/Поглед.инфо/ ЕС и САЩ прокарват нова инициатива за климата, която има за цел да спре глобалното затопляне. Повече от сто страни на срещата на високо равнище в Глазгоу подкрепиха идеята за борба с обезлесяването и намаляване на емисиите на метан. Всичко това обаче изглежда не само, че е политическа манипулация, но и опит на Запада да получи нов инструмент за натиск върху Русия.

Вече неведнъж е отбелязвано, че борбата със затоплянето е много неловка за западния свят. От една страна, победата над него там е обявена за толкова важна, колкото и задачата за освобождаване на гроба на Христос, провъзгласена през XI векот същия Запад. От друга страна, както и с гроба на Христос, има обективен проблем: западните държави просто нямат достатъчно сили да спечелят. Те наистина не могат да настроят икономиките си без въглеродни емисии. Това обаче е невъзможно да се обяви публично. Тъй като истинските победи са невъзможни, са необходими поне измислени.

Как да обърнете обезлесяването, без да мръднете пръста си

Първата беше намерена бързо и лесно: „Правителството на Великобритания кралство обяви, че е получило ангажименти от лидери от различни страни, включително Бразилия, Китай, Колумбия, Конго, Индонезия, Русия и Съединените щати, за спиране и обръщане на обезлесяването до 2030 г. " Наистина брилянтна находка.

Факт е, че такъв феномен като обезлесяването съществува само и изключително в рамките на западния политически дискурс. И, разбира се, медиите, които редовно разпространяват мнения от него. Още през 2018 г. списание “Нейчър” публикува статия, чиито автори изследват сателитни изображения за 1983-2014 г. и убедително показват: „Противно на преобладаващите преди тази работа възгледи, световната горска площ не намалява, а нараства - с 2,24 милиона квадратни километра (+ 7,1% спрямо 1982 г.)“.

Не е трудно да се разберат причините защо горската площ расте: антропогенните емисии на въглероден диоксид. Сухото вещество на дърветата е наполовина въглерод. Нарастващите емисии на CO2 означават, че за дърветата е по-лесно да нарастват тази половина - което означава, че растат по-бързо. Голямото количество въглероден диоксид във въздуха означава, че дърветата трябва да отворят по-малко пори, чрез които абсорбират този газ от въздуха. Колкото по-малко ги отварят, толкова по-малко губят вода – тоест толкова по-добре се чувстват по отношение на наличието на влага.

В това няма нищо ново: фактът, че топлината и антропогенните емисии на въглероден диоксид ускоряват растежа на растенията, е известен още в началото на ХХ век. Ето защо във всички големи оранжерии температурата се поддържа на +26 С, а нивото на CO2 е два пъти по-високо, отколкото в атмосферния въздух (за което се изгаря специално пропан).

Сателитните карти на Земята, които се събират систематично от 1982 г., ясно показват, че цели региони в Евразия и Северна Америка са покрити с тъмнозелена покривка от гори. И въпреки че се изсичат в тропиците (особено в Бразилия), общата площ на горите на планетата расте с 64 квадратни километра годишно.

Но всичко това по очевидни причини не звучи в масовата западна преса и обществеността, която, естествено, не чете научните трудове, където е описано всичко това. Затова политиците на срещата на високо равнище в Глазгоу лесно се съгласиха да „спрат и обърнат загубата на гори“. Няма нищо по-лесно от това да победиш гиганта, който не съществува. Няма нищо по-лесно от спирането на загубата на гори в ерата на бързото разширяване на горите, в която светът днес се намира благодарение на антропогенните емисии на CO2.

Ами течовете на метан?

Когато САЩ и ЕС на срещата на върха в Глазгоу представиха инициатива за намаляване на емисиите на метан с 30% до 2030 г. (и с 30% в сравнение с кризата от 2020 г., когато производството на природен газ изобщо не нарасна), изглеждаше, че това е най-обикновена инициатива. Към нея лесно и естествено се присъединиха десетки страни от тези, които традиционно следват американската външна политика. Въпреки това нито Китай, нито Русия, нито дори Австралия и Индия и Иран подкрепиха инициативата. Защо? Все пак намаляването на емисиите на метан означава намаляване на загубата на ценен енергиен носител. Тези държави не се ли интересуват от подобно спестяване?

Добър отговор на този въпрос дава един човек, който години наред прави пари, търсейки течове на газ в Чикаго: „Първият ми урок в тази работа: газ изтича отвсякъде. В предградията открих три теча на частна къща, а във всяка жилищна сграда има по няколко десетки. Факт е: самата природа на метана е такава, че той непрекъснато изтича през всяка тръба, тъй като всяка от тях има точки на свързване. Ето защо след едно бедствие от 1937 г. към природния газ се добавят примеси с остра миризма (самият метан няма миризма)”. Освен това опитният детектор за течове продължава: „По-голямата част от течовете на газ, които идентифицираме, остават непоправени... Много от тях продължават години и десетилетия.“ А причината е проста: „Колкото и да работим, за да ги ограничим, течовете на газ ще съществуват, докато има газопреносни линии“. Факт е, че по-голямата част от течовете на газ са толкова слаби, че не създават нито миризма, нито заплаха. Природният газ е практически нетоксичен и има опасност от експлозия само ако е във въздуха между 5 и 15%. Повече от 99,99% от течовете са твърде слаби, за да създадат концентрация от 5% дори на закрито (освен ако, разбира се не е херметизирано по време на строителството).

Ето защо в нашите жилищни сгради има вентилация в кухнята: няма газ без течове. В Съединените щати, където, както честно признават американски газови работници, никой няма да отстрани основната част от течовете на газ, 17 души годишно умират от експлозиите - и почти всички от тях не са от течове като такива, а от небрежност (оставили газа пияни и забравили да запалят, оставили котлона на тигана, който залял котлона и т.н.). Вече 450 души годишно умират от падане от леглото в същата страна - ясно е, че малките течове на газ едва ли са забележима заплаха.

Междувременно, ако някой наистина елиминира всички онези безопасни течове, които остават неотстранени, тогава разходите за поддръжка на газовата мрежа ще се увеличат драстично. Освен това спиранията на газта ще станат по-чести: подмяната на тръби с нови, които са по-малко склонни към течове (или дори пластмасови) означава спиране на подаването на гориво през тръбата, която се подменя. Съвсем разбираемо е защо газовите компании се борят само с опасните течове.

Това важи още повече за големите газови съоръжения – гигантските тръбопроводи и обслужващите ги станции. Там постоянно се борят с всички опасни течове, но вентилацията на такива станции съществува с причина - няма как всички течове изобщо да бъдат блокирани. Но опитвайки се - напразно - да направят това, може драстично да намалят непрекъснатостта на доставките на газ и да повишат цената му.

Сега става ясно защо инициативата не е подкрепена от Русия (второ място по потребление на газ в света), Китай (трето), Иран (четвърто). Австралия, като производител на газ, е най-малкият от всички, но течове на метан се случват, колкото и да е странно, не само когато този газ се произвежда или консумира. Метан непрекъснато изтича от големите въглищни мини, както и от кравите и овцете. Австралия е един от най-големите износители на въглища в света, а местното население консумира рекордно количество месо. Те не искат нито да намалят популацията на добитъка, нито да загубят приходи от износ.

САЩ и страните от ЕС гледат на нещата по различен начин: политическият им елит сляпо вярва, че глобалното затопляне е катастрофа, следователно за тях принципно не е особено важно, че в борбата срещу него ще бъдат заличени едни или други свои собствени индустрии. Освен това авторът на инициативата Байдън към 2030 г. отдавна ще е напусне политическата арена. Но ще получи лаврите за "безкомпромисната борба срещу климатичната катастрофа". Много удобно и абсолютно не обременяващо.

Какво ще излезе от всичко това?

Щатите могат да бъдат поздравени за още един компетентен пиар ход. Русия е един от най-големите източници на метан в света и съответно източник на неговите течове. Въпреки че тя не е подписала ангажиментите за борба с емисиите на метан, сега западният свят ще ѝ посочва отказа да подпише при всяка възможност. Това е нов и ефективен лост за външнополитически натиск върху страната ни. При желание той може да бъде прикрепен към бъдещи санкции срещу всеки руски газопровод, като се започне със “Северен поток-2”.

Има ли нещо, което можем да направим по въпроса? Не, не можем. Ако перифразирам Наполеон, тези, които не искат да хранят своите учени, ще плащат на чужди – но много повече. Цялата ситуация с емисиите на метан е само следствие от сътресението в отношението на научния свят към затоплянето, което направиха западни учени през 90-те-2020-те години. Ако откривателят на глобалното затопляне, съветският учен Михаил Будико, правилно посочва неговата полза за биосферата и икономиката по света, то съвременните руски учени като цяло нямат собствени възгледи по въпроса и внасят идеите на своите западни колеги, а за тях глобалното затопляне е зло.

Законите на развитието на научния свят са такива, че просто така с административен натиск отгоре не става: дори ако руските учени, противно на възгледите си, внесени от Запада, утре започнат да говорят, че затоплянето е добро, те няма да могат да променят нищо.

За да чуе това, западният научен свят ще трябва да повярва. И ученият (като всеки човек) след 25-30 години може много рядко да промени възгледите си по този или онзи въпрос: хората след определена възраст почти никак и неохотно възприемат наистина нова информация. Шансът да се развие по-балансирано отношение на научния свят към затоплянето е пропуснат дори в дните на Будико. Докато мнозина на Запад днес посочват ползите от глобалното затопляне, битката за общественото мнение вече е загубена. Тази ситуация не може да бъде обърната.

На Русия остава само да се опита да играе с картите, които западният научен свят ѝ е подал. Например, опитвайки се да кажете, че метанът не е основното нещо, а въглеродният диоксид. Въпреки това, нека бъдем сигурни, че няма да бъде толкова лесно.

Превод: В. Сергеев