/Поглед.инфо/ Новоизбраният президент Джоузеф Байдън обяви като едно от основните си непосредствени дела провеждането през 2021 г. на „глобална среща на високо равнище в подкрепа на демокрацията срещу авторитаризма, национализма и либертарианството, за да се възстанови духът и общата съдба на народите от свободния свят“.

Байдън призовава на това да се противопоставят с решителност и смелост, "довели Америка до победа във Втората световна война и помогнали за свалянето на желязната завеса". Споменаването на мъничкото либертарианство в тази традиционна формула не би трябвало да ни смущава. Това означава разширяването на обявената борба срещу авторитаризма и в рамките на Съединените щати. По-специално, за въвеждане на конкуренцията в днешната цифрова среда и за разбиване на информационните монополи като “Епъл”, “Гугъл”, “Майкрософт”, “Фейсбук”, “Ютюб”, всеки от които има повече от милиард потребители. Не само по света, но и в Съединените щати има активисти, призоваващи „в името на най-високите идеали на истинската демокрация“ тази среда да се демонополизира. И именно тях Байдън, заедно със своята гвардия от неолиберали, обвинява в „чудовищната ерес“ на либертарианството, което, оказва се, е същият грях като авторитаризма и национализма. Този термин включва и всички опити за поставяне под съмнение на американското ръководство в „защитата на свободите“.

Самата идея за създаване на „глобален съюз“ или „лига“ от съмишленици на „демократичните страни“, който първо би могъл да допълни и след това евентуално да замени ООН при решаването на основните проблеми на човечеството, не е нова. Обикновено се свързва с известния учен и политик от Демократическата партия Ан-Мари Слатър (родена на 27 септември 1958 г.), която постоянно я защитава в писанията си през последните десетилетия. Според нея такъв съюз би трябвало да бъде вид супер-империя на федералистична основа, чиито членове ще управляват съвместно света. По-специално тази концепция е разработена от Слатър в книги като „Новият световен ред“ (2004) и „Идея за Америка: Привързаност към нашите ценности в опасен свят“.

Опитът да се приложат идеите на Слатър на практика е предприет още по времето на Бил Клинтън, когато по негова инициатива държавният секретар Мадлин Олбрайт дори проведе учредителна конференция на „Съюза на демокрациите“. Тогава обаче въпросът не надхвърли първата среща, тъй като по това време САЩ все още не бяха узрели да споделят сериозно своите правомощия по управлението на света дори с най-близките си съюзници.

През 2008 г. републиканецът Джон Маккейн развали нещата за демократите, като пое инициативата от тях и с армейска прямота по време на предизборната надпревара заяви, че е необходимо ООН незабавно да се замени със Съюз на демокрациите. Не само демократите и съюзниците на Съединените щати, но и някои републиканци-неоконсерватори, по-специално държавният секретар Кондолиза Райс, изпитаха неудобството от прекомерната му откровеност. Тя разкритикува предложенията на Маккейн, като заяви, че "би било грешка да се предположи, че непосредствените или тактическите интереси на демокрациите винаги са идентични".

И сега групата на неолибералните интервенционисти, застанала зад гърба на Байдън, е стигнала до заключението, че е дошъл моментът за следващото популяризиране на тази идея под нова форма. Тяхното „свято писание“ по тази тема е последната, значително модернизирана книга на Слатър - “Шахматната дъска и Интернет: Комуникационни стратегии в опасен свят” (2016). Това заглавие, без излишна скромност, препраща читателя към известната книга на Збигнев Бжежински и твърди, че доразвива идеите му.

В своята книга Слатър пише: „Експертите по външна политика отдавна са свикнали да гледат на света като на шахматна дъска“. но сега трябва да се погледне на международната система като на паяжина, състояща се не от страни, а от мрежи. „САЩ се нуждаят от голяма стратегия за прокарване на американските интереси и ценности в глобалната мрежа - както и на шахматната дъска“.

Основата на новия ред, според Слатър, ще бъде „либералният интернационализъм, адаптиран към нуждите на цифровата ера“. САЩ не трябва спокойно да наблюдават как Япония или Европа създават свои защитени общности във финансите, индустрията, услугите, комуникациите, образованието, медицината или други жизненоважни социално-икономически области. "Вашингтон, разбира се, трябва да признае стремежа на съюзниците към автономия и самозащита, като същевременно насърчава свързаните помежду си мрежи, а също и да работи, за да гарантира, че взаимните връзки постепенно ще стават общност."

Правото на тази общност да ръководи света се основава на факта, че сегашната международна система е остаряла. Време е за реформи. Организациите след Втората световна война като ООН трябва да бъдат отворени за нови участници. Слатър признава, че преразглеждането на Устава на ООН може да отвори кутията на Пандора, но според нея, ако това не бъде направено, "изгряващите сили" просто ще създадат свой собствен ред с техните регионални институции и мрежи за сигурност. Това със сигурност няма да е в интерес на САЩ.

При цялата привидна новост на „мрежовата идеология“ на Слатър, е лесно да се види, че нейните идеи връщат към мислите, формулирани в зората на ХХ век от колонизатора Сесил Роудс за създаването на „световна империя на англосаксонците заедно с народите, съюзени с тях“. За тази цел Роудс създава специална стипендия на свое име в Оксфордския университет.

Един от избраните (около 30 души годишно от САЩ) стипендианти, на които според правилника е наредено да се борят за изпълнението на неговите идеи, е например Бил Клинтън. Самата Слатър е учила през 80-те в Оксфорд със стипендията “Сакс”, но е била член на същата група на Роудс и по-късно е изнасяла лекции пред следващите ѝ членове. И така, вече през 90-те е забелязан младият стипендиант на “Роудс”, а днес виден неолиберал, бъдещ съветник на президента по национална сигурност Джейк Съливан. Именно той заменя Слатър през 2011 г. като директор на политическото планиране в Държавния департамент. Прави впечатление, че за основен кандидат за поста държавен секретар при Байдън дълго време се впрягаше друг стипендиант на Роудс, съветникът по националната сигурност на Барак Обама Сюзън Райс.

Тогава обаче, очевидно, някой е отбелязал, че две чернокожи жени, като се вземе предвид вицепрезидентът Камала Харис, на втора и трета позиция в изпълнителната власт на Америка са прекалено много, затова на поста е номиниран друг авторитетен неолиберал - Антони Блинкен. Последният, въпреки че не е учил в Оксфорд, по своите възгледи съвсем се вписва в кръга на Роудс.

И все пак остава големият въпрос дали тази „сплотена“ група ще успее да наложи своя дневен ред на цялото човечество. Например, авторитетното американско издание “Форин Афеърс” пише: „В политиката, където идеологията е преплетена с интереси, провеждането на среща на високо равнище може да бъде застрашено“. Защото новата американска администрация ще трябва да си блъска главата от самото начало над съставянето на списък на участниците в инициативата за създаване на „Съюз на демокрациите“.

Както отбелязва “Форин Афеърс”, трябва ли администрацията на Байдън да покани Унгария и Полша на срещата на високо равнище, след като техните лидери нарушават демократичните норми една след друга и които в течение на няколко седмици блокираха приемането на бюджета на ЕС, тъй като включва клауза, утвърждаваща върховенството на закона?

Турция, член на НАТО, която “Фридъм Хаус” директно класифицира като "несвободна" държава, едва ли пасва в такава международна демократична среща на високо равнище. Изключването на стратегически важни страни като Турция от списъка на възможните участници в срещата може да доведе до последствия за двустранните отношения с американските съюзници.

Извън Европа, където много държави трудно могат да бъдат наречени напълно демократични, изборът е още по-труден.

В същото време, изминалата предизборна кампания в САЩ, придружена от сериозни сътресения, изисква те сами да възстановят много демократични норми. Америка трудно може да се признае за модел на демокрация за останалия свят.

Проникнали почти 120 години по-късно в дигиталната ера, мечтите на Сесил Роудс за англосаксонска „лига на демокрациите“ имат всички основания да останат със „счупен нос“, както и паметника на самия колонизатор в Южна Африка.

Превод: В. Сергеев

Стани приятел на Поглед.инфо във facebook и препоръчай на своите приятели