/Поглед.инфо/ Медиите сдържано характеризираха срещата на „Нормандската четворка“ в Париж на 9 декември като определен напредък, като се има предвид, че Минските споразумения бяха в състояние да излязат от дългото си „замразено“ състояние.

Възобновиха се срещите на четиримата държавни глави относно уреждането на украинската криза. Основната роля на Минските споразумения бе потвърдена отново. В зоната на конфликта бяха очертани приоритетни мерки (разделянето на войските в три зони на съприкосновение при условие за безсрочен режим на прекратяване на огъня; размяна на пленници „всички за всички“; създаване на нови пунктове за преход на цивилни на границата между Украйна и въстаналите републики).

В същото време, въпросът за изборите в Донбас според „формулата на Щайнмайер“ („формулата“ предполага влизането в сила на Закона на Украйна „за специалната процедура за местно самоуправление в някои области на Донецка и Луганска области“ в деня на гласуване на избори в ДНР и ЛНР) не е решен. В Париж видяха несамостоятелността на Зеленски като политик и неподготвеността на украинския парламент за сериозна политическа работа. Във Върховната Рада днес има разширена среща на членовете на партия “Слуга на народа”. Макрон и Меркел забелязаха това. И си направиха изводи.

Споразуменията, постигнати в Париж, не промениха същността на съдбата на Донбас. ДНР и ЛНР ("отделни региони", ако говорим на езика на Минските споразумения) ще останат под обсада, която във всеки случай трябва да бъде спряна. Донбас няма да приеме идеята да се върне в унитарна Украйна под властта на Киев след шест години война и разговорите за федерализацията на Украйна са заглушени. Ако си представите, че по един или друг начин страните са се споразумели по формулата на Щайнмайер и са започнали да преминават към политическо уреждане на кризата, тогава този преход най-вероятно ще доведе до исканията на населението на „отделните региони“ за провеждане на референдум за присъединяването на ДНР/ЛНР към Руската федерация.

Предполага се, че позицията на Киев по проблема с Донбас може да се развие в резултат на уреждането на проблема с доставките на руски газ през Украйна след Нова година. Разговорите обаче, че "Украйна е готова да приеме дълга на Русия с газ", показва, че и тук положението е сложно. Тъй като произходът на „дълга“ на Русия, открит от Стокхолмския арбитражен съд към Украйна, е 2,52 милиарда долара, “Газпром” ще поиска преразглеждане на арбитражното решение и Киев няма да види парите. За да се включат в сметките при бъдещо споразумение, означава да се губи време. Междувременно времето лети. Амортизираното състояние на газовите тръби, преминаващи през Украйна, ни кара да бързаме. Но няма отговор на въпроса как руският газ ще пристигне в Европа след 31 декември 2019 г. Вероятно Зеленски разчита на подкрепата на Меркел, която се основава на факта, че газовата инфраструктура на Украйна трябва да се използва за транзит. Немците постепенно изкупуват украинската газово-транспортна система и се интересуват от продължаване на нейната експлоатация.

Москва не е против и дори е готова да намали цената на газ за Украйна с една четвърт, ако цената за транзит бъде намалена. Газпром се съгласява да подпише ново споразумение за транзит за една, максимум две години, Киев иска за десет години. Транзитната такса, която Украйна иска да получи, е 2,5-3 пъти по-висока от тази, която Русия се съгласява да плати. Украйна не е готова взаимно да обезсили претенциите на "Нафтогаз" и "Газпром" и това е основно искане на руската страна.

Москва взема предвид плановете на Берлин да превърне Германия в европейски газов хъб с “Газпром” като основен доставчик. Това би повлияло и върху естеството на отношенията с Европа; Европейският бизнес отдавна чака премахването на санкциите срещу Русия. Въпреки това, стъпките на Москва към Берлин са блокирани от Киев, който, затънал в дългове, търси всяка възможност да изтръгне допълнителния долар от всеки партньор.

Участниците се съгласиха да проведат следващата среща в "Нормандски формат" четири месеца по-късно. В заключителното комюнике на срещата в Париж се казва, че „Минските споразумения (Мински протокол от 5 септември 2014 г., Мински меморандум от 19 септември 2014 г. и Минският пакет от мерки от 12 февруари 2015 г.) продължават да бъдат основата на работата на Нормандския формат, държавите-членки на които се ангажират с пълно изпълнение. " Ако обаче в Киев реалните политически действия се заменят с представления в духа на "Квартал 95", Минските споразумения може да не оцелеят.

Превод: В.Сергеев