/Поглед.инфо/ „Аз искам да узная мислите на Бог.
Всички останали неща са детайли.“
Албер Айнщайн

В тази статия предлагам една гледна точка в защита на необходимостта от изучаване в училище на Религия, в частност Християнство. В подкрепа на това, завършвам с 37 мисли на неоспорими авторитети в човешката история.

Религия (religio) означава връзка. Връзките са най-същественият фактор за стабилността на системата. Всичко е система и тя е толкова силна, колкото силни са връзките. За да се анализира, строи, поддържа или изменя една система е нужно да се вземат предвид всички нейни елементи и връзки. Тъй като системата се състои от видими и невидими елементи и основният ѝ закон е законът на привличането /гравитацията/, игнориране на един елемент или неглижиране на една връзка, най-малкото, ще направи анализа неточен, а може и да разгроми самата система. Видимо, има умове, които много добре разбират, че унищожението на връзките е унищожение на самата система.

Обществото, разбира се, също е система и тя е толкова слаба, колкото слаби са връзките в него. В този смисъл, ако се въведе в училище изучаване на Религия, в частност Християнство, младите хора ще имат възможността да осъзнаят, да научат и да приложат именно най-важните системни знания, които така или иначе не се преподават. Ще научат, че и видимото, и невидимото правят цялото, че без здрави връзки с невидимото, видимото се обезсмисля. С предмет Религия, в частност Християнство, в училище децата ще могат да си обяснят, защо обществото страда и ще получат познания как да го поправят. Не е случайност, нито изостаналост фактът, че по време на Възраждането в българските училища се преподава „Закон Божии“. Божият закон, десетте Божии заповеди, ако се спазват, дори елиминират нуждата от друго законодателство. Те ни вменяват свобода, като се подчиним единствено на Господа, нашия Бог; уважение към родителите, което е тънката червена линия на приемствеността и кръговрата; обичта към ближния, която е светлината в деня и пътят към развитието; непосегателство към чуждия живот и вещи, което е границата на нашите и чужди свободи.

Изучавайки Религия, в частност Християнство, или „Закона Божии“, децата и онези възрастни, които са го пропуснали или го пропускат, ще осъзнаят греха, като основа за деградация и най-голям риск за собствената ни същност - душата. Въпреки вижданията на някои хора, че грях не съществува, че злото е неевалюирало добро, а може би и поради тях, изучаването на седемте смъртни гряха в училище много ясно ще посочи перспективата, в която се развива сегашното общество и перспективата, в която може да живеем без греха. От системна гледна точка, ако елементите на системата са подготвени, тази перспектива ще е в ръцете на многото, които изграждат системата, а не в ръцете на малкото, които я манипулират.

В наши дни, похотта, първият смъртен грях, стана държавна политика на множество западни държави с въвеждане на джендаристко образование още от детската градина. Увлечени от модата, политическата идеология и внушенията на киното и шоу бизнеса, множество човешки живота пропаднаха и пропадат.

Чревоугодничеството, вторият грях, е икономическа и фармацевтична политика. Производството на огромни количества храна изисква химия и ГМО. Рекламите ни внушават нуждата да ядем. Магазините ни привличат по всякакъв начин. Децата пълнеят, възрастните също. Цената на чревоугодничеството е дискомфортът на дебелото тяло, сриване на психиката, болести, доктори , хапчета, фармация. Разбира се всичко това от другата страна на баланса е печалба за производители и търговци, които също страдат от лоша храна, болести, фармация и т.н.

Алчността, грях номер три, е почти узаконен с икономическия ръст. Няма нищо на света в естествено състояние, което само да расте. Така и икономическият ръст е невъзможно само да расте. Растежът идва от излишната консумация, която води до проблеми с екологията, здравето, психиката, увеличение на цените, заплатите и инфлацията. Икономиките не са базирани на естественото, затова вместо достатъчно, произвеждат излишно, но заради алчността, то все не е достатъчно.

Леността – този грях се упражнява от всички. Уж сме създадени по образ и подобие на Бога, а повечето от нас не искат да творят. Стига ни възможността да пазаруваме в мола и да оставим там заплатите си, получени, в повечето случаи, за някакви абсолютно ненужни за красотата и живота неща. Изкуственият интелект ни предлага да станем още по-мързеливи. Новата степен мързел вероятно ще ни превърне от роби на бюджета, магазина и комуналните фирми в салата.

Гневът, следващият грях, е там където няма любов, където не обичаме ближния си и почти не обичаме себе си. Гневът е в политиката, обществото, дома, фирмата, училището. Децата се бият, карат, възпроизвеждат целия гняв прожектиран от филмите и игрите. Това информационно съдържание тече от телевизорите (с благословията на СЕМ) и от телефоните заедно с добрите неща и постига пълно хомогенизиране на информацията, така че изчезват критериите за добро и зло, грозно и красиво. Днес всичко е нормално и най-нормално е да крещим, да се бием , да се мразим, да се убиваме и да искаме „мир чрез сила“.

Грехът завист е обобщението на горните грехове. Поставени в среда на наложена алчност, чревоугодничество и похот, ние вече сме толкова лениви и гневни, че не можем да прозрем смисъла на нашето съществуване като хуманни същества, призвани да творят красота. Затова претендираме и искаме още и това, което не е наше, и още.

И накрая, стигаме до най-висшия грях – гордостта, „моят любим грях“, както казва Ал Пачино в ролята си на Луцифер във филма „Адвокат на дявола“. Горделивият човек смята, че е повече от Бог, че няма Бог, че няма грях, че всичко е измислица и той човекът е този, който ръководи събуждането и заспиването, този, който контролира и командва системите. Без уважение, без връзка с Бога – с центъра, без връзка с другите хора – с другите елементи на системата, горделивият е само атом с нулева валентност1, реещ се в нещото на временното и нетрайното.

Толкова за греховете, поддържани на държавно ниво, които никога не биха били разбрани от децата ни, ако специално не ги учим да ги разпознават. Затова, ние, или повечето от нас, в ролята си на деца, родители, учени, служители, работници, общественици и християни, трябва да търсим начин да направим света по-красив, по-мъдър, по-спокоен, по-обичащ, по-духовен, по-смислен. Нужно е да се стремим към по-силна връзката с Бога, за да са чисти елементите на обществената система и да са красиво и силно свързани в своето цяло. Това са искали и повечето светли умове на този свят, останали във времето и пространството като непреодолими човешки авторитети. Те са ни завещали не само открития, с които светът е прогресирал до тук, но и вярата в Бог, уповаването в него и нуждата да не спираме да изучаваме още от детските си години религията – връзката с Божествения невидим свят и Божиите закони .

В подкрепа на нуждата децата да изучават Религия, в частност Християнство, в училище и за информация на онези, които са на противното мнение, по-долу споделям мислите на част от най-просветените човешки умове, събрани от Тихомир Димитров в антологията2 „50 нобелови лауреати и други велики учени за вярата си в Бога“3. Струва ми се, че тук ще намерите най-добрите аргументи, защо децата да изучава религия и в училище.

Вдъхновено и ползотворно четене!

Готфрид Лайбниц: „Сами по себе си силата и знанието са съвършени и дотолкова, доколкото принадлежат на Бога, те нямат граници.“

Стивън Хокинг: „Трудно е да се обсъжда произхода на Вселената, без да се спомене идеята за Бога. Моята работа върху произхода на Вселената е на границата между науката и религията.“

Албер Айнщайн: „Науката без религията е осакатена, религията без науката е сляпа.“

Андре-Мари Ампер: „…В действителност, всички тези науки не са нищо друго, освен пълна суета…Работи за духа на твоето религиозно просвещение!“

Бенедикт де Спиноза: „Всичко, което съществува, съществува в Бога; и извън Бога нищо не може нито да съществува, нито да бъде разбрано.“

Франсис Бейкън: „Когато човешкият ум разглежда разпръснатите причини на нещата, той може да остане при тях и да не отиде по-надълбоко, но когато види, че те са ясно свързани помежду си и образуват верига, тогава той непременно ще се обърне към Провидението и Бога.“

Джон Мот: „Най-голямото нещастие в историята на Християнската църква е фактът, че днес християните са се отдали на егоизма, на материалния разкош, на апатията и примитивните идеали. …тази парализираща деградация постепенно ще ни унищожи. “

Теодор Рузвелт: „Безбожното общество – обществото, в което хората се отричат от своите религиозни потребности и дори се подиграват с тях, е обречено на стремглаво падение.“

Александър Солжиницин: „Хората, забравиха Бога, ето защо ни сполетя всичко това.“

Георг Хегел: “В Християнството всеки отделен човек е цел на Божията милост и аз като такъв имам безкрайна ценност.”

Херман Хесе: „Християнството – не просто проповядваното, а истински изживяното Християнство – беше най-мощната сила, която ме формира и ме създаде. “

Томас Хобс: „Всичко, което е необходимо за спасението ни се съдържа в тези две неща: вяра в Иисус Христос и подчинение на Божия закон.“

Томас Елиът: „Аз не вярвам, че културата на Европа би могла да оцелее, ако Християнската вяра изчезне.“

Георг Хегел: „Едва в Християнската религия се появява учението, че пред Бог всички хора са равни, защото Христос ги е освободил чрез свободата на Християнското послание.“

Рабиндранат Тагор: „Ето крайната цел на нашето битие, която не бива никога да забравяме: „Красотата е истина, истината е красота.““.

Мартин Лутър Кинг: „Човекът, който мрази, не познава Бог, а човекът, който обича, притежава ключа, който отключва портите към смисъла на цялото съществуване.“

Имануел Кант: „Чрез изпълнението на великия план на нашето спасение, Библията ни разкрива целия ужас на нашата греховност и цялата дълбочина на нашето падение. Библията е най-ценното съкровище, без което аз щях да бъда в жалко положение.“

Николай Коперник: „Кой – след като е изследвал с прилежно съзерцание нещата, които са установени по най-съвършения ред и са управлявани от Божието Провидение – не би прогледнал за това, което е наистина добро, и не би се възхитил на Твореца на всички неща, в Когото е цялото щастие и всяко благо?“

Йоханес Кеплер: „Тъй като по отношение на Природата ние астрономите сме свещеници на Всемогъщия Бог, ние не бива да мислим за славата на своя интелект, а трябва да мислим единствено за славата на Бога. “

Иска Нютон: „Аз непоколебимо вярвам, че Библията е Слово на Бога, написано от боговдъхновени мъже и я изследвам всеки ден.“

Михаил Ломоносов: „Природата е в някакъв смисъл Евангелие, което гръмко проповядва творческата сила, премъдрост и величие на Бога. И не само небесата, но и земните недра проповядват Божията слава. “

Блез Паскал: „Религията е достойна за уважение, защото познава истинската същност на човека и е достойна за любов, защото му обещава истинско щастие. Нека се отнасяме със съжаление спрямо невярващите. Те и без това са нещастни, щом не вярват. Не би трябвало да ги хулим. Нека поне да научат каква е религията, срещу която се борят, преди да я нападат.“

Леонардо да Винчи: „Вие мислите, че тялото е едно прекрасно творение. Но в действителност то е нищо в сравнение с душата, която го населява. Душата е творението на Бога.“

Исак Сингер: „Но в действителност какво представлява свободният избор? Всъщност той е свободата да изберем между доброто и злото. Ако го нямаше злото, нямаше да я има и свободата на избора.“

Сьорен Киркегор:“…ние искаме заедно с Твоите избраници (великите умове) да свидетелстваме, че Ти си винаги същият , същият всемогъщ Бог, Който изпитва духа на човеците в битката, същият Отец, без чието знание нито едно врабче не пада на земята.“

Чарлз Дарвин: „Аз никога не съм бил атеист и никога не съм отричал съществуването на Бога.“

Иво Андрич: „Всички , които страдат и умират за своите истини, са едно с Бога и човечеството и са наследници на вечността, съществуваща само за вярващите и страдащите…“

Жан-Пол Сартър: „Аз мисля, че не съм просто продукт на случайността, че съм само една частица прах във Вселената, аз чувствам, че съм някой, който е бил очакван, създаден, планиран. Накратко аз съм едно същество, което само един Творец би могъл да постави тук; и тази идея за творческа ръка се отнася за Бог. “

Фьодор Достоевски: „Ако Бог не съществуваше, всичко щеше да е позволено.“

Джон Лок: „Така сигурно е, че има Бог, както е сигурно, че противоположните ъгли , образувани от пресичането на две прави линии, са равни.“

Жан- Жак Русо: „О, съвест, съвест, Божествен инстинкт, безсмъртен глас на небето! Ти си сигурен водач на хората, които са простосмъртни и невежи, но все пак разумни и свободни.”

Франсоа Мориак: „Духовната нечистота ни отделя от Бога. Духовният живот се подчинява на закони, които са също толкова реални, колкото и законите на физичния свят.“

Лудвиг Витгенщайн: „Да вярваме в Бог означава да разбираме въпроса за смисъла на живота…да осъзнавам, че фактите в този свят не са краят на всичко. Да вярваме в Бог означава да осъзнаваме, че животът има смисъл.“

Джордано Бруно: „Бог- този всепотенциален Ум – наистина ще ни изпрати мъдростта, но каква? …само такава, каквато е разбираема за нашия човешки ум, който живее тук – в сянката на светлината. “

Луи Пастьор: „Колкото повече изучавам природата, толкова повече се удивлявам на творенията на Бога. Науката отвежда хората по-близо до Бога.“

Хенри Сенкевич: “Където започва Християнството, там свършва римското господство, свършва Рим…разликата между победителя и победения, между богатия и бедния, между господаря и роба, свършва всякаква власт, свършва цезарят, законът и целият ред …и вместо него идва Христос и …милосърдие, и доброта, неприсъща на хората и чужда на нашите римски инстинкти… ” (Хенри Сенкевич, Que Vadis,стр. 237)

1Нулева валентност е метафора за пълна невъзможност да се свържеш с нещо цяло.

2 Тихомир Димитро, 50 нобелови лауреати и други велики учени за вярата си в Бога, Рекламно издателска агенция Селeктра, 2006, Варна

3 50 Нобелови лауреати и други велики учени за вярата си в Бога | webstage.bg