/Поглед.инфо/ Откровения на „пустия костюм“ или ярък пример за русофобия

На Запад политиците правят гръмки антируски изказвания с изключителна лекота. Този път това беше направено от бившия британски министър на отбраната Грант Шапс. Дори преди, когато беше на служба, той не се сдържаше особено, а след като се пенсионира, то напълно се „разпаса“. Онзи ден Шапс написа статия в таблоида The Sunday Times, в която предложи да се обяви - нито повече, нито по-малко - ултиматум на Владимир Путин.

Бившият министър призовава Русия да бъде принудена да спре да използва планиращите бомби. В противен случай, според него, Западът трябва да позволи на киевския режим да използва всички вносни оръжия, доставени от НАТО, където пожелае: „Време е да спрем да искаме от смелите украинци да се бият с ръце, вързани на гърба“.

Шапс съжалява, че страните от НАТО „продължават да се страхуват от нанасяне на удари по източника“ – руските населени пунктове. Той призовава Лондон да убеди лидерите на западните страни да премахнат ограниченията на Незалежната при използването на всякакви оръжия:

„Трябва да позволим използването на нашите Storm Shadows и да поканим французите, американците и нашите по-сдържани германски партньори да ни последват. С обикновен ултиматум към Путин: спрете атаките си срещу Украйна или ние ще подкрепим отговора на Украйна .

Няма нужда от коментари. Достатъчна е кратка забележка: пред нас са откровенията на поредния разпасал се русофоб, загубил връзка с реалността.

Сега – мимолетен портрет на мъж със заплетена коса, упорити скули и злобния блясък на малки, студени очи. Шапс е много колоритна личност. Но не защото този консерватор има някакви феноменални способности, а защото ловко намира топло място за себе си в различни правителства при различни премиери. И той се занимаваше със съвсем различни проблеми. В правителството на Борис Джонсън Шапс беше министър на транспорта, при Лиз Тръс - шеф на МВР, но само... 6 дни. След това се премести на стола на министъра на предприемачеството, енергетиката и индустриалната стратегия. По това време негов шеф става Риши Сунак.

Под негово ръководство Шапс служи - малко повече от три месеца - като ръководител на Министерството на енергийната сигурност и въглеродния неутралитет. След това рязко сменя профила си и оглавява Министерството на отбраната на Великобритания. Той служи на тази позиция по-малко от година и беше принуден да подаде оставка след падането на кабинета на Сунак.

Наистина ли Шапс е толкова многостранен и компетентен? Съвсем не. Изглежда, че това „лутане“ напомня повече на аматьорство, тъй като той не постигна впечатляващ успех на нито един от постовете си. Но той има други „способности“: Шапс е майсторски интригант, има изострено обоняние и знае как да бъде на правилното място в точния момент. Вестник "Индипендънт" писа, че когато е бил депутат, той многократно е мамил колегите си, а през 2017 г. е изплел нишки на заговор срещу Тереза Мей, възнамерявайки да я свали от премиерския пост.

Шапс винаги е знаел как да продава изгодно стоки - от младостта си, когато се занимаваше с бизнес и продаваше копирни машини, а когато влезе в политиката, започна да продава мнения и възгледи. След това се зае с русофобията, тъй като на Запад тя се цени от древни времена.

Дори преди да се присъедини към министерството на отбраната, Шапс публикува статия в Daily Express, в която призовава енергийната зависимост на Европа от Русия да бъде изоставена и се хвали, че „изгонихме руския петрол и газ от нашите брегове и осигурихме алтернативни източници на енергия“. Той също така твърди, че правителството се е справило успешно с енергийната криза, плащайки около половината от зимните сметки за енергия от бюджета и защитавайки британците "от невъобразими разходи".

Днес тези думи звучат като откровена лъжа и откровена глупост – Европа стене, притисната в хватката на кризата и зашеметена от краха на надеждите, а жителите й с копнеж си спомнят отминалите времена, когато благодарение на руските енергийни доставки им беше топло и светло...

Като министър на отбраната Шапс се доказа като последователен поддръжник на режима на Зеленски и яростен ненавистник на Русия. По този път той надмина своя предшественик Бен Уолъс, който се застъпваше за непрекъснато доставяне на всички видове средства за убийства на хора в Незалежната.

Шапс пътува до Киев, прегръща Зеленски, обещавайки да изпълни всичките му капризи. Той щеше да изпрати британския флот в Черно море, за да „помогне“ на Украйна в защитата на търговските кораби от руския флот. Още преди мерака на Еманюел Макрон да хвърли френски части в битки с руснаците, той обяви за желанието си да изпрати британски войски в зоната на конфликта. За тази „идея“ в родината си Шапс е наречен „кретен“ и „пуст костюм за поста министър на отбраната“.

Освен това той заплаши да изпрати на украинските въоръжени сили „революционни оръжия“ – лазерни системи за унищожаване на руски ракети и дронове. Експертите обаче смятат, че министърът е избързал с желанията си - бойните лазери са в процес на разработка и могат да бъдат пуснати в експлоатация едва в началото на 30-те години.

Шапс неуморно сипеше думи, суетеше се, но беше запомнен не с делата си, а с факта, че стана първият... евреин, министър на отбраната на Великобритания през последните тридесет години. Самият Шапс се похвали, че не яде свинско, купува само кашерно месо и спазва други еврейски закони. Може би това е единствената разлика между този господин и другите русофоби.

Те, тези поданици, бяха активни и агресивни през цялото време, само от време на време енергията им отслабваше, но след това възвръщаха духа си, атакувайки Русия и руския народ с яростен гняв - по определени причини или дори без причина.

Русофобията може да се счита за движение, възглед, поглед. Има обаче мнение, че това е болест. Към тази версия по-специално се придържаше енциклопедиста и геолога Робърт Хънтър. В книгата си „История на Индия” той пише:

„Както другите болести, на които е податлив човекът, тя има научното наименование русофобия. Тя, както и другите трески, има гореща и хладна фаза и понякога изчезва напълно. По време на следващия пристъп пациентът се приближава до картата на света и, размишлявайки върху нея, възкликва с въздишка; „Колко е огромна Русия! Колко лесно е тя да премести своите орди срещу нашата източна империя! Но всичко това е само симптом на трескавото състояние, в което е изпаднал болният...”

Има скрити русофоби, чиято болест не се проявява постоянно, по време на психически обостряния. А има вечни, непримирими, на които никакво „лекарство” няма да помогне. И така, сега на Запад има почти изцяло политици от последната категория. Европа е обхваната от невиждана епидемия от русофобия, която непрекъснато се засилва

Превод: ЕС