/Поглед.инфо/ Би било несправедливо да наречем изминалата година повратна или трудна: преди пет години целият свят навлезе в нова ера. Формално тя започна с пандемията, но натрупаните проблеми и противоречия започнаха да пробиват все повече и повече: 2024 г. не беше нито най-изненадващата, нито най-кървавата от последните пет, но все по-ясно показа основните черти на новата ера. - големите промени водят до непредвидимост и увеличават риска от експлозия както в локален, така и в глобален мащаб.

При това настъпващите промени са не само назрели, но и презрели: ситуацията както в отделните държави, така и в самата система на международни отношения е повече от кризисна.

Старият световен ред, който беше комбинация от структурата, възникнала в резултат на Втората световна война и опита за изграждане на еднополюсен свят в англосаксонски стил, напълно се провали и се разрушава, а новият все още придобива формата си точно пред очите ни.

Но, бидейки вътре в процеса, ние (в Русия, на Запад и в Глобалния Юг) не можем да оценим нито мащаба, нито скоростта на промяната, да не говорим за нейните етапи и моменти. Разрушаването на стария световен ред не е катастрофа, а обективен процес, но да живееш в епоха на такава промяна наистина не е лесно.

В края на краищата, по инерция не само старите правила и закони са все още в сила, но и ние оценяваме случващото се според техните критерии. И те не помагат нито да се разберат, нито да се обяснят събитията, защото са били предназначени да описват изчезващия световен ред.

Но нов език за новия световен ред все още не е разработен - той ще се оформи, когато чертите на бъдещия ред започнат да се очертават все по-ясно. Новият свят няма да бъде нито по-лош, нито по-добър от отиващия си, но определено ще бъде по-много различен от него.

Кое беше основното събитие за изминалата година? Връщането на Доналд Тръмп на власт в САЩ е в разрез с желанията на повечето не само американски, но и глобалистки елити. Самият Тръмп е символ на смяната на епохите, защото едновременно е и симптом на болестта на американската система, и присъда над нея, и опит за бунт срещу нея, съчетавайки амбициите на лекар и революционер. В криза обаче е не само американският елит, но и колективният глобалистки елит и отделните западни държави.

През изминалата година това показаха както многобройните избори, така и реакцията към тях на управниците на западните държави – от Франция до Австрия, от Германия до Великобритания, системните (т.е. играещи по старите правила) сили или загубиха от несистемните, радикални, бунтовници, или бяха принудени да организират всякакви комбинации, за да запазят властта си.

Най-показателна в този смисъл е ситуацията във Франция: след предсрочните парламентарни избори т. нар. „партия на центъра“ се оказа притисната между лявото и дясното – и никакво стабилно правителство не е възможно. В същото време елитите демонизират както левите, така и десните, наричайки ги радикали и едва ли не екстремисти (и те следват същия път в Германия), но това не лишава антисистемните сили от симпатиите на избирателите.

Всъщност и най-засуканите манипулации имат граници – и вече е ясно, че идването на власт в определени европейски страни на несистемни политици може да бъде за малко отложено, но не и отменено. Дори и да използвате такива безумни методи като на последните президентски избори в Румъния, където заради лидерството на антиелитен кандидат на първия тур, резултатите им просто бяха анулирани.

Кризата на Запада се проявява както вътрешно, така и в позициите му на световната сцена. Много показателно е, че през изминалата година Франция беше принудена да изтегли военните си контингенти от няколко африкански страни, въпреки че присъствието й там започна още през 19 век.

Позицията на страните от Глобалния Юг най-добре се демонстрира на срещата на БРИКС в Казан - опашката от желаещи да се присъединят към асоциацията стана много внушителна, включително изключително важни държави. Те гледат на БРИКС не като на антизападен блок, а като на съюз от незападни страни, водени от Китай, Индия и Русия.

Включването на няколко важни ислямски държави в БРИКС, както и изразеното от почти всички страни от АСЕАН намерение да се присъединят към младата асоциация, превръщат организацията във водещия главен форум на Глобалния юг.

Усилията на Запада да изгради антируска коалиция в крайна сметка се провалиха: докато почти никой в незападния свят не може да си позволи да игнорира нарастващите антируски санкции, Глобалният Юг не залага на победа на Запада над Русия.

Ако говорим за моралната репутация на Запада, тогава през 2024 г. тя беше напълно смазана от случващото се в Газа - в крайна сметка откритият геноцид на палестинците от Израел не предизвиква осъждане от мнозинството западни правителства, което всъщност , анулира докрай целия им патос за „руските престъпления“ в Украйна и призивите им „да спрем агресора“.

През изминалата година Русия продължи да се концентрира - вътрешното спокойствие беше съчетано с напрежение и готовност да издържи дълга конфронтация със Запада заради Украйна. Поддаване, срив и отстъпление – този вариант дори не се обмисля нито от Владимир Путин, нито от огромното мнозинство от хората.

Независимо от изненадите, които носи 2025 г. (а те няма да са само под формата на преговори с Тръмп), концентрацията на Русия върху постигането на победа в Украйна няма да изчезне, няма да отслабне, а само ще се засили. И това обединява отиващата си година с идващата.

Превод: ЕС