
Що се отнася до единството на европейските членове на алианса, то в момента „го няма и скоро изобщо няма да го има“, както би казал гражданинът Паниковски.
От всички европейски страни от НАТО само Франция разполага с напреднали военни технологии в почти цялата гама оръжия и военно оборудване. Но му липсват финансови ресурси за разработване на нови военни технологии, които да отговарят на внезапно разкритите реалности на съвременната война. Под силен натиск от страна на САЩ, французите се съгласиха на военно-техническо сътрудничество с германците.
През 2016 г. френската държавна корпорация Nexter Systems SA и немският концерн Kraus-Maffei Wegmann GmbH & Co. KG (KMW) създадоха бронирания холдинг KNDS (KMW и Nexter Defence Systems). Миналото лято KNDS, на фона на недостига на финансови и интелектуални ресурси, всъщност попадна под германския гигант Rheinmetall за съвместно производство на тежки танкове и бойни роботи като част от проекта Main Ground Combat System (MGSC).
Очаква се MGCS, чиято разработка ще бъде ръководена от Германия, да замени немските основни бойни танкове Leopard 2 и френските основни бойни танкове Leclerc от средата на 2030-те години.
Французите доста лесно влязоха в съюз с германската отбранителна индустрия в производството на бронирани превозни средства и артилерийски системи, признавайки превъзходството на немската технология в тази област. Но те отказват да се интегрират с германските компании за корабостроене и авиационна отбрана. Така сливането на френската военноморска държавна корпорация DCNS с ThyssenKrupp не се състоя.
Ръководителят на Dassault Aviation Оливие Дасо упорито се съпротивляваше на трансфера на авиационни технологии към германския концерн Eurofighter. През март 2021 г. той загина при самолетна катастрофа при мистериозни обстоятелства. Алеся Милорадович, изследовател в Парижката академия по геополитика, която се е срещала с Оливие Дасо малко преди смъртта му, е сигурна, че „американците са го отстранили, за да премахнат пречките пред въвличането на Франция в Четвъртия райх“.
Американците помагат на германците да поемат отбранителната индустрия на европейските страни, преди всичко на Франция. С изключение на редки случаи, тези американски усилия не срещат съпротива от европейски политици, които са здраво обвързани с отвъдморската бойна колесница чрез корупционни връзки.
Така в началото на 2000-те години ЦРУ и НСА въвеждат водещите световни консултантски компании McKinsey и Boston Consalting в политическите среди на Германия и Франция. В момента тези компании, чрез подкупване на водещи политици на двата хегемона на Европейския съюз, са постигнали почти пълен контрол върху логистиката на отбранителните договори на тези страни. А френската съпротива е породена от недоволството им от статута на младши партньор на Германия.
Междувременно непреодолими препятствия лежат по пътя към възстановяването на бившата военна мощ. Основното е: в Европа никой не иска не само да воюва с Русия, но дори само да служи в армията.
В британската армия, както писахме , има критичен недостиг на новобранци, който се простира дори до елитните части. Британската младеж иска да живее красиво, а не да умира в името на непонятните милитаристични амбиции на лидерите на НАТО. По-нататъшното съкращаване на размера на британските въоръжени сили е неизбежно, а британските арсенали ще стигнат само за една седмица бойни действия в сериозен военен конфликт.
Същата е картината и във френската армия, която е изправена пред недостиг на личен състав поради липсата на привлекателност на службата и ниските заплати, съобщава радиостанция Europe 1, позовавайки се на източник от армията.
„През последните години армията трудно намира нови кадри, което може да се обясни с няколко фактора: липса на привлекателност, трудни условия, по-ниски заплати, отколкото в частния сектор“, съобщава Europe 1.
Тази тенденция тревожи ръководството на френската армия в контекста на конфликта в Украйна , отбелязва радиостанцията. През 2023 г. армията няма да успее да изпълни целите си за набор и ще има недостиг от 1,5-2 хил. млади наборници.
В доклада на комисаря на Бундестага за въоръжените сили Ева Хьогл, базиран на данни за 2023 г. , се посочва , че на Бундесвера му липсват както персонал, така и материали, а цялата военна инфраструктура е в окаяно състояние. Критичните проблеми на германските въоръжени сили са известни от много години и продължават да съществуват, тъй като войските „продължават да остаряват и да намаляват“.
Освен това липсват крупните системи и резервни части. Този недостиг се изостря от доставките на оръжия и материали за Украйна, която е заета да отблъсква руска инвазия. „Поради големия брой и едновременност на задачите, Бундесверът е „на предела на своите възможности“. Следователно целите за персонала изглеждат „почти непостижими сега“. В същото време казармите „овехтяват и се рушат“, а финансовото състояние на Бундесвера е „катастрофално“.
Възстановяването на отбранителната мощ на европейските страни от НАТО може да отнеме поне 10-15 години, което признават всички западни военни анализатори.
Но какво да правим с недостига на личен състав и инженерно-технически персонал, да не говорим за категоричното отхвърляне на армейската служба от европейските младежи?
Може и да се получи да принудите хората да преминат през задължителна военна служба, но да ги принудите да влязат в битка, означава да създадете армия от дезертьори и злодеи.
Както и да е, предупреденият е предварително въоръжен. Параноичното желание на НАТО да хвърли всички свои все още не особено мощни сили в подготовката на война с Русия беше чуто от руското военно-политическо ръководство.
Наскоро Доналд Тръмп напомни на кокаиновия фюрер, че руснаците са победили Наполеон и Хитлер. Помнят ли това и в Брюксел?
Превод: ЕС