/Поглед.инфо/ Активизирането на поредния етап от руско-украинския конфликт през 2021 г. е част от глобалното преразпределяне на силите в света, като големи и средни играчи се опитват да си изградят собствени сфера на влияние. Разбира се, най-драстичният сблъсък за влияние ще бъде между основните трима играчи – воденият от САЩ Западен блок, Русия и Китай. Глобалното превъзходство на САЩ намалява и международните отношения навлизат в начален етап на действително многополярен свят, който се характеризира с голяма доза несигурност и рискове от драстична ескалация на напрежението в различни точки на света.

Конкретно Украйна се превърна в обект на сблъсък между две концепции за глобалното разпределение на силите – западна и руска. Северното Причерноморие е един от районите в Евразия, където тече особено активна борба политическо надмощие, тъй като регионът има огромно значение за геополитическите планове на Запада (на първо място САЩ) от една страна, и на Русия от друга. Макар че струпването на руски войски по украинската граница започна още в началото на 2021 г., а повишаването на напрежението между Москва и Киев беше обсъдено и по време на срещата между Байдън и Путин в Женева през юни с. г., в действителност изтеглянето на САЩ от Афганистан беше изтълкувано в Москва като сигнал за слабостта на световния хегемон и то беше едно от основните обстоятелства, които подтикнаха Русия да ескалира напрежението с Украйна в опит да извлече определени политически дивиденти. За първи път след разпадането на Съветския съюз Руската федерация иззе стратегическата инициатива от САЩ, поне в рамките на пост-съветското пространство.

Значението, което и Западът, и Русия отдават на разрешаването на украинската криза по приемлив за тях начин най-точно личи от поредицата предстоящи важни кръгове от преговори в различни формати – САЩ и Русия, Съвет НАТО-Русия, Нормандска група. Ключовата дума тук е „приемлив”, защото всяка от страните отдава различно значение на това какъв резултат е важно да постигне на преговорите и по кои въпроси е допустимо да направи отстъпки пред отсрещния партньор.

В момента руската страна определено е по-настъпателна, тъй като поне до началото на 2022 г. (избухването на кризата в Казахстан) тя има възможност почти изцяло да фокусира вниманието си върху западната част от пост-съветското пространство (вкл. Украйна), докато Западът и най-вече САЩ се налага да отделят нарастващо внимание на други горещи точки в Индо-Пасифика с цел сдържане на нарастващите амбиции на Китай, на първо място запазването на независимостта на Тайван. Суспендирането на ДОВСЕ от страна на Русия през 2007 г. и формалното излизане от договора през 2015 г. на практика дават възможност на Москва да разполага по свое усмотрение различни по размер и качество войски във всяка точка на нейната територия. Разполагането на 100,000-на руска армия по украинската граница и повишаването на напрежението с Киев напълно попада в контекста на замразените спорове в пост-съветското пространство, които се използват от Москва, където и когато възникне нуждата да се демонстрира влиянието на Русия и да се изтъкне нейното място като велика сила на световната сцена. Основният въпрос сега е до каква степен Русия е готова да рискува да дестабилизира Украйна, а западните страни са готови да се противопоставят на руските амбиции.

Позиции на двете страни

Виртуалните срещи между президентите Байдън и Путин през миналия декември представляваха игра на нерви и обозначаване на позициите съответно на Запада и на Русия в бъдещите преговори между тях за установяване на съотношението на силите в Украйна. В хода на двустранните срещи станаха ясни две неща – руснаците демонстративно пренебрегват европейските съюзници от НАТО и предпочитат да се договорят основно с американците, и второ, Москва се опитва да наложи „ултиматум“ на Вашингтон да приеме нейните искания. Руснаците в своето предложение поставят условие НАТО и неговите съоръжения да се изтеглят там, където са били през 1997 г., както и да получат гаранции, че Алиансът няма да се разширява по-нататък на изток и особено да приеме Украйна за член – условия, които американците вече неколкократно отхвърлиха категорично.

Русия поне засега няма интерес да нахлуе в Украйна, тъй като нито тя, нито САЩ искат война, а евентуален директен сблъсък между руски и украински сили ще доведе до неприемливи човешки жертви и финансови щети и за двете страни. При все това, руската армия вече доказа, че е способна да действа изключително бързо при нужда, както по време на войната с Грузия през 2008 г., така и при анексията на Крим през 2014 г. и в течение на седемте години, откакто Москва подкрепя проруските сепаратисти в Източна Украйна.

За Русия членството на Украйна в Пакта е абсолютно неприемливо по няколко причини. Украйна е близо до руския хартланд, поради което Москва я разглежда като буфер срещу Запада. Опасенията на Путин относно членството на Украйна в НАТО не са безпочвени, тъй като Киев е само на 750 км. от Москва. Ако Украйна бъде включена в НАТО, това ще доближи западната военна техника (като F-35) неприемливо близо до руската територия.

Като лидер, който няма почти никаква вътрешна опозиция, Путин изпитва силно подозрение към революциите в съседните страни, които биха могли да насърчат протести и в Русия. В Беларус той помогна на президента Александър Лукашенко да се задържи на власт след масовите демонстрации през 2020 г. В случая с Украйна, представата за про-западно обвързана близка съседка на път към възможно членство в Европейския съюз и НАТО е неприемлива и потенциална заплаха за властта на Путин, ако вдъхнови руснаците с прозападна визия. Поддържането на напрежението заради Украйна помага на Путин да придаде допълнителна тежест на едно политическо послание в Русия: че той е решителен защитник на руските интереси в свят, в който тя е заобиколена от врагове и заплахи. Държането на Запада в неизвестност относно евентуална инвазия на Украйна поставя Русия високо в международния дневен ред и накара президента на САЩ Джо Байдън да установи отново контакт с Путин.

Макар че Русия има четвъртата или петата по големина армия в света и икономика, съставляваща 1/12 от тази на Европа, Путин продължава да се поставя на равно ниво със САЩ и Китай, които са двете страни с най-големи икономики и армии. Той има възможност до голяма степен да постигне целта си, а именно да направи Украйна неутрална или просто да я направи де факто член на сферата на влияние на Русия заедно с Беларус и други страни от „близката чужбина“.

Въпреки че по време на разговорите с Путин американският президент заплаши руския с „невиждани“ санкции в случай на нападение срещу Украйна, а официален Вашингтон изрази и готовност да засили военното си присъствие в Източна Европа, Байдън също така отхвърли възможността да изпрати американски войски в подкрепа на украинците.

САЩ са военно-финансова държава, като понастоящем именно финансовият елемент на американското могъщество започва да се намалява и Вашингтон няма финансовия ресурс да остане този лидер, който беше в началото на XXI в. Ако доларът преди беше резервна валута в целия свят, в момента се е свил до 60%. В резултат САЩ пренасочва усилията си към сдържане на своя основен геополитически съперник – Китай – с инициативи като АУКУС и КУАД, като поетапно се изтегля от области, където интереса ѝ намалява – напр. Афганистан и Близкия изток, т. нар. „вечни войни”. Твърде острата реакция срещу руските амбиции в Източна Европа би ангажирал ценни ресурси и би скрепил допълнително руско-китайския алианс. Не на последно място, Вашингтон се стреми и да съживи сътрудничеството с Русия по въпроси, чийто мащаб надхвърля проблема с Украйна – по-специално в разоръжаването и кибер-сигурността.

От друга страна, прекомерният натиск може да се окаже нож с две остриета за Русия, защото в резултат Украйна само ще се стреми още по-активно да се сближи със Запада и същевременно ще става все по-малко русофилска. Русия е изправена и пред други вътрешни проблеми – демографска криза (Русия е загубила близо 1 млн. души между октомври 2020 г. и септември 2021 г., най-голямата загуба на население след Втората световна война, а до 2024 г. се очаква населението да намалее с още 1,2 млн.), решимостта на Украйна този път да даде сериозен отпор на евентуално руско навлизане, както и икономическото състояние на РФ. БВП на страната е спаднал от 2,3 трлн. долара през 2013 г. на 1,5 трлн. долара през 2020 г., въпреки големите печалби на Газпром. Русия прави опит да стабилизира икономиката си с големи запаси от валута и злато и минимален обществен дълг, за да минимизира ефекта от западните санкции.

Русия е военно-ресурсна икономика. За нея е важно да има стабилност за нейните енергийни проекти и достъп до чуждестранна валута. Нови сериозни икономически санкции от САЩ, съчетани със нарушаване на темпа на износ на енергогорива и попадането ѝ в някаква форма на изолация от западните пазари за високи технологии ще се отрази тежко на руската икономика, която и без това вече започва да проявява признаци на забавяне на растежа си след своеобразния „бум” в началото на 2021 г., по данни на Световната банка. Макар че се вземат мерки за преодоляване на евентуалното изключване на руските банки от световната банкова система за разплащане „SWIFT” (вкл. разработването на вътрешна финансово-комуникационна платформа, известна като Система за трансфер на финансови съобщения), то би могло да нанесе сериозен удар върху руската финансова система и банковия сектор. Възможни са и санкции срещу отделни руски банки, особено към държавни финансови институции, свързани с руския елит, като VEB и Руския фонд за преки инвестиции. Съмнително е доколко осъществима е идеята Русия и Китай заедно с Иран да започнат да изграждат нещо отделно от доминираната от САЩ международна финансова система.

Що се отнася до евентуалното членство на Украйна в НАТО, Русия по всяка вероятност няма да получи официални гаранции за неприемането на страната в Алианса. От друга страна обаче, евентуално приемане на Украйна в Алианса, по принцип не е на дневен ред по няколко причини: В Украйна цари широко разпространена корупция; много украински военни все още имат връзка с руски колеги, което повдига риска от попадане на военни тайни на НАТО в руски ръце; армията на Украйна е слаба с оглед размера на държавата и ще бъдат необходими многомилионни инвестиции в членски състав и военна инфраструктура, за да стане тя оперативно съвместима с въоръжените сили на останалите членки; в допълнение нейната дълга граница и особености на релефа я правят почти незащитима от външна (руска) инвазия. Рисковете от изправяне срещу ядрена сила като Русия драстично ще нараснат с приемане на Украйна, а нито един член на НАТО не би искал да започне ядрена война.

В допълнение, НАТО не признава анексирането на Крим от Русия и попадането на Донбас в ръцете на проруски сепаратисти. Ако блокът приеме Украйна, тогава ще трябва да влезе в пряк сблъсък с Русия при опит на Киев да си върне контрола над тези територии. Инициирането на членството на Киев също би стимулирало Москва да дестабилизира Украйна. От своя страна, Киев едва ли би приел да стане член на Алианса, ако бъде поставено условието да признае загубата на Крим и на източните си провинции.

В резултат на изложените позиции на страните в конфликта, могат да се направят няколко основни предположения за по-нататъшния ход на кризата в Украйна, всеки зависим от определени фактори, които определят вероятността му.

  • Русия и САЩ/НАТО да пристъпят към постепенна деескалация на напрежението, което по същество означава в максимална степен да се съхрани статуквото, но с някакви политически дивиденти за Русия. Москва ще си запази прекия контрол върху Крим, областите Донецк и Луганск ще останат с неизяснен статут и основно под управлението на про-руските сепаратисти, а съдбата на Източна Украйна трайно да остане поредния замразен конфликт в пост-съветското пространство. Това ще изисква компромис и от двете страни за намаляване на размера разположените обикновени въоръжени сили в Източна Европа, а специално между САЩ и Русия – реципрочно намаляване на ракетните комплекси. Приемането на Украйна в НАТО ще бъде отложено за неопределено време.

  • Пряк руски удар по Украйна. Както беше споменато, Русия определено иска нещо повече от запазването на досегашното статукво и в момента разполага с повече опции за действие и най-важното – тя е проактивната страна, докато Западът може единствено да реагира на нейните действия. Ако страната остане неудовлетворена или реши, че може да бъде излъгана, Путин може да реши, че може да е по-добре да рискува и да нареди нахлуване на руската армия в Украйна.

През лятото на 2021 г. беше публикуван доклад от Путин за историческото единство между руснаци и украинци, а в интервю, излъчено на 12 декември, Путин представи разпадането на Съветския съюз като отказ от „историческата Русия“ и сподели, че „изграденото в продължение на 1000 години, до голяма степен беше загубено“. Подобни изявления подкрепят опасенията на западни и украински експерти, че Путин цели да откъсне нова част от Украйна, която да мине под контрола на Москва.

Въпросът е как Москва ще оцени съотношението изгоди-негативи, които би получила от придържане към твърдата си позиция и евентуално – от разрастване на конфликта. Макар всички погледи да са към Източна Украйна, може руският удар да се съсредоточи по южното украинско крайбрежие и да се стигне до Одеса, откъдето да получи пряк достъп по суша до Приднестровието (Транснистрия в Молдова). Възможно най-неблагоприятният за Запада вариант е, ако се стигне до едновременен удар от Русия по Украйна и от Китай по Тайван. Този крайно негативен вариант обаче е ограничен метеорологично, тъй като най-подходящото време за военен удар по Тайван е септември – първата половина на ноември.

  • „Грузински сценарий” – не на последно място, не бива да се изключва възможността да се получи своеобразно повторение на „грузинския сценарий” от 2008 г. – Украйна да се „предовери” на западните съюзници и сама да действа по-решително, за да си върне контрола върху своите източни области, с което да предизвика военен отговор от Русия.

С такова действие, Киев може да се опита да постигне цялостно решение на проблема с източните провинции. Подобен опит беше съкрушителен за Грузия на Саакашвили, но донесе успех на Илхам Алиев срещу Армения. Зеленски може да се опита да повтори този опит, още повече че Украйна, също като Азербайджан, активно си сътрудничи във военно-техническата сфера с Турция. Видяхме, че в Донбас вече се използват турски дронове. Използват се и американски системи.

У Зеленски може да се появи изкушението да започне малка победоносна война, особено с оглед на факта, че рейтингът му в момента пада, а предстоят избори. Президентът не можа да изпълни предизборните си обещания за мир в Донбас. Затова не може да се изключва вероятността от някакви действия на Киев на изток. Подобна възможност може да възникне и от властите в самия Донбас, които умишлено да предизвикат военно навлизане на Киев на изток, което да доведе и до военна реакция от Москва.

В заключение, по неназован източник от Белия дом, в американските медии постъпи съобщение, че администрацията на Байдън подготвя предложение за реципрочни действия по съкращаване на американските и руските войски в Източна Европа: 1) ограничаване размера на военните учения на САЩ и Русия; 2) съкращаване на присъствието на американски войски в Балтийските държави и Полша; 3) Предварително уведомяване за движението на войските; 3) Намаляване на броя на руските ракети с ядрен капацитет, разположени близо до Полша и Литва и реципрочно намаляване на американските ракетни системи близо до руската граница. Впоследствие, говорителят на Съвета за национална сигурност Емили Хорн в официално изявление отрече САЩ да обмислят ограничение на въоръжените си сили в Източна Европа като заяви, че „ако Русия открито нахлуе в Украйна, ние ще подсилим присъствието си в нашите съюзници от НАТО на източния фланг.“ Въпреки това, подобни политически декларации не са гаранция, че тези или сходни мерки действително няма да бъдат обсъдени на преговорите. Във всеки случай, подобни дискусии могат да се проведат само ако и двете страни са готови да се доверят една на друга, за да предприемат подобни драстични реципрочни стъпки.