/Поглед.инфо/ Военните учения на НАТО край границите на Русия имат ясна антируска насоченост, броят на провокациите нараства, заяви началникът на Генералния щаб на въоръжените сили на РФ алмейският генерал Валери Герасимов. Според него също така има значително увеличение на военните бюджети на страните от НАТО, техният военен потенциал, включително в областта на ПРО, продължава да нараства.
Колкото и парадоксално да звучи, но това е добра новина за Русия. Не защото войната е нещо добро, въпреки че германският философ Фридрих Ницше би спорил с това, а защото подготовката на НАТО за война с нас най-накрая поставя всичко на мястото си.
Ако НАТО се подготвя за война с Русия, тогава вече няма никакви неясноти в отношенията със Запада като цивилизация като цяло.
Няма смисъл от щуротиите и хихикането на домораслите либерали, от приказки от типа: „какво дивачество“ да виждаш враг в „цивилизования“ Запад. Или, както често се чува от устите на по-младите поклонници на Запада в отговор на предупреждения за неговата агресивност: „Стига бе, на кого сме притрябвали ние“.
Не, възможно е те да бъдат също толкова любезни спрямо представителите на "цивилизованите народи на Запада" в момента, когато те се появят пред тях с пълна бойна екипировка по време на „разчистване на територията“.
Но поне сега не бива да бъркаме тяхните бълнувания с нормалните, здрави руски хора. Тези, които смятат, че Западът е враг, но риданията и стенанията от страна на вдъхновената либерална публика, възпитани с холивудския „ширпотреб“ на американското кино, са донякъде смутени: а може би наистина Западът не е враг...
В тези моменти е необходимо да се чуе отговорът на началника на Генералния щаб на въоръжените сили на РФ армейския генерал Валерий Герасимов: „Мероприятията за обучение на войските на алианса, в които все повече участват необвързани страни, се провеждат с ясно изразена антируска ориентация. Наблюдава се увеличаване на провокативните дейности в близост до руските граници “. И всичко отново си идва на мястото.
Западът и неговото НАТО са враг, и то какъв враг! Дори да сме напълно забравили историята си, да сме забравили как всеки век сме изхвърляли западните завоеватели от руската земя, то поне паметта на кръвта трябва да се е съхранила.
Единственото, което остава да направим, е да затворим устата на западните агенти, за да не ни смущават. Да се затворят устите, разбира се, меко, демократично - с руска пухена ръкавичка или с коприненото шалче на изключване и пълно информационно игнориране (за това, между другото, следва също да се подготвите предварително и добре - не по-лошо, отколкото за „горещата“ война).
Въпреки че по времето, когато „поляците“ седяха ... Тоест не - когато новите либерални агенти на Запада седяха в Кремъл и управляваха (по-точно унищожиха руската държавност), Русия дори беше приятел с НАТО.
По-скоро нашият либерален елит вярваше, че са приятели. Ръководството на НАТО регистрира предаването на позициите, отстъплението и самоунищожението от страна на тогавашните, излюпени от „светите деветдесетте“, руски елити.
Народът, както обикновено, мрачно и безмълвно чакаше.
Приятелството приключи през 2008 г., след събитията в Южна Осетия. Въпреки че въпросът доколко са ни необходими тези отношения с НАТО като цяло възникна много по-рано.
Все още не е ясно какви усилия се полагат от страна на НАТО, за да насърчи руското ръководство да възобнови предишното си сътрудничество и дали въобще го прави, но фактът, че армадите на НАТО отново се носят към руските граници, е съвсем очевиден.
Събитията от август 2008 г. се превърнаха в добър шанс за прекратяване на всички отношения със Северноатлантическия алианс, който беше окончателно консолидиран от експулсирането на двама от нашите дипломати, обвинени в шпионаж през пролетта на 2009 г.
Това включва и ученията на НАТО в Грузия, както и последвалите скоро и други недружелюбни стъпки, до натрупването на старо американско оборудване близо до нашите граници в балтийските държави под предлог на военни учения.
Но дори това не се превърна в причина окончателно да затворим темата за сътрудничеството Русия-НАТО. Все още се чуват гласове за възобновяване на подобно сътрудничество от либералния лагер.
В отговор още на 7 декември 2020 г. експерти от The National Interest казват, че „отношенията между Русия и НАТО са толкова напрегнати, че всеки погрешно интерпретиран инцидент може да доведе страните до състояние на„ случайна война “.
Малко по-рано, на 3 декември, руското външно министерство изрази загриженост от натрупването на военни сили на НАТО в Черно море, като отбеляза увеличения брой посещения от военноморските сили на НАТО в черноморските пристанища на съюзниците и "партньорите", полетите на разузнавателни самолети и безпилотни летателни апарати по руските граници.
Сега увеличаването на броя на провокациите на НАТО близо до границите на Русия вече обяви и Генералният щаб и това е много по-близо до истинска война на НАТО срещу Русия.
Но генералният секретар на НАТО Йенс Столтенберг, напротив, обвинява Русия в нарастване на своята военна мощ, особено в Крим. И с лекота, между другото, небрежно казва, че според тях Русия е извършила „нападение“ (очевидно, с помощта на демократичен референдум в Крим,) срещу Украйна, както и срещу Грузия (кой кого е нападнал очевидно на Столтенберг е разказвал Михаил Саакашвили), нарушавайки териториалната цялост на тези нови „съюзници“ на САЩ и НАТО.
В отговор на това на шефа на агресивния блок НАТО Столтенберг би било добре да се напомни, че всъщност Съединените щати, които създадоха НАТО, за да „сдържат Русия“, нарушиха например териториалната цялост на Мексико, откъсвайки от него почти половината от историческата му територия. Следователно, и Русия, и страните от ОДКС може да положат усилия да помогнат на мексиканското правителство да си върне незаконно, чрез военна агресия, завзетите територии на Мексико.
Също така Русия и ОДКС имат свои собствени интереси в Карибите, тъй като нашите съюзници - Венецуела и Куба - са там, и предвид интересите на Русия и Мексико в Куба, трябва спешно да засилим присъствието на руския флот в Мексиканския залив. Това е стратегически важен момент за нас и присъствието на руския флот там отговаря на интересите на Русия и страните от ОДКС.
Като цяло е ясно, че именно Русия неприемливо е приближила границите си до базите на НАТО - поне там няма да мислят по различен начин, просто не знаят как, но фактът си е факт - нашите западни „партньори“ забравят историята на своите кампании срещу Русия провеждани редовно през всяко от последните столетия.
За нас остава, особено след многото недвусмислени предупреждения от ръководството на руското военно ведомство, да се подготвим отново за война. Нещо повече, да се подготвяме не само на нивото на самото военно ведомство, но и морално, на нивото на обществото, подобрявайки мрежовите и информационните технологии едновременно с хиперзвуковите ракети и системите за ПВО.
Необходимо е да се подготвим за война на мирогледно, идейно, културно (избавяне от западната културна окупация), идеологическо ниво. Да изчистим западните, либерални агенти от руските елити и експертната информационна общност. Във война тя ще ни нанесе колосални щети, осъществявайки удари отвътре. Тоест, необходимо е да се подготвим за война сериозно и на всички нива. Това, разбира се,трябва да стане, ако наистина искаме мир.
Превод: ЕС