/Поглед.инфо/ След Руската революция Закавказието първоначално е обединена съветска република, състояща се от Армения, Азербайджан и Грузия, но скоро след това се разделя на три отделни държави. Въпреки обещанието, че Арцах ще бъде даден на Армения и против желанието на нейното население, Нагорни Карабах беше предоставен на Азербайджан, макар и с автономия. Това беше направено от родения в Грузия Сталин, тогава съветския комисар по националностите.

Важно е обаче да се признае, че въпреки това съдбоносно решение, при СССР в продължение на седем десетилетия двете страни поддържаха предимно мирно съвместно съществуване, докато карабахските арменци продължаваха да защитават идеята за обединението с родината си без кръвопролитие.

Това не означава, че грешки не са били допускани от съветските лидери, които често са били в противоречие по националния въпрос.

Все пак, едно от най-важните постижения на социализма е значително намаляването на често кървавите конфликти между потиснатите групи, които споделят националните пространства.

Едва при обстоятелствата на гласността и перестройката социалните оплаквания и проблеми на Южен Кавказ приеха иредентистко изражение, което се превърна в насилие в Нагорни Карабах, точно както в Абхазия и Южна Осетия в Грузия и Северен Кавказ в Чечения.

Реколонизацията на Източна Европа от чуждестранен капитал включва насърчаването на сепаратистки и националистически движения за независимост в цялата постсъветска сфера и Южен Кавказ не прави никакво изключение.

Шаблонът за западна хегемония над изтока е базиран на британския основател на съвременната геополитика сър Халфорд Макиндър и неговата теория за Хартленда, чиято книга "Географски център на историята", подчертава стратегическото значение на Източна Европа.

Този шаблон беше приложен на практика от Збигнев Бжежински, съветник по национална сигурност в администрацията на президента Джими Картър.

Докато роденият в Полша Бжежински създаде съветския еквивалент на войната във Виетнам и собствената "Велика игра" на империята на Съединените щати , като достави смъртоносни оръжия на афганистанските муджахидини, той също така създаде и Работна група за националностите (РГН), която беше натоварена с разпалването на етническо напрежение сред не-руските групи в съветската орбита.

След разпадането на СССР, Збигнев Бжежински и атлантическият пакт продължават да ръководят цялостното преоразмеряване и балканизиране на Евразия.

Те правят това като подбуждат етнонационалистически разделения в някогашните "пленнически нации" зад Желязната завеса дори след възстановяването на свободния пазар.

Макиавелистката стратегия на Збигнев Бжежински се кристализира в неговата книга от 1997 година "Голямата шамхамтна дъска: Американското водачество и неговите геостратегически империативи", която не само, че предвиди източната експанзия на НАТО по границите на Русия, но и връщането на ислямизма и пантюркизма в постсъветски Кавказ и Централна Азия.

Като идеен последовател на сър Халфорд Макиндер, Збигнев Бжежински черпи от неговите идеи, които първо теоретизират важността на отдалечаването на богатия на петрол Южен Кавказ от сферата на влияние на Москва.

Азербайджан беше една от първите бивши съветски страни, които се превърнаха в западна твърдина след преврата, подкрепен от ЦРУ през 1993 г., когато се свали демократично избраното правителство на Абулфаз Елчибей.

Този преврат доведе на власт доведе на власт Хайдар Алиев, баща на настоящия азербайджански президент, Илхам Алиев. Това е президентът, който отведе страната далеч от Москва и започна азерификацията на Нагорни Карабах.

Две години по-късно Збигнев Бжежински посети Азербайджан и помогна за уговарянето на тръбопровода Баку-Тбилиси-Джейхан, свързващ петролния басейн на Каспийско море от Азербайджан през Грузия до Турция.

От 2018 година насам, Армения също е в опасност да се превърне в западна сателитна държава. Това се случва след така наречената "Кадифена революция". При нея на власт беше поставен министър-председателят Никол Пашинян, който награди русофобския международен финансист Джордж Сорос с назначения в новото си правителство.

Тези назначения дойдоха директно от НПО мрежата на унгарския милиардер, която спонсорира масовите демонстрации, при които беше свален бившият лидер Серж Саркисян.

Никол Пашинян оттогава обеща да подпише споразумението за асоциация с Европейския съюз. Но за целта първо ще трябва да оттегли Ереван от руския Евразийски икономически съюз.

След споразумението за прекратяване на огъня през ноември Никол Пашинян сам стана обект на масови протести от страна на арменците.

Тези протести включваха и щурм на сградата на парламента на Ереван, тъй като мнозина бяха ядосани от предполагаемото му преждевременно предаване на стратегическия град Шуша, който беше под контрола на Арцах от края на първата война за Нагорни Карабах.

На снимката: Никол Пашинян и Джордж Сорос. Източник The Unz Review.

Както се оказва, Сорос също даде финансов тласък на Харта 77 на гражданското общество, ръководеща първоначалната "Кадифена революция" от 1989 г. Става въпрос за тази революция, която свали марксистко-ленинското правителство в Чехословакия.

Но не говорете за това на политическата десница, която лъжливо си представя Сорос като "комунистически" измамник, въпреки професията му като глобален магнат и шеф на хедж фондове.

Цветната революция на Армения през 2018 г. беше идентична с многото прозападни протестни движения, които донесоха промяна на режима в страните от Източна Европа и Централна Азия в постсъветския свят.

Първите такива всъщност са създадени като прототипи по време на падането на комунизма в Чехословакия, Полша и Източния блок.

Последвалото избиране на Никол Пашинян, трябваше да рестартира преговорите с Баку, но вместо това имаше възраждане на насилието в анклава.

Неслучайно, щом арменското правителство започна да се върти към ЕС,далеч от Москва, започна едно възраждане на сблъсъците в Нагорно-Карабах.

Арменците трябва да внимават, че Сорос дърпа конците на тяхното правителство, съдейки по собствените му думи, впрочем.

Въпреки че турският президент Реджеп Тайип Ердоган е демонизирал фондация "Отворено общество", инвеститорът написа статия за "Файненшъл Таймс" пред март месец, в която очистваше от всякакви вини лидера на Турция, а нападаше и очерняше Владимир Путин.

От арменска гледна точка е невъзможно да се отдели пряката помощ от Турция за азербайджанците по време на настоящата война от нейната колективна памет за геноцида, който Анкара и Баку отричат и до днес.

Това може да се тълкува само като екзистенциална заплаха и признак за неоосманистките амбиции на президента Реджеп Тайип Ердоган.

За всеки, който се съмнява в експанзионистичните амбиции на Турция, се съобщава също, че оттогава Анкара е вербувала сирийски наемници до гръцката граница и Кашмир.

Износът на чужди терористи от Африн и Идлиб в Нагорни Карабах доведе до военни престъпления като обезглавяването на арменски войници. На фона на репутацията на Азербайджанкато най-светската държава в мюсюлманския свят, изглежда, че практиките на сунитските ислямистки ръководители са предадени на номинално шиитските му въоръжени сили.

Подкрепата на Турция също така въвежда международно измерение, което представлява опасност конфликтът да се трансформира в прокси война, която заплашва да привлече Израел, Иран, Русия, САЩ и други играчи.

Геополитическият контекст на войната също не е напълно изяснен.

Подозренията на Анкара за американската намеса по време на опита за преврат в Турция през 2016 година, както и отказът на Вашингтон да екстрадира спонсорирания от ЦРУ ислямски духовник Фетхуллах Гюлен от Пенсилвания, водят до разрив. Тези неща поставят американско-турските отношения в конфликтна ситуация.

Отношения, които само се влошават от покупката от Анкара на руски ракетни системи С-400, в ясен знак на неподчинение към НАТО и ангажиментите на Турция към алианса.

Включването на кюрдите от САЩ в коалицията на Сирийските демократични сили (СДС)за борба с ИДИЛ тласна Турция още по-близо до лагера на Москва.

За да накаже Анкара и да упрекне изтеглянето на войските на американския президент Доналд Тръмп от Североизточна Сирия, което ускори турското нашествие на държаната от кюрдите територия миналата година, Камарата на представителите на САЩ опортюнистично прие резолюция, официално признаваща арменския геноцид след десетилетия отказ да направи това.

Въпреки това, тази резолюция беше мъртва, когато пристигна в Сената, тъй като турските и азербайджански групи за натиск си остават водещ играч в лобирането и сферата на чуждестранните агенти. Тях ги надвишават само про-ционистките лобисти.

На ниво конгрес дори "прогресивният" представител Илхан Омар , който взема дарения за кампании от турското лоби и провежда срещи при затворени врати с Ердоган, гласува въздържал се по законопроекта за арменския геноцид.

Превод: СМ